Определение № 20675 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20675 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******************** като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело № 20231110118962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „*********** за изменение на постановеното по делото Решение № 2865/19.02.2024г., в частта за разноските. Сочи се, че в полза на ответника са присъдени разноски в прекомерен размер, като съдът не се е произнесъл по формулирано от молителя възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. На следващо място се прави искане в полза на ищеца да се присъдят разноски за производството по чл. 193 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата, с който да навеждат доводи за неоснователност на същата.

Съдът като съобрази доводите на молителя, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на процесното решение, намира същата за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Логическото и граматическто тълкуване на цитираната разпоредба обуславя извода, че съдът се произнася по възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски, в случай че е формулирано искане в тази насока - в този смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 234 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 146 от 18.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1143/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 145 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г., III г. о., ГК./

Срокът за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция - в този смисъл - Определение № 13 от 17.01.2013 1 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., Определение № 113 от 7.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1414/2013 г., II г. о. и др.

От страна на ищеца, молител в производството по чл. 248 ГПК, не е формулирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, нито с исковата молба, нито с депозираните в хода на процеса отделни молби /л. 37, л.

105, л. 160, л. 194, л. 195/, нито в проведените по делото открити съдебни заседания /протоколи л. 152, л. 198 /.

Доколкото съдът не е бил валидно сезиран с възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, липсва и произнасяне в тази насока с постановеното по делото решение.

На следващо място, за пълнота следва да се отбележи, че безпротиворечиво ВКС приема, че когато възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за първи път с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, то е несвоевременно - Определение № 145 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г., III г. о., ГК, респективно не може да се приеме, че настоящият съдебен състав е валидно сезиран с възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски с молбата по чл. 248 ГПК.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на молителя, че в полза на ищеца се дължат отделно разноски в производството по чл. 193 ГПК.

Вярно е, че оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 от ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск. Но същият е предявен във връзка с предприетото оспорване истинността на документ и не би могъл да се разглежда като самостоятелно производство, по което съдът да дължи отделно произнасяне по въпроса за разноските. Предмет на настоящото производство е искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, тоест предмет на разглеждане е една искова претенция, както се твърди и ищцовото дружество в молбата, инициирала настоящото производство /стр. 2, абз. 2 /. С оглед изхода на спора именно по предявения иск съдът е разпределил разноските по делото. Неоснователно се явява твърдението на ищеца, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в производството по чл. 193 ГПК, доколкото това не е отделен иск, предмет на разглеждане в настоящото производство, а предвиден в закона процесуален способ за оспорване истинността на документ.

По изложената аргументация депозираната от ищцовото дружество молба с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „*********** ЕИК 206629393, Молба вх. № 93721/21.03.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 2865/19.02.2024г., постановено по настоящото дело, в частта, за разноските, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните!

Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение!

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3