Решение № 985 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114137 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. А. А. против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.

21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 10а, ал.2 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 1300 лева. В чл.

10, ал.1 от договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бърза, за която услуга ищецът дължал на ответника сумата в размер на 444,72 лева, равняваща се на 33 % от главницата. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза е неравноправна, доколкото задължава потребителя да заплати услуга, която не е извършена. Същата противоречала и на добрите нрави, доколкото водела до заплащане на суми, които водят до допълнително оскъпяване на кредита. Също така посочената такса по съществото си представлявала скрита печалба, която не била включена в ГПР, по който начин се достигало до заобикаляне на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че клаузата на чл. 10, ал.1 от договора не противоречи на добрите нрави, доколкото отговаря на изискванията за добросъвестност. Излагат се съображения, че ГПР е правилно посочен в договора. Действително, в същия не се включвала таксата за бързо разглеждане, защото същата не била задължително условие за получаването на кредита, респ. не представлявала общ разход по кредита. Посочената услуга била по изрично желание на ищеца, поради което била индивидуално уговорена, респ. не се прилагали правилата на чл. 143, ал.1 ЗПК. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит № **/** г., сключен между страните, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1300 лева за срок от 8 месеца, при фиксиран лихвен процент от 37,33 % и ГПР в размер на 37,33 %. С договора начислена и такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 444,72 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна - таксата за бързо разглеждане на искането за кредит, която следва да бъде обсъдена, за да се 2 прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В договора е записано, че се дължи еднократна такса за бързо разглеждане на искането за кредит (която в конкретния случай е в размер на 444,72 лева), дължима в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски.

Изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се 3 дължат направените по делото разноски. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева (равняващи се на 25,56 евро) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС по Договор за правна защита и съдействие, или извършените разноски възлизат общо на сумата в размер на 270,56 евро.

Поради изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, и Д. А. А., ЕГН **********, че клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 10а, ал.2 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:

201513004, ДА

ЗАПЛАТИ на Д. А. А., ЕГН **********, сумата в размер на 270,56 евро (двеста и седемдесет евро и петдесет и шест евроцента евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4