Решение № 301 от 07.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пазарджик, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200659 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. И. Б. от ПзАК, против Наказателно постановление № 251006-002994 от 24.02.2026 г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Пазарджик, с което е санкциониран за следното:

1./ на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.23 евро (равностойността на 20.01 лева);

2./ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 евро (равностойността на 49.99 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец;

3./ на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 5.11 евро (равностойността на 9.99 лева).

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и при направени правни изводи, които не отговарят на действителната фактология, поради което се иска и неговата отмяна като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП по съображения изложени в представени писмени бележки. Не претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите в становището на пълномощника на въззивника, анализирайки събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на03.09.2025 г. около 10:00 ч./13.20 часа, в гр. Пазарджик, на кръгово кръстовище на бул.

„Александър Стамболийски“ и ул. „Петър Бонев“, с посока на движение към ул. „Стоян Ангелов“, е управлявал товарен автомобил (влекач) „***“ с рег. № *** и полуремарке „***“ с рег. № ***, и двете собственост на собственост на „***“ ООД с. Крупник, като не е контролирал постоянно управляваното от него МПС, вследствие на което допуска ПТП, след което не спира и не установява какви са щетите от допуснатото от него ПТП, като при проверката не носи СУМПС от съответната категория.

Тези констатации били установени от автопатрул на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състави бил св. Н. Х.- мл. автоконтрольор. Той съставил против жалбоподателя АУАН в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

Въз основа на акта, на 24.02.2026 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 23.04.2026 г., видно от разписката към постановлението. Жалбата против последното била депозирана от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.3 от делото) директно в съда на 05.05.2026 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителясв. Н. Х. и св. С. Д., както и от веществените доказателства- снимки от ПТП.

При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на АНП, при съставяне на АУАН и НП, е допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност за неговото правилно упражняване.

По отношение на нарушението по пункт 1- по чл.20 ал.1 от ЗДвП:

Процесуалното нарушение се изразява в това, че в АУАН и НП липсва ясно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. При това положение жалбоподателят не може да научи конкретните факти, очертаващи 2 от обективна и субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.

На първо място е налице неяснота относно времето на извършване на нарушението. В началото на словесното описание е посочено, че то е осъществено на 03.09.2025 г. в 13:20 часа. Малко по-надолу е посочена същата дата, но друг по-ранен час- около 10:00 часа. Така жалбоподателят е лишен от възможността да разбере в крайна сметка актосъставителят и АНО кой от двата факта за време на извършване на нарушението са възприели, като разликата в часовете и минутите не може да обуслови допускане на техническа грешка. Така при неяснота на волята на АНО и актосъставителя, жалбоподателят е лишен от възможността да се защити по този основен съставомерен факт.

По-нататък в обстоятелствената част на АУАН и на НП, при описване на това нарушение е посочено, че водачът не е контролирал постоянно управляваните от него МПС вследствие на което допуска ПТП. Първо в началото на самото описание става ясно че се касае за едно МПС и това е композиция от влекач (теглещото МПС) и полуремарке, прикачено към него (теглено ПС). Тоест водачът е управлявал едно единствено МПС- товарен автомобил, а не няколко МПС.

За да е налице нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП следва водачът умишлено да не контролира непрекъснато управляваното МПС, тъй като тази разпоредба му вменява задължение за този контрол. В тези случаи водачът на МПС изгубва контрола върху същото поради субективни външни или вътрешни фактори, който водят до разсейване на вниманието, липсата на концентрация върху осъществяваната дейност (управление) и неадекватни действия на органите участващи при управлението. Такива фактори например са заспиването на водача, разсейването му, отклоняване на вниманието му и др. под. Казано с други думи нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДвП се изразява в недопустимо бездействие от страна на водача поради различни външни или вътрешни фактори. Когато обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни и непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно.

От материалите по АНП и показанията на свидетелите Х. и Д. не става ясно налице ли е загуба на контрол върху управляваното МПС и на какво се дължи тя. Св. Х. посочи, че пред него водачът на товарния автомобил е заявил, че не е осъзнал какво е станало. Според свидетеля със задната част на полуремаркето при изнасянето на МПС в кръстовището е била закачено ограждението (оградата)- две или три платна от нея на тротоара.

Въпреки така събраните в с.з. доказателства, обаче не става ясно защо АНО, а актосъставителят са приели, че е налице загуба на контрол от страна на водача върху управляваното МПС. Възможно е ПТП да е било поради неправилна маневра на водача или поради несъобразена скорост на движение 3 при навлизане и движение в кръстовището, т.е. обстоятелства извън липсата на контрол или пък последната може да се дължи на причини извън волята на водача, като например непредвидими неравности по пътя. Затова и при ангажиране административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква задължение да обследват причините, поради които водачът не е контролирал непрекъснато управляваното МПС и единствено, ако се установи, че причините са били изцяло предотвратими от водача, то би могло да се формира категоричен извод, че неговото поведение е виновно, респ. да се пристъпи към съставяне на АУАН и санкционирането му с НП. В случая обаче това не е сторено, като не само, че административното обвинение е необосновано, но и в словесното описание на нарушението не е посочено паради какви обстоятелства, зависещи от волята на водача на МПС, той не е контролирал непрекъснато същото. Това обаче, както се посочи по-горе, в случая не е било сторено.

В описанието на нарушението е посочено и още, че в резултат на вмененото поведение на водача, той е допуснал ПТП. По този начин жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушението при условията на т.нар. „допустителство“. Това обаче означава, че с поведението си той е допуснал друг да причини ПТП. Не е посочено обаче кой е причинил ПТП и в какво се изразява същото. Същевременно от доказателствата по делото става ясно, че ПТП е причинено именно от жалбоподателя.

На следващо място АНО не е приложил и правилната санкционна норма, която е специална по отношение на чл.185 от ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.179 ал.2 предл.4 от ЗДвП, която освен санкционна част съдържа и състава на нарушението, като същата разписва, че с глоба в размер на 300 лева се наказва водач, който …при нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Всичко изложено съставлява нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и изготвянето на НП, което е съществено, тъй като накърнява правото на привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере какво точно нарушение му се вменява и да може ефективно да се брани срещу него. Всякога съществените процесуални нарушения водят до порочност на НП, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Налице е и още едно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като недоказано до изискваната от закона степен на несъмненост е и виновното поведение на жалбоподателя нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост досежно извършване на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.

Това е още едно основание водещо до незаконосъобразност и отмяна на НП в тази му част.

По отношение на нарушението по пункт 2- по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

4

И тук отново важи казаното по отношение на времето на извършване на нарушението, изложено по-горе по отношение на нарушението по пункт 1.

Неяснотата относно времето на извършване на нарушението е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено и води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което е достатъчно основание за отмяна на НП и в тази му част. Съдът обаче намира, че е налице и друго основание за отмяна на санкционния акт.

Съгласно вменената разпоредбата водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Анализът на разпоредбата води до извода, че водачът на ППС следва да съзнава, че е участник в ПТП и въпреки това съзнателно да не спре на пътя, за да установи последиците от произшествието. Както се посочи по-горе, от показанията на св. Х. стана ясно, че жалбоподателят не е спрял, защото изобщо не е разбрал, че е причинил ПТП. От настъпилите щети по полуремаркето, които са незначителни, може да се приеме, че твърдението на жалбоподателя отговаря на действителното положение. Това показва, че е напълно възможно жалбоподателят да не е съзнавал, че е блъснал огражданията на тротоара във въпросното кръстовище. При това положение съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не е доказано до необходимата степен на несъмненост от субективна страна, тъй като за осъществяването му следва да има съзнаване на обективните обстоятелства за настъпилото ПТП и въпреки това деецът да не е спрял за установяване на последиците от същото, т.е. деянието да е извършено при форма на вина умисъл. Казано с други думи НП и в тази му част ще следва да бъде отменено поради необоснованост и недоказаност на адм. обвинение.

По отношение на нарушението по пункт 3- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП: