Определение № 269 от 27.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Благоевград, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Манасиева като разгледа докладваното от Божана Манасиева Частно наказателно дело № 20251200200373 по описа за 2025 година

Настоящото ЧНД е образувано по подсъдност,след като РС-Благоевград е прекратил пред него образуваното производство,преценявайки,че не е компетентен да разгледа молбата на Д. Л. Б.,позовавайки се на разпоредбата на чл.433,ал.1 от НПК и на тази база правейки извод,че компетентността принадлежи на ОС-Благоевград.

За де са произнесе,съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е инициирано по молба на Д. Л. Б.,с пр. основание чл.88а,ал.1,ал.3 ,във вр. с чл.82,ал.1,т.4 от НК.

В молбата си Б. настоява да бъде реабилитиран на посоченото основание по единственото му осъждане,осъществено със споразумение

№113/11.05.2011г,постановено по НОХД №205/2011г на ОС-Благоевград, влязло в сила на 11.05.2011г,с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, както и на основание чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година,за извършено от него НЕПРЕДПАЗЛИВО транспортно престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във връзка с чл.342 пр.3 от НК във връзка с чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Предвид изпращането на делото по подсъдност на окръжния съд и установяване на безспорност относно факта на единствено осъждане на молителя,окръжният съд служебно изиска справка за съдимост от РС-Благоевград,изхождайки от месторождението на молителя и въз основа на 1 нея констатира,че описаното в молбата на молителя е ЕДИНСТВЕНО негово осъждане.Към справката за съдимост е приложена и справка от ЦАИС“Съдебен статус“-справка за сведения за осъждане в чужбина на лица,от която също се установява,че „сведения за осъждане в чужбина“ за Д.

Б. няма.

Приложен е и бюлетина за съдимост ,касаещ единственото осъждане на лицето по НОХД №205/2011г на БОС и в този бюлетин е отразена настъпила „реабилитация по право“ на осн. чл.86,ал.1,т.1 от НК като тази реабилитация е нанесена още към 13.11.2014г.

При тази фактология,решението на РС-Благоевград да изпрати делото на ОСБлагоевград,изхождайки от процесуалната норма на чл.433,ал.1 от НПК,посочваща,че „реабилитация може да постанови съдът,който е постановил присъдата като първа инстанция“ има като свой резултат единствено „размотаване“ на неправилно образувано съдебно производство между съдилищата,в резултат на което според настоящия съд се накърняват правата на молителя.И това е така,защото:

-на първо място осъденият Д. Б. не желае да бъде съдебно реабилитаран,в който единствено случай се образува съдебно производство.Изрично в молбата си е посочил,че според него следва да бъде реабитиран по силата на закона.

-на второ място, сам районният съд е констатирал,че за единственото си осъждане,молителят е реабилитран по право и таза реабилитация е била факт още към 13.11.2014г.

-на трето място ,вместо да прекрати неправилно образуваното съдебно производство,поради липсата на правен интерес от депозирането на молба,искането в която отдавна е факт в правния мир и да даде указания за издаване на свидетелство за съдимост,в което да бъде отразено липсата на осъждане,предвид настъпилата реабилитация по право,районният съд е изпратил молбата на окръжния съд при липса на основания за това.Предпоставките на чл.433,ал.1 от НПК биха били налице при обсъждане на въпроса за допускане на съдебна реабилитация,каквото молителя нито иска,нито има основание за нейното образуване.

Ето защо,образуваното съдебно производство и пред този съд следва да бъде прекратено,предвид не само настъпилата реабилитация по право ,но и 2 предвид извършеното отбелязване в бюлетина за съдимост на лицето.

Все пак,окръжният съд намира за уместно да вземе отношение по въпроса,тъй като констатира,че в молбата си ,отправена до районния съд,Д. Б. иска да се отрази в бюлетина му за съдимост настъпилата пълна реабилитация по право,както и да му бъде издадено „чисто“ свидетелство за съдимост.

Към молбата си е приложил свидетелство за съдимост,издадено му 06.03.2025г от РС-Благоевград,в което обаче е отразено,че лицето е ОСЪЖДАНО и е описано разискваното осъждане.Като допълнителни сведения са отразени:че лицето е реабилитарано на осн. чл.86,ал.1,т.1 от НК на 13.11.2014г.Това свидетелство за съдимост е било издадено по молба на Д.

Б. и важи за работа в МВР. От посоченото, съдът прави извод,че молителят настоява да бъде реабилитиран ,тъй като получава свидетелство за съдимост,в което въпреки настъпилата реабилитация е посочено,че е осъждан. Според настоящия съд свидетелството за съдимост е издадено в нарушение на чл.39,ал.2,т.2 от Наредба №8 от 26.02.2008г за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост,в която разпоредба изрично е посочено,че „В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъплението,за което лицето е реабилитирано“.

Най-вероятно,тъй като Любомир Б. е поискал свидетелство за съдимост ,което да му послужи за работа в МВР,в издаденото му такова е отразено осъждането,поради разпоредбата на чл.39,ал.3 от същата

Наредба/Осъждане,за което лицето е реабилитирано,се вписва само ,когато реабилитацията съгласно закон и указ не заличава последиците от осъждането.В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва,че лицето е реабилитирано ,и се посочва датата на реабилитацията/.Тази разпоредба обаче не може да намери приложение в казуса,тъй като ЗМВР изрично в чл.155,ал.1,т.2, поставяйки изискванията за постъпване на служба в МВР сочи,че „Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице,което отговаря на редица изисквания ,едното от които е:да не е осъждано за УМИШЛЕНИ престъпления от общ характер,независимо от реабилитацията“.Вън от полезрението на отговорния за издаването на свидетелството за съдимост е останал факта,че молителят Любомир Б. действително е бил осъден за престъпление от общ характер,но същото не е умишлено,а НЕПРЕДПАЗЛИВО.Ето и защо,тази разпоредба не може да бъде 3 приложена в този случай,поради което е правилно настояването на молителя в свидетелството му за съдимост да се отрази,че „не е осъждан“.

Тези съображения съдът намери,че следва да бъдат посочени,с оглед на издаденото и приложено в кориците на делото свидетелство за съдимост.Но тъй като не е компетентен изобщо по тази молба и вместо да изпраща делото по подсъдност,районния съд е следвало да даде указания на молителя да депозира възражение пред председателя на съда във връзка с издаденото му свидетелство за съдимост или да приеме депозираната молба пред него в смисъла на такова възражение.Но тъй като не е сторил това,настоящият съд намира,че следва да уведоми председателя на РС-Благоевград за вземане на отношение относно издаването на свидетелство за съдимост,в което да не бъде отразено осъждането на молителя,тъй като последният е бил осъден за непредпазливо престъпление,за което е реабилитиран,изхождайки от разпоредбата на чл.34,ал.3 от Наредбата.

Водим от горното и като прецени,че свидетелствата за съдимост се издават от бюрата съдимост при всеки районен съд,на молителя е издадено свидетелство за съдимост,в което е отразено осъждане при настъпила реабилитация по право,а осъждането му касае непредпазливо деяние и като прецени ,че Д. Б. е депозирал молба,с която иска да му бъде издадено чисто свидетелство за съдимост ,ОС-Благоевград прецени, че тази молба следва да бъде тълкувана като възражение по смисъла на чл.34,ал.3 Наредба №8 от 26.02.2008г за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост ,поради което след прекратяване на производството пред него,следва да се уведоми председателя на РС-Благоевград за преразглеждане на искането на молителя за издаване на свидетелство за съдимост,в което да не бъде отразено осъждането му.

Водим от горното и на осн. чл.33,ал.2,чл.34,ал.3 и ал.4,във вр. с чл.чл.39,ал.2,т.2 от Наредба №8 от 26.02.2008г за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. Л. Б.,с ЕГН:**********, от гр.С.,ул.“Р.“ №45,поради НЕДОПУСТИМОСТ на същата.

4

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД №373/2025г по описа на ОСБлагоевград.

Препис от определението на съда,ведно с молбата на Д. Л. Б.,с ЕГН:**********,от гр.С.,ул.“Р.“ №45,издадената му справка за съдимост от 06.03.2025г на РС-Благоевград,определение рег.№190/17.03.2025г на РСБлагоевград да се изпратят на Председателя на РС-Благоевград за вземане на отношение/преразглеждане/ на искането на молителя за издаване на свидетелство за съдимост,в което да не бъде отразено осъждането му .

Препис от определението да се изпрати за сведение на молителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5