Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29202 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31206/2022
Вид
Определение № 29202
Подписан
12.08.2026
В сила
12.08.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29202 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110131206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. И. Й. и Д. К. Й., с която е предявен срещу ответниците М. Б. Д. и Г. Б. К. иск с правно основание чл.

34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.****, с площ от 925 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 254, квартал 78, парцел II, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***.

Ищците сочат, че са съпрузи, като са придобили общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор ***. Уточняват, че С. И. Й. е придобил на лично основание части от поземления имот въз основа на наследствено правоприемство от майка си Ц. Г. Й., а останалите идеални части са придобити в режим на СИО чрез правни сделки /замяна и покупко-продажба/, сключени по време на брака между С. И. Й. и Д. Й..

Твърдят, че ответниците са съсобственици в поземления имот, предмет на делба, при квоти, както следва: за М. Б. Д. – 1/6 ид.ч., и за Г. Б. К. – 1/6 ид.ч., като са придобили същите въз основа на наследствено правоприемство от техните родители, легитимиращи се като собственици на идеалните части съобразно решение № 70/04.11.1986 г., постановено в предходно производство по извършване на съдебна делба по гр. д. № 10895/1985 г. на Коларовски районен съд, трети състав

Намират, че процесният поземлен имот е неподеляем, като с оглед на 1 това, че никой от съсобствениците не пребивава в него, молят същият да бъде допуснат до съдебна делба и при извършването й във втората фаза на производството да им бъде поставен в общ дял, като съпрузи.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. Б. Д. и Г. Б. К. депозират отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявения иск като недопустим, евентуално - неоснователен Оспорват иска за делба като недопустим, тъй като по отношение на същия поземлен имот е извършена вече съдебна делба с Решение № 70/04.09.1986 г. по гр. д. № 10895/1985 г. на Коларовски районен съд, трети състав, между наследниците на Г. Д. С. – Г. Г. Д., Ц. Г. Д., Б. Г. Д. и К. Г. Д..

Въз основа на така извършената предходна делба в дял на К. Г. Д. бил поставен самостоятелен обект – жилище, представляващ I дял от къщата, находящ се в западната част на сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в дял на Ц. Г. Д. бил поставен II дял от къщата, находящ се в средната част на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, а в дял на Б. Г. Д. бил поставен III дял от къщата, находящ се в южната част на сградата , заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място. С оглед на тези обстоятелства сочат, че в качеството си на наследници на съделителите по предходната делба, ищците са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по нея и не могат да иска повторна делба на дворното място.

Сочат, че са наследили от баща си Б. Г. Д. дял III от къщата, находящ се в южната част на сградата /сега самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***/, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, с оглед на което всяка ответница се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от поземления имот.

Оспорват, че ищците са съсобственици на поземления имот и на самостоятелните сгради, построени в него, в твърдените от тях квоти като оспорват наличието на наследствено правоприемство между Ц. Д. и ищеца С.

Й., както и наличието на брачна връзка между С. Й. и Д. Й. към момента на сключване на договорите за замяна и покупко-продажба, водеща до възникване на СИО върху придобитото имущество.

Оспорват, че поземленият имот подлежи на съдебна делба, тъй като същият представлявал обща част. Сочат, че доколкото съсобственият поземлен имот е застроен и всеки от съсобствениците на земята притежава самостоятелен обект на правото на собственост, изграден в парцела, то поземленият имот е придобил обслужващо предназначение спрямо изградената в него етажна собственост, има характер на обща част, респективно – делбата му е недопустима.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.

2

В този смисъл, съобразно съдебната практика на ВКС / Решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 110 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І г. о., Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г. о. , Решение № 51 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2387/2019 г./ на страните следва да се дадат указания да изложат фактически твърдения /и да представят доказателства/ относно обстоятелствата: на кого принадлежи правото на собственост върху всеки от самостоятелните обекти в изградената в имота многофамилна сграда /с кадастрални идентификатори ***, *** и

***/ какъв е статутът и предназначението на изградените в имота постройки с кадастрални идентификатори: *** и *** – притежават ли същите характеристика на самостоятелен обект на правото на собственост /ако да – чия собственост са/ или същите имат обслужващо предназначение /ако да – коя е главната вещ, която обслужват/;

С оглед наличното застрояване в имота, съдът намира, че за отговор на въпроса дали процесният делбен имот представлява годен обект на съдебна делба, са необходими специални знания. Предвид изложеното, по делото следва да бъде допуснато изготвянето на съдебнотехническа експертиза, която да даде отговор на въпросите:

1/ Колко на брой и какви постройки са изградени в имота?

2/ Колко на брой самостоятелни жилища са изградени в сграда с идентификатор *** и има ли всяко от тях отделен вход?;

3/ Какъв видът и предназначението на всяка от изградените в имота постройки?;

4/ Възможно ли е, в съответствие с действащите нормативни изисквания за размери, площ и лице на УПИ, процесният поземлен имот да бъде разделен на поне на две части, по такъв начин, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** да попадне в един новообразуван имот, а самостоятелните обекти в сграда с идентификатори *** и *** – в другия новообразуван имот;

5/ Налице ли е друга законосъобразна възможност за реална подялба на имота с оглед наличното в него застрояване?

С оглед обстоятелството, че в тежест на ищците по спора е да установяват наличието на годен за делба имот /което обстоятелство се оспорва от ответниците/, разноските за експертизата следва да бъдат възложени в тяхна тежест.

По реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищците следва да бъде указано и че не сочат доказателства, относно възникването право на собственост в полза на 3

Д. Й. /с оглед твърденията, че същата е придобила части от делбения имот в СИО с другия ищец по спора/.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, които са относими и необходими за правилното решаване на спора.

По останалите доказателствени искания са неотносими за първата фаза на делбеното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

За процесуална икономия, на ищеца следва да бъдат указания за уточняване на изложените в исковата молба фактически твърдения.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 29.10.2026 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите на настоящото определение. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищците, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточнят изложените в исковата молба обстоятелства, като посочат изрично /и представят доказателства, в случай, че разполагат с такива/ относно:

1/ На коя дата е сключен гражданският брак между С. Й. и Д. Й. и бил ли е прекратен същият към 30.12.2020 г., евентуално – към 12.01.2021 г?

2/ Кои са наследниците по закон/завещание на Ц. Д. и каква част от имота ищецът С. твърди да е придобил по наследство от майка си /доколкото от представените по делото писмени документи се установява, че по силата на договор за замяна Венцислав Й. е прехвърлил на С. Й. собствения си 4 недвижим имот с кадастрален идентификатор ***, ведно с 1/3 ид.част от дворното място, предмет на настоящата делба/.

3/ На кого принадлежи правото на собственост върху всеки от самостоятелните обекти в изградената в имота многофамилна сграда /с кадастрални идентификатори ***, *** и

***/

4/ какъв е статутът и предназначението на изградените в имота постройки с кадастрални идентификатори: *** и ***

– притежават ли същите характеристика на самостоятелен обект на правото на собственост /ако да – чия собственост са/ или същите имат обслужващо предназначение /ако да – коя е главната вещ, която обслужват/;

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по следните служебно формулирани от съда въпроси:

1/ Колко на брой и какви постройки са изградени в имота?

2/ Колко на брой самостоятелни жилища са изградени в сграда с идентификатор *** и има ли всяко от тях отделен вход?;

3/ Какъв видът и предназначението на всяка от изградените в имота постройки?;

4/ Възможно ли е, в съответствие с действащите нормативни изисквания за размери, площ и лице на УПИ, процесният поземлен имот да бъде разделен на поне на две части, по такъв начин, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** да попадне в един новообразуван имот, а самостоятелните обекти в сграда с идентификатори *** и *** – в другия новообразуван имот;

5/ Налице ли е друга законосъобразна възможност за реална подялба на имота с оглед наличното в него застрояване?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер н а 400 евро, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по спора С. Б. К..

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените въпроси след представяне на платежния документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.