Определение № 357 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.255 и следв.ГПК.

Подадени са молби, вх.№ 5382 от 12.12.2024 г., молба, вх.№ 223 от 14.01.2025 г., допълнена с молба от 20.01.2025 г., подадени от И. Д. Н. с правно основание чл.255 от ГПК.

В молбата, вх.№ 5382 от 12.12.2024 г. се сочи, че бил подал на 28.11.2024 г. молба по гр.д.№ 2488 по описа за 2024 г. на РС-Монтана за отвод на всички съдебни състави на ОС-Монтана като съдът следвало първо да се произнесе по искането за отвод, а след това по реда на чл.23, ал.3 ГПК. ОС-Монтана не се бил произнесъл по искането за отвод поради което се иска от АС-София да определи срок в който ОС-Монтана да се произнесе по това искане с правно основание чл.22 ГПК.

В молбата, вх.№ 223 от 14.01.2025 г. се сочи, че в продължение на 1 месец ОС-Монтана не бил изпратил гр.д.№ 2488 по описа за 2024 г. на РСМонтана на определения от него с определение № 791 от 11.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана, по реда на чл.23, ал.3 ГПК, съд- РС-гр.Берковица. Сочи, че определението не подлежало на обжалване и било влязло в сила на 11.12.2024 г. А съгласно чл.65, ал.3 ГПК, подаването на молба за възстановяване на срок, каквато бил подал, не спирал хода на делото.

Сочи, че със свое определение № 15 от 07.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана било посочено, че с постановяването на 1 определение № 791 от 11.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. била приключила висящността пред ОС-Монтана.

Иска се от АС-София да определи срок в който ОС-Монтана да изпрати гр.д.№ 2488 по описа за 2024 г. на РС-Монтана, респ. в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана, на определения по реда на чл.23, ал.3 ГПК, съд.

Счита, че изпращането на делата на определения по реда на чл.23, ал.3 ГПК, съд, нямало да възпрепятства производството по възстановяване на срока, вкл. по обжалване на определение № 15 от 07.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана, в частта, в която била оставена без разглеждане молбата му за възстановяване на срока. В този смисъл била съдебната практика на ВКС, която молителят цитира. Излагат се доводи за неправилност на това определение, вкл. и по това дали е налице надлежно сезиране по проведеното от ОС-Монтана производство по чл.247 ГПК.

Молба, вх.№ 223 от 14.01.2025 г. е допълнена с молба от 20.01.2025 г., последната подадена след изразяване на становище по реда на чл.255, ал.2 ГПК от страна на съдебния състав на ОС-Монтана, разглеждащ в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана. Видно от молбата-допълнение, се поддържа искането за определяне на срок в който ОС-Монтана да изпрати гр.д.№ 2488 по описа за 2024 г. на РС-Монтана, респ. в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на ОС-Монтана, на определения по реда на чл.23, ал.3 ГПК, съд.

Излагат се подробни доводи за забава от страна на ОС-Монтана. Сочи, че молбите му, адресирани до ОС-Монтана били приети за основателни и забавата не се дължала на ищеца/молител, а на съда, който не се бил произнесъл своевременно по искането по чл.22 ГПК, направено в молбата № 5423 от 12.12.2024 г.; молбата № 5420 от 12.12.2024 г. също била основателнаако ОС-Монтана се бил произнесъл своевременно по искането за отвод, то нямало да бъде необходимо да се провежда производство по чл.247 ГПК.

Молбата № 3 от 02.01.2025 г. за възстановяване на срок също не била причина за забавяне на делото от страна на ищеца/молител, тъй като съгласно чл.65, ал.3 ГПК подаването й не спирало хода на делото. Молба № 230 от 14.01.2025 г. по реда на чл.255 ГПК, в която молителят се позовавал на чл.255 ГПК също не забавяла делото по негова вина. Забавата се дължала на несъобразяване на ОС-Монтана с разпоредбата на чл.65, ал.3 ГПК. ОС-Монтана не се бил произнесъл, което било негово задължение по молбата за възстановяване на 2 срок, респ. липсвал отказ за възстановяване в хипотезата на чл.66, ал.2 ГПК.

Не споделя изложеното в становището на ОС-Монтана, че за произнасянето по всички молби на ищеца в съответствие с чл.2 ГПК въззивният съд е следвало да разполага с делото, което било възпрепятствало изпращането му до този момент на определения районен съд. Счита, че след като липсвало произнасяне по съществото на спора, то за произнасяне от страна на ОСМонтана по неговите молби, делата не му били нужни. В този смисъл било прието в определение № 67 от 09.03.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 934/2016 г. на Първо ГО, ГК. Излагат се доводи, че е налице преднамереност от страна на ОС-Монтана по отношение на молителя с оглед заеманата от него в продължение на 12 години служебна позиция при ответника по делата – Районна прокуратура – Монтана. През голяма част от тези години бил работил на етажа на ОС-Монтана в непосредствена близост до кабинети на съдии от ОС-Монтана като бил изразявал несъгласие с действията на съда при отстояване интересите на прокуратурата.

Постъпило е становище от съдебния състав на ОС-Монтана, Първи въззивно-граждански състав, разглеждащ ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г., обективирано в определение № 52 от 15.01.2025 г. В същото се сочи, че въззивният съд не е имал възможност да изпрати гражданското дело на определения от него за компетентен съд, предвид сезирането му с многобройни молби от И. Д. Н., по които съдът следвало междувременно да се произнесе. Непосредствено след своевременното постановяване на определението, с което делото се изпращало за разглеждане и решаване на РСгр.Берковица от И. Д. Н. било инициирано производство за определяне на срок при бавност. Във връзка с това от въззивният съд било проведено производство по реда на чл.247 ГПК. Вследствие на това от И. Д. Н. било инициирано производство за продължаване на срок. За произнасянето по тези молби в съответствие с чл.2 ГПК въззивният съд следвало да разполага с делото, което възпрепятствало изпращането му до този момент на определения районен съд. Отделно от това, бил постановен акт, с който молбата му била оставена без разглеждане, а този акт бил обжалваем.

Следвало да се изчака изтичането на срока за неговото обжалване, тъй като при подаване на частна жалба, въззивният състав като издател на акта, а не районния съд, имали качеството на администриращ съд. Именно в този срок бил подаден и сезиращият документ, вх.№ 223/230 от 14.01.2015 г. Със същото 3 определение въззивният съд е администрирал и инкорпорираната в сезиращия документ частна жалба като е проверил редовността й и е разпоредил връчване на препис от същата на ответника – РП-Монтана.

Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ГПК , когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. В тази връзка е установено и правото на страната по чл.

255 от ГПК да подаде молба за определяне на подходящ срок, включително за изготвяне и обявяване на решение по делото. Това, по аргумент от чл. 257, ал.

2 от ГПК обаче е при необосновано забавяне. Пропускането на срока за извършване на процесуалното действие не е единственото обстоятелство, което съдията, разглеждащ молбата за определяне срок съобразява. Относими са всички други обстоятелства, причинили забавата. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ по приложението на член 6 от КЗПЧОС . Разумността на срока при дадено производство зависи от конкретните обстоятелства (Konig v Germany, Pedesen and Baadsgaard v Denmark). Няма абсолютен срок.

Производството по чл.23, ал.3 ГПК е образувано пред ОС-Монтана на 10.12.2024 г. На същата дата /по ел-поща/ от страна на И. Д. Н. е подадена молба, вх.№ 5357-5395, съдържаща искане по чл.22, ал1,т.6 ГПК за отвод на всички съдебни състави в ОС-Монтана по така образуваното в.ч.гр.д.№ 593 по описа за 2024 г. на съда. След отвеждането на всички съдии делото следвало да бъде изпратено на АС-София за определяне на друг окръжен съд, който да се произнесе по реда на чл.23, ал.3 ГПК. Идентична молба с № 5359-5397 от 10.12.2024 г. е подадена от И. Д. Н..

С определение № 791 от 11.12.2024 г. ОС-Монтана, Първи въззивнограждански състав се е произнесъл по реда на чл.23, ал.3 ГПК и като е взел предвид постановените определения от всички съдии от РС-гр.Монтана за отвод. Констатирано е, че на 28.11.2024 г. още преди делото да е разпределено последователно на всеки един от съдиите от състава на РС, гр.Монтана и всеки от тях да се отведе от него, била подадена молба от ищеца, с която се правело искане за отвод и на всички съдии от състава на ОС-гр.Монтана и изпращане на делото на АС-гр.София, който да определи друг окръжен съд.

След постъпването на гр.делото в ОС, по ел.поща на съда и на ръка на 10.12.2024 г. била изпратена молба, вх.№ 5357-5395 от 10.12.2024 г., подадена 4 от ищеца, съдържаща идентично искане. Съдът е посочил, че дейността по чл.23, ал.3 ГПК е администрираща и в това производство не се решава правен спор. Затова и е прието, че са неприложими основанията за отстраняване на участващите в него съдии. На основание чл.23, ал.3 ГПК е определено делото да бъде разгледано от РС-гр.Берковица и е определено същото да бъде изпратено на този съд.

На 12.12.2024 г. /четвъртък/ е подадена от ищеца молба № 5378/5420, съдържаща искане за произнасяне по отвода на всички съдебни състави от ОС-Монтана, обективирано в молбите му от 28.11.2024 г. по гр.д.№ 2488 по описа за 2024 г. на РС-Монтана, респ. молбата № 5359/5397 от 10.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 593/2024 г. на ОС-Монтана. Поискано е и отмяна на определение № 791 от 11.12.2024 г. на ОС-Монтана, Първи въззивно-граждански състав на основание чл.253 ГПК.

На 12.12.2024 г. е подадена молба вх.№ 5382/5423 до АС-София, която, както вече беше посочено по-горе, съдържа молба по чл.255 ГПК.

На 16.12.2024 г./понеделник/ е постановено определение № 798 от 16.12.2024 г. в производство по чл.247 ГПК като е отстранена очевидната фактическа грешка в определението № 791 от 11.12.2024 г. Прието е, че при служебно извършена процедура по чл.247 ГПК, разпоредбата на чл.247, ал.2 ГПК за размяна на книжа не се осъществява. Констатирано е, че в мотивите на определението от 11.12.2024 г. се съдържат такива относно липсата на основания за отвод на състава на съда, но липсвал диспозитив в посочения смисъл. Затова и е допусната поправка на очевидната фактическа грешка в диспозитива на определението № 791 от 11.12.2024 г. като е оставено без уважение искането за отвод на съдиите Т., К. и Н.. Оставено е без уважение искането за отмяна на определението от 11.11.2024 г. на основание чл.253 ГПК.

На същата дата – 16.12.2024 г. /понеделник/ във връзка с молбите на И.

Д. Н., вх.№ 5378/5420 от 12.12.2024 г. и вх.№ 5382/5423 от 12.12.2024 г. и във връзка с постановеното определение № 791 от 11.12.2024 г. в производството по чл.247 ГПК, е указано на молителя да заяви дали поддържа молбата по чл.255 ГПК, вх.№ 5382/5423от 12.12.2024 г.

На 31.12.2024 г. /вторник/ от страна на И. Д. Н. е постъпило становище във връзка с определение № 791/11.12.2024 г. и проведеното производство по 5 чл.247 ГПК с изложени доводи за нарушение на чл.247, ал.2 ГПК, както и във връзка с оставянето без уважение на искането му по чл.22 ГПК.

На 02.01.2025 г. /четвъртък/ по ел.поща е подадена молба от И. Д. Н., съдържаща искане за възстановяване на срока за даване на отговор в производството по чл.247 ГПК като е поискано молбата му да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

На 03.01.2025 г. /петък/ по ел.поща е подадена молба от И. Д. Н., за продължаване с 23 дни /до 30.01.2025 г./ на определения му 1-седмичен срок за писмено заявяване дали продължава да поддържа молба, вх. № 5382/5423 от 12.12.2024 г. с правно основание чл.255 ГПК, указан му от съда с определение № 799 от 16.12.2024 г. като същото е обосновано с разпоредбата на чл.66, ал.2 ГПК.

С определение № 15 от 07.01.2025 г. /вторник/ ОС-Монтана се е произнесъл по молбите от 02. и 03.2025 г. на И. Д. Н. като молбата с вх.№3 от 02.01.2025 г., съдържаща искане за възстановяване на срок по чл.247, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане; молбата с вх.№ 30 от 03.01.2025 г., съдържаща искане за продължаване на срока за писмено заявяване дали молителят поддържа молбата по чл.255 ГПК с вх.№ 5382/5423 от 12.12.2024 г. е оставена без уважение. Указано е, че определението в частта, в която е оставена без разглеждане молбата с вх.№ 3 от 02.01.2025 г., съдържаща искане за възстановяване на срок по чл.247, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез ОС-Монтана пред Апелативен съд-София в 1-седмичен срок от връчването му, а в останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.