Решение № 1256 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100509288 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 11379 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 8043/2024 г. по описа на СРС, 168 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, че П. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *******, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 726,12 лв.- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 07.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 208,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г., сумата 22,68 лева-главница, представляваща за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,29 лева- представляваща мораторна лихва върху сумата 22,68 лева за период от 15.01.2021 г. до 23.11.2023 г.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *******, общ. Столична, обл. София (столица), искове по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, 1 че П. А. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата над присъдения размер от 726,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ до пълния претендиран размер от 1051,46 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.

Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена ТЕ и дялово разпределение и за сумата мораторна лихва върху главницата, е обжалвано от ответника П. А. М., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че се дължи на ищеца сума за дялово разпределение.

Поддържа, че неправилно съдът е уважил претенциите за мораторни лихви като не е съобразил, че ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на главните задължения.

От страна на ищеца не са ангажирани в производството доказателства за публикуване на фактурите за дължими суми на сайта на дружеството или по друг предвиден от закона и общите условия на договора начин. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Техем сървисис“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи 2 служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника, като ползвател на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 122, находящ се гр. София, ЖК ******* с абонатен № ******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение, чиято стойност е определена след приспадане на погасените по давност вземания преди 01.12.2020 г.

Решението е правилно.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Спорно в проведеното производство е дали ответникът е клиент за потребената в имота с кл.№ *******, ТЕ за битови нужди за исковия период.

Настоящият състав намира че от събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за главните вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за част от исковия период.

Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е ползвател на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период. От представеното заявление – декларация от 07.01.2021 г., писмо на Столична община, 3

Район Триадица от 05.01.2021 г. и настанителна заповед № РТР20-РД66-10/23.09.2020 г. на Кмета на СО се установява, че ответникът П. А. М. е настанен заедно със своята съпруга Д.А.З. в общинското жилище по реда на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /чл.19 и сл./, като същият е подал искане до Топлофикация София ЕАД за откриване на партида на негово име във връзка с потребяване на услугата – доставка на ТЕ за битови нужди до имота. С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени във въззивната жалба са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто се твърди да е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране 4 на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да я ползва. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС.

Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС ).