Решение № 73 от 21.08.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20255320200268 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8217052, издаден от ОДМВР- П., на В. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. С.,, бул. ***, е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят, който чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразен и излага доводи в тази насока.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна- ОДМВР- П., редовно призована, не изпраща представител. Взема становище по жалбата чрез упълномощен юрисконсулт за законосъобразност и правилност на атакувания електронен фиш като излага мотиви в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение..

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателстваелектронен фиш за налагане на глоба серия К № 8217052, фотоснимка към електронен фиш серия К № 8217052 от 11.10.2023 г., справка от АНД относно връчване на електронен фиш, справка за собственост на МПС, протокол за използване на АТСС рег. № 281р-15116/2023 г., фотоснимка на АТСС, протокол № 129-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63, заповед № 8121з172/29.02.2016 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ръководство за работа със СПУКС, справка от СДВР, установи от фактическа страна следното:

На 11.10.2023 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението в с. К., П.. обл., общ. К., на ул. „*** с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч. В 11,05 ч. било констатирано движение от запад на изток на полуремарке „Шмитц СЦБ С3Б“ с рег. № *****, като техническото средство отчело скорост на движение от 69 км/ч. на посоченото превозно средство.

Нарушението било заснето от преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабр.

№ 120СС63, за която било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип средство за измерване. Същото преминало последваща проверка, за което бил издаден протокол от проверка № 129-СГИСИС/19.09.2023 г., при която било установено съответствие с одобрения тип.

Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.

Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. № 281р-15116/2023 г., на 11.10.2023 г. АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63 било разположено в с. К., обл. П.., общ. К., на ул. „*** с посока на движение на заснеманите МПС „отдалечаващи се“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място. Начало на работа на АТСС било в 10,30 часа и край в 12,00 часа, за който период били заснети 26 бр. нарушения.

Техническото средство било годно за експлоатация до 19.09.2024 г.

Било установено, че полуремарке „Шмитц СЦБ С3Б“ с рег. № ***** е собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. С., ЕИК 121446525 с законен представител В. Г. А., ЕГН **********.

Последвало издаване на процесния електронен фиш от ОДМВР- П.

2 срещу В. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. С.,, бул. ***, с който било прието, че същият е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 11.10.2023 г., в 11,05 часа, в с. К., на ул. „***, с посока на движение от запад към изток, при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч., отчетен толеранс на измерената скорост в полза на водача от минус 3 км/ч., с МПС полуремарке „Шмитц СЦБ С3Б“ с рег. № ***** е било констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сс63 нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е констатирано движение със скорост от 66 км/ч., при превишаване на скоростта от 16 км/ч. Собственик на МПС бил „Глобал Биомет“ ЕООД гр. С., ЕИК 121446525 с законен представител В. Г. А., ЕГН **********, на който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Събраните по делото доказателства установяват безспорно извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, установено с мобилно техническо средство на 11.10.2023 г. и при спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.. Приложеният по делото протокол с рег. № 281р- 15116/2023 г. удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на 11.10.2023 г. Видно е къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане. Ясно е упоменато ограничението на скоростта- 50 км/ч. в населено място, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на превозното средство 69 км/ч. В протокол от проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч. до 100 км/ч. и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост от 69 км/ч., са били приспаднати 3 км/ч. толеранс, поради което наказуемата скорост се явява 66 км/ч., която скорост е посочена в електронния фиш.

Безспорно е установено по делото, че в пътния участък, където е установено нарушението- с. К., ул. „***“ е действало ограничение на скоростта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, в населено място, а именно 50 км/ч. При това положение, съдът намира, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Макар и правилно да е установено наличието на административно нарушение обаче, съдът намира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последният е посочено, че нарушението е извършено с МПС „Шмитц СЦБ С3Б“, вид полуремарке с рег. № *****. Това превозно средство обаче превозно не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §6 т.18 от ДР на ЗДвП „Полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от 3 масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. От своя страна §6 т.11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието „Моторно превозно средство“, а именно е такова пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното полуремарке, както всяко такова ППС е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП.

При това положение следва извод, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При това следва извода, че на административно наказване по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП подлежат собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. В конкретния случай е неустановено теглещото МПС, а при липса на неговата индивидуализация не може да се установи и собственика му, а според разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика. Доколкото липсва задължение собственикът на полуремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от 300 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя без явяване в съдебните заседания, поради което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв. съответства на извършената по делото работа.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8217052, издаден от ОДМВР- П., с който на В. Г. А., ЕГН **********, с постоянен 4 адрес- гр. С.,, бул. ***, е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работиП. да заплати на В. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. С.,, бул. *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд- П..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

Г.Б.

5