Решение № 19838 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19838 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110125904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Ищецът В. И. К. е предявил кумулативно обективно съединени искове, както следва:

• иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „С*“ АД за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;

• евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „С*“ АД за прогласяване нищожност на клаузите по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави;

• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „С*“ АД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 358.46лв., представляваща 1 недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 600 лв., със задължение да я върне в шестмесечен срок, при посочен годишен лихвен процент от 36.00%, годишен процент на разходите от 42.58% за срока на договора, като общо дължимата сума по кредита за главница и лихва била в размер на 671.55 лева, а общо дължимата сума, ако не бъде осигурена гаранция/поръчител била в размер на 1029.28 лева, срокът на кредита бил 6 месеца. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено. Твърди, че ответникът начислил неустойка в общ размер на 357.73 лева за непредставяне в тридневния срок на обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в договора. Ищецът извършил плащания по договора в общ размер от 958.46 лева. Намира, че процесният договор има характеристиките на потребителски договор.

Поддържа, че договорът е недействителен поради неверен ГПР - различен от действително приложения в договор № 892373/18.10.2022 г. годишен процент на разходите, несъотвестващ на действително приложения по договора, като действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.

Заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като представлява над 50 % от предоставената сума по кредита. Счита, че доколкото е налице неправилно изчисление и посочване на действително прилагания по процесния договор ГПР, това нарушение следва да бъде приравнено на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно договора в цялост следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Намира, че следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК, така и че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с оглед на което договорът за потребителски кредит е нищожен, недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Навежда възражение, че в процесния договор не е посочен действително приложният ГПР, не е посочено как е формиран и какви компоненти включва, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се 2 заплащат. Счита, че начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави, както и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора.

Клаузата за неустойка уговаряла още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Клаузите в процесния договор и приложенията му не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото с уговореният размер на договорната лихва значително се надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, което имало за последица недействителност на целия договор. Твърди се, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил всички задължения по договора, като с оглед недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви са получени от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 458.46 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. По същество поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, както и че клауза е валидна и отговаряща на всички законови изисквания. Целта й била да репарира причинените от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение вреди. Липсвало законоустановено правило относно размера на неустойката, а ако размерът бил счетен за прекомерен, то същата следвало да бъде намалена, а не цялата клауза да бъде признавана за недействителна. Възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата за 3 неустойка поставяла неизпълними условия. Поддържа, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договора за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба неоснователно разместване на блага в имуществените сфери на страните по договора.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г. с твърдените в исковата молба клаузи, както и че е заплатил сумата в общ размер от 958.46лв.

От приетия договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2022г. се установява, че на 18.10.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът отпуска кредит в размер 600лв. с посочен лихвен процент от 36.00%, посочен ГПР 42.58% срок за погасяване 6м, като в т.9 е посочено за обезпечения – да – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.17 потребителят се задължава в срок до 3 дни от сключване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя, съответно да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит. Съгласно чл.27 – ако потребителят не изпълни задължението по чл.17 дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл.28 – при неизпълнение на което и да е задължение, вкл. при неизпълнение на задължение за плащане в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължал и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. Представен е погасителен план, в който е посочен размер на месечна фиксирана вноска от 171.55лв., с включена неустойка.

Приета е разписка за извършено плащане (л.67), удостоверяваща отпускане на кредит в размер на 600лв.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че след сключване на договора ответникът е превел на ищеца сумата от 600лв. чрез системата за ел.плащания на Изипей АД. Общият размер на заплатената сума от ищеца към ответника е в размер на 958.46лв., с които е погасена главницата от 600лв., 54.79лв. лихви, 22.50лв. за СМС за настъпили и просрочени задължения, 3.62лв. за неустойка за забава и 277.55лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение. При изчисление на ГПР с включен компонент годишна фиксирана лихва от 36.00%, ГПР по договора се изчислява на 42.58%, като начисляването на неустойки, наказателни лихви и СМС такси не са взети предвид при изчисляване на ГПР, с включването им – ГПР се 4 изчислява в размер на 102.14%.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия договор; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за клаузи от договора; обективно съединен обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.