Определение № 1850 от 12.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501085 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от А. Ю. Б., срещу Определение № 286/30.5.2023 г. по гр.д. № 242/2023 г. по описа на Районен съд Поморие, с което е върната исковата молба подадена от жалбоподателя и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Подробно се аргументира становището, че е налице правен интерес от предявяване на иска, който районния съд е отказал да разгледа, като се посочва, че квалификацията следва да бъде дадена от съда. Ищецът бил кредитор на ответната етажна собственост, а ДСИ е отказал да насочи изпълнение срещу определена банкова сметка, като според банката отказваща да изпълни запора, тази сметка имала за титуляр етажна собственост с друго наименование, различно от това на длъжника. Твърди се, че доколкото отказа за изпълнение на запора изхожда от трето лице - банката, единственият способ да се убеди всяко едно трето лице за идентичността на двете ЕС или за каквото и да било обстоятелство, било това да бъде утвърдено чрез съдебно решение. Ищецът бил участник и в двете етажни собствености, чиято идентичност искал да установи, като спрямо едната бил кредитор (със съдебно установено вземане), а спрямо другата се опитвал да изпълни (тъй като новосформираната ЕС имала имущество, а тази с предходното наименование нямала). С тези съображения ищецът обосновава наличието на правен интерес от водене на установителния иск. Твърди се ,че обжалване отказа на ДСИ да извърши конкретно действие не бил удачен способ за разрешаване на спора, а съдебното решение по установителния иск би имало сила и спрямо третото лице – банката. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Към настоящия момент препис от исковата молба не е връчен на ответника, поради което същия не е конституиран по делото като страна и не следва да му се връчва препис от жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от ищеца А. Ю. Б., срещу ответниците ЕС на к-с „Феста Апартмънтс Поморие“, гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от председателя на УС М.Ч. и ЕС на к-с „Феста Поморие Ризорт“, гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от управителя М.Ч.. Твърди се, че по гр.д. №78/2019 г. по описа на РС-Поморие ЕС на к-с „Феста Апартмънтс Поморие“ е била осъдена да заплати на А. Ю. Б. разноски в размер на 206,72 лв., като за събиране на тази сума, ищецът по настоящото дело се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело ИД №155/2021 г. при ДСИ при РС-Поморие, по което е поискано налагане на запор на банкова на ЕС в „Инвестбанк“. Твърди се, че ДСИ е отказал извършването на това действие по изпълнението с мотива, че титуляр не е ЕС на к-с „Феста Апартмънтс Поморие“, а е ЕС на к-с „Феста Поморие Ризорт“. Иска се съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ЕС на к-с „Феста Апартмънтс Поморие“, гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от председателя на УС М.Ч. е идентична с ЕС на к-с „Феста Поморие Ризорт“, гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от управителя М.Ч. и последната отговаря с имуществото си за задълженията на ЕС на к-с „Феста Апартмънтс Поморие“, гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №211, представлявана от председателя на УС М.Ч..

Правилни са изводите на първстепенния съд, че в случая се иска установяването на факта, че двете етажни собствености са идентични.

Установителен иск за факт е допустим само ако в правна норма е предвидена възможността за предявяването на такъв иск. Доколкото такава законова разпоредба липсва, този иск е недопустим.

Също така липсва правен интерес за ищеца от провеждане на предявения иск, доколкото в изпълнителното производство съществува друг ред за защита правата на взискателя, който може да обжалва действията, респ. отказа от извършване на такива на съдебния изпълнител.

Не е аргуемтн в подкрепа на разбирането на жалбоподателя за допустимост на настоящия иск, че банката, която е трето лице по изпълнителното дело не изъплнява наложения запор на банкова сметка.

2

Поради това настоящият съдебен състав напълно споделя изложените мотиви в обжалваното опредление, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 286/30.5.2023 г. по гр.д. № 242/2023 г. по описа на Районен съд Поморие.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3