Решение № 3548 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330102254 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ищцата Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с.******, ул. „*****“ № ***** чрез адв. Н. против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, кв. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, обективирана в Глава **** от сключения между страните Договор за кредит с № ****** от ***** г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****” в размер на 420 лв. е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорена по отношение на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договора за потребителския кредит.

Ищцата излага, че на ***** г. сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит, по силата на който били предоставени заемни средства в размер на 1200 лв. при фиксиран лихвен процент от 41,00% и ГПР в размер на 48,77%.

Излага, че съгласно Глава *** от процесния договор, ответникът предоставил на ищцата допълнителна услуга „****”, като съгласно Глава ***** от същия договор, ищцата се задължила да заплати на ответното 1 дружество възнаграждение за закупената услуга „****” в размер на 420 лева.

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащане на сумата от 420 лв. по закупената допълнителна услуга „****”, тъй като същата била уговорена в противоречие с добрите нрави в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищецът няма правен интерес от водене на установителен иск, доколкото същият разполага с правна възможност да предяви осъдителен такъв за същите суми. В условията на алтернативност, поддържа становище и за неоснователност на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на *****г. между Д. Д. Д., в качеството й на кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **********. По силата на сключения между страните договор, на ищцата Д. била предоставена сумата от 1200 лева, при срок на кредита 18 месеца, с размер на вноската по кредита 89, 95 лева, при ГПР 48,77%, ГЛП 41%, с обща дължима сума по кредита от 1619, 18 лева. Съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга "*****" в размер на 360 лева и възнаграждение за закупена услуга „*****“ в размер на 420 лева, разпределени на 18 месечни погасителни вноски в размер от 43, 33 лева всяка. Съгласно чл. 15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, кредитополучателя може да избере да не закупи допълнителна услуги или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, а именно: допълнителна услуга "*****", предсавляваща приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга "****" и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД /чл. 15, 1/, а допълнителна услуга "*****" представлява правото на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план, като отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски съобразно срока на договора за кредит при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 в договора.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1200 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити 2 със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в общ размер от 420 лева за услугата "******". В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит - в раздел VI - ти изрично са маркирани посочените услуги, като е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от 420 лева за закупена допълнителна услуга „*****“ ( раздел **** - ти от договора, част "По поискана и закупена допълнителна услуга" ) не е и индивидуално договорена.

В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника.

Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца ( длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие).

Дейностите за услугата "****” по определянето на "гъвкав погасителен план" е присъща за ответното дружество и в този смисъл тя не представлява допълнителна услуга, които се предоставят на потребителя. Предвид това, частта от раздел *****- ти от договора, установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугата "****" се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 3 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 77 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повечекакто вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите"****", то същата са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР ( те са сигурен разход за потребителя). Впрочем, ако възнаграждението за "допълнителните услуги" бъде включено в ГПР, размерът му би нарастнал неимоверно. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без да се включва възнаградителната лихва. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива ***** ЕИО.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

С оглед приетите по-горе постановки, съдът приема, че с включването на възнаграждението по услугата "*****", разписани в раздел ***** - ти от договора за кредит, ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, раздел ***** - ти от процесния Договор за е нищожен в частта, установяваща задължение за потребителя да заплати сума в общ размер от 420 лева за услуга "*****". Съобразно изложеното, така предявеният иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се 4 поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № **** от ****г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. Н. сума в размер на 400 лв.

Ответното дружество следва да бъде осъдено и да заплати и 50 лева /ДТ/ на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН O по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, кв. Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В по предявения от Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „****“ № **** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, обективирана в Глава **** от сключения между страните Договор за кредит с № **** от **** г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****” в размер на 420 лева е НИЩОЖНА, поради противоречие на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорена по отношение на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договора за потребителския кредит.

ОСЖЪДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ № ***** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.