Решение № 267 от 07.07.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Русе, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

АнтоА. Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500327 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

М. Г. Д. и П. Г. П., чрез пълномощника си адв.М. Р., от АК-Русе , са обжалвали решение №356 от 22.03.3023г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N 4568/21г. на РРС, в частта, с която са отхвърлени претенциите им по сметки против Ц. Г. П. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения им недвижим имот в гр.Русе, за периода 18.05.2021г. – 22.11.2022г. в общ размер на 3600лв, ведно със законната лихва от 23.11.2022г., както и 294,97лв. лихва за забава за същия период. Развиват оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Молят въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи исканията им по сметки. Претендират разноски по делото.

Ц. Г. П. , чрез пълномощника си адв.К. Х., от АК-Русе, е обжалвала същото решение в частта, с която са отхвърлени претенциите й по сметки против М. Г. Д. и П. Г. П. за заплащане на сумите от по 4495лв 1 представляваща припадащата им се и съответстваща на притежаваните от тях 2/3ид.ч от делбения имот в гр.Русе-2/3 от увеличената му стойност , с направените подобрения, ведно със законната лихва от 23.11.2022г.Излага доводи за неправилност на решението в тази част и иска въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете, при законните последици. Счита жалбата на М. Г. Д. и П. Г. П. против решението в частта, с която са отхвърлени исканията им по чл.346 ГПК, за неоснователна.

М. Г. Д. и П. Г. П. изразяват становище, че жалбата на Ц. Г. П. е неоснователна и молят тя да не се уважава.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбите са подадени от надлежни страна законоустановения срок и са процесуално допустими. по спора, в

С влязло в сила решение № 1178/26.09.2022 г. е допусната делба между М.

Г. Д., П. Г. П. и Ц. Г. П. на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Русе, *** в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 66.73 кв.м., с прилежащи части: изба 9 и 1,516 % ид.ч. от общите части на сградата и 2. Едноетажна жилищна сграда, построена през 1959 г. въз основа на отстъпено право на строеж върху 52 кв.м. от държавно дворно място, представляващо поземлен имот №0.1028, находящ се в грМ., общ.Русе, обл.Русе, по кадастрален план, одобрен със Заповед № 128/23.04.1986 г. на Зам.предс. на ИК на ОбНС-Русе, с площ 975 кв.м., отреден за жилищно застрояване,ПРИ РАВНИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ По 1/3ид.ч за М. Г. Д., П. Г. П. и Ц. Г. П..

С обжалваното в настоящото производство решение, постановено по извършване на делбата, недвижимите имоти са изнесени на публична продан.

В мотивите първоинстанционният съд е посочил, че тъй като жилищата са реално неподеляеми, без да могат да се обособят три самостоятелни дяла, същите, на основание чл.348 ГПК следва да бъдат изнесени на публична продан. Решението не е обжалвано в частта относно способа за извършване на 2 делбата. Решението е обжалвано в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените на основание чл.346 ГПК от всеки от съделителите искания по сметките.

По въззивната жалба на М. Г. Д. и П. Г. П..

В първоинстанционното производство е представена нотариална покана, връчена на ответницата Ц. П. на 18.05.201г., с която ищците, като съсобственици на по 1/3ид.ч от я уведомяват, че тя им дължи наем за ползването на същия, без тяхно съгласие и знание, по 100лв месечно за всяка от тях, считано пет години назад от нотариалната покана. В отговор, с нотариална покана Ц. П. е заявила, че „в качеството на съсобственик обитава на законно основание своята 1/3ид.ч“ от недвижимия имот – апартамент Г на втори етаж жилищна сграда бл.О., вх.А в кв.Възраждане в гр.Русе, състоящ се от стая, дневна , кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 66,73кв.м, но счита, че и М. Д. има право да ползва апартамента и я кани да обитават съвместно наследственото жилище. Заявява още че знае, че Д. притежава ключ, но я кани в 7-дневен срок да се яви в кан тората на посочен в отговора нотариус, за да получи ключ от апартамента както за себе си, така и за сестра си П. П. при представяне на пълномощно от П..Поканата е връчена на ищцата М. Д. на 28.01.2021г.

С молба-уточнение на искова молба, ищците М. Д. и П. П. са заявили, че предявяват искове по чл.69 от ЗН и чл.31,ал.2 от ЗС, като претендират обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС за всяка една от тях в размер на 100лв месечно от 18.05.2021г. до приключване на делбата, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021г. до окончателно изплащане на обезщетението – вж.л.74 от гр.д.№4568/21г. на РРС. С писмена молба от 22.11.2022г. уточняват, че претенциите им за обезщетение са за периода 18.05.2021г. до „първото заседание във втора фаза на делбата“ – л.185.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.12.1990г. се установява, че процесният жилищен имот представлява апартамент състоящ се от стая, дневна кухня и сервизни помещения , със застроена площ 66,73кв.м От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че средният пазарен месечен наем за апартамента е 292лв месечно. От показанията на свидетелите се установява, че след като родителите на страните се преместили да живеят в имот в грМ., в апартамента 3 в гр.Русе, находящ се в бл.“О.“, останала да живее Ц. П., със семейството сиспоред свП.В. – през 1994г. Впоследствие Ц. заминала за Германия, в този апартамент останала да живее нейната дъщеря – А.. Последната е разпитана като свидетел – св.А. Т.. С показанията си изнася данни, че е живяла в жилището в бл.О. до м.01.2017г.От свидетелските показания се установява, че през лятото на 2018г. в апартамента настанили бащата на страните – дядо Г.. Според св.И. Д., съсед в бл.О., той живеел там сам, посещавали го М. /Д./ и А. /св.Т./.На следващата година починал.Свидетелката Д. уточнява, че през м.май 2021г. Ц. П. се върнала от Германия и „си нагласила“-обзавела, едната стая, кухнята и тоалетната, другата стая била празна.

За да отхвърли претенциите по сметки на М. Д. и П. П. против Ц. П. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения жилищен имот в гр.Русе, за периода 18.05.2021г.-22.11.2022г. в общ размер на 3600лв, ведно със законната лихва от 23.11. 2022г., както и 294,97лв.лихва за забава за същия период, първоинстанционният съд е приел, че „в случая не е налице препятстване ползването на съсобственото жилище от ответницата, а нежелание от страна на сестрите й за неговото съвместно ползване. В този смисъл не е налице и облагодетелстване на едната съделителка за сметка на останалите две……и не са налице и законовите изисквания на чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение от ответницата“.

Решението е неправилно, по следните съображения :

В трайно установената съдебна практика се приема, че когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните субективни права, не освобождава ползващият съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата, от който останалите са лишени. Противното би било в противоречие с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без основание, залегнал в чл. 59 ЗЗД, хипотеза на който е уредена в чл. 31, ал. 2 ЗС .По делото е безспорно, че жилището е със застроена площ 66,73кв.м, състои се от една стая, дневна и кухня, се и ползва само от един от съсобствениците, с права 4

1/3ид.ч.Действително, когато един от съсобствениците е заел целия съсобствен имот, който би могъл реално да се разпредели за ползване и от останалите (или някои от тях) съсобственици, неползващите имота могат да защитят правата си като предявят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствената вещ. Когато се установи, че предвид размерите и помещенията на жилището, то не може да служи за задоволяване на нуждите и на други съсобственици, искът за разпределение на ползването ще се отхвърли като неоснователен, а неползващите съсобственици имат право на обезщетение за ползата, от която са лишени – вж.Р № 104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2013 г., I г. о., ГК. В този смисъл и решение № 291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 212/2011 г., II г. о., в което се приема, че когато съсобственият имот е жилищен, съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи.В случая поради площта, броя и вида на помещенията, обективен факт е това, че имотът не може да се разпредели за ползване между тримата съсобственици. Не се касае за нежелание за ползване на имота, а за обективна невъзможност. Исковете за обезщетение са основателни. Както беше посочено по-горе, според приетата експертиза месечният наем по средни пазарни цени възлиза на 292лв.За периода 18.05.2021г.-22.11.22г. обезщетението е в общ размер на 5256лв за целия имот, или съобразно правата си всяка от ищците има право да получи обезщетение в размер на 1752лв. Претенциите са за 3600лв. общо-по 1900лв.

Ответницата дължи обезщетение в общ размер за ищците 3504лв. или в размер на 1752лв.на всяка ищца. В останалата част за разликата до 3600лв /по 1900лв/претенциите следва да бъдат отхвърлени. След изчисления се установява, че законната лихва върху сумата 3504 за процесния период 18.05.2021г. – 18.11.2022г. е 535лв, от които се претендират 294,97лв.

По въззивната жалба на Ц. Г. П..

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата – 23.11.2022г., Ц. П. е предявила против М. Д. и П.

П. искания по сметките, като твърди, че е извършила ремонтни дейности в апартамента, описани в 14 пункта, с чиято стойност се е увеличила стойността на делбения имот.Твърди, че общата стойност на подобренията е 29400лв., от които претендира частично 1000лв срещу двете ищци.В молбата 5 не е посочен периода, в който са извършени съответните ремонтни дейности.В писмена молба, подадена в съда в съдебно заседание на 16.01.2023г., е посочено, че подобренията са извършени през първата половина на 2018г.-л.205. В съдебно заседание на 06.03.2023г. по молба на съделителката Ц. П., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исканията й по сметки, като вместо частично по 1000лв , същите да се считат предявени в пълния им размер от по 4495лв срещу всяка от ищците.

В съдебно заседание на 06.06.2022г. свидетелката А. Т., дъщеря на Ц. П., заявява, че от момента на смъртта на наследодателя на страните-2019г. до м.май 2021г.-когато майка й се върнала от Германия, жилището било празно.Тогава майка й извършила ремонти в жилището.

Свидетелят П.И. е съсед, живее на долния етаж под процесния апартамент. Свидетелят твърди, че ремонтът в апартамента е извършен преди да санират блока - през 2018 г., като уточнява, че през 2019г. е саниран целия блок.Определя ремонта като основен, продължил няколко месеца. Не може да каже кой го е заплащал, но А., дъщерята на Ц., движела всичко.

Свидетелят е влизал в апартамента докато правели ремонт на банята. Видял, че вратите са сменени и не са старите-талашитени, а МДФ. По принцип апартаментите в блока били с паркети, в момента процесният е с ламинат и теракот в коридора. Преди стените били „на винервайс“, сега е шпакловано.