Решение № 37 от 30.06.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Попово, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Христина К. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200089 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Б. Р. А., против Наказателно постановление № ** г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения срок е депозирал жалба срещу него. Моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата в цялост и моли същата да бъде уважена, като наказателното постановление бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че целта на разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, свързани с предотвратяване на необосновано покачване на цените, е да се избегне инфлационен натиск върху потребителите. Поддържа, че предоставяните от дружеството фитнес услуги не са част от голямата потребителска кошница, използвана от Националния статистически институт при изчисляване на инфлацията, поради което не могат да окажат съществено влияние върху инфлационния индекс в страната. Излага доводи, че цените на услугите се формират на пазарен принцип и са обусловени от ограничен кръг потребители.

Твърди се, че увеличението на цените е обосновано от настъпили икономически фактори, включително значително увеличение на наемната цена на обекта, общата инфлация в страната и необходимостта от покриване на нараснали разходи за дейността. Сочи се, че дружеството е извършило предварителен анализ преди увеличаването на цените и е съобразило размера на увеличението с увеличението на наема и инфлационните процеси.

Навеждат се доводи, че наложената имуществена санкция е несъразмерна спрямо характера на нарушението и размера на увеличението на цените.

Алтернативно се прави искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като изтъква, че се касае за първо нарушение, дружеството е оказало пълно съдействие на контролните органи и своевременно е предоставило всички изискани документи и сведения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

Ответната по жалбата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от ст. юрисконсулт В. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че извършеното нарушение е безспорно доказано. Излагат се съображения, че не са налице обективни икономически фактори, които да оправдават увеличението на цените в установените размери, като сочи, че към релевантния момент дружеството не е имало наети работници или служители, поради което увеличението на минималната работна заплата и осигурителните вноски не може да обоснове повишаването на цените. Твърди се, че извършените инвестиции в специализиран софтуер представляват планиран разход по преценка на дружеството и не съставляват обективен икономически фактор. Излага се становище че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като увеличението е засегнало всички предлагани услуги и е в значителен размер.

Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – ., ТО – Попово, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „*** е ангажирана за това, че при извършена от органи по приходите проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект – фитнес център „Титан“, находящ се в гр. Попово, е било констатирано увеличение на цените на предлаганите услуги през периода на двойното обозначаване на цените в левове и евро.

За целите на проверката от търговеца били изискани данни и документи относно цените на предоставяните услуги, както и сведения за причините, наложили промяната им. След извършен анализ на събраната информация контролните органи приели, че цените на част от абонаментните планове са били увеличени през периода на двойното обозначаване, като според административнонаказващия орган това увеличение не е било обосновано от обективни икономически фактори по смисъла на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Въз основа на направените констатации проверяващите достигнали до извод, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, тъй като е повишило цените на предлаганите услуги без да установи наличието на достатъчно обективни икономически основания за това.

Констатациите на контролните органи били отразени в съставения протокол за извършена проверка, както и в останалите документи от административнонаказателната преписка.

На 11.02.2026 г. срещу дружеството бил съставен ***, който бил надлежно предявен и връчен. Въз основа на този акт административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 882171-** г., с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон наложил на „*** имуществена санкция в размер на 2600 евро.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които разгледани поотделно и в тяхната съвкупност не разкриват съществени противоречия относно релевантните за спора факти.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р. Б. и Х. А.

Топчева в частта им относно извършената проверка, начина на нейното осъществяване, събраните документи и констатираното увеличение на цените на предлаганите от жалбоподателя услуги. Същите са логични, последователни и взаимно допълващи се относно фактическите действия на контролните органи и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетелите се установява, че проверката е била извършена на 13.01.2026 г. във връзка с контролните правомощия на НАП по прилагане на Закона за въвеждане на еврото в Република България. В хода на същата са били изискани данни относно цените на предлаганите услуги към различни референтни дати през 2025 г., 2 извършена е справка чрез данните от фискалното устройство и е било възложено на търговеца да предостави допълнителна информация относно предлаганите услуги и техните цени. Въз основа на така събраните данни проверяващите са констатирали увеличение на цените на част от предлаганите услуги, което обстоятелство по същество не се оспорва и от жалбоподателя.

Наред с това обаче от показанията на двамата свидетели се установяват и факти, които съдът намира за съществени при преценката на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. И двамата свидетели потвърждават, че в хода на административната проверка жалбоподателят е представил документи и писмени обяснения относно причините за извършеното увеличение на цените. Свидетелката Б. изрично заявява, че е бил представен договор за наем, от който е било видно увеличение на наемната цена с около 40 %, както и документи, свързани със закупуване и внедряване на специализирана апаратура и софтуер. Същевременно тя признава, че тези обстоятелства не са били отразени в акта за установяване на административно нарушение. По аналогичен начин свидетелката Топчева сочи, че дружеството е представило документи относно увеличен наем, извършени ремонтни дейности и направени инвестиции, които са били обсъждани при анализа на събраните доказателства.

Не може да не направи впечатление обстоятелството, че въпреки твърденията на административнонаказващия орган за липса на обективни икономически фактори, от показанията на свидетелите не се установява да е извършен задълбочен и конкретен анализ на всички представени от дружеството доказателства. Напротив, при разпита си свидетелката Б. не можа да даде категоричен отговор дали са били представени и анализирани документи относно увеличението на разходите за електроенергия и вода, като първоначално заяви, че не си спомня за такива доказателства, а впоследствие посочи единствено, че подобни фактори по принцип се вземали предвид. Това обстоятелство поставя под съмнение пълнотата на извършената от контролните органи преценка относно икономическата обоснованост на увеличението на цените.

Съдът намира за необходимо да отбележи и че значителна част от показанията на свидетелите, и най-вече на свидетелката Топчева, съдържат не толкова възприятия относно конкретни факти, колкото оценки и изводи относно наличието или липсата на икономически основания за увеличаване на цените. Така например свидетелката изразява становище, че увеличението на наемната цена не е достатъчно основание за увеличаване на цените на услугите, че инвестицията в специализиран софтуер не представлява обективен икономически фактор и че дружеството е предприело предварителни действия за увеличаване на цените без реално извършени разходи. Тези твърдения по своя характер представляват оценъчни съждения и правни изводи, които не са предмет на свидетелските възприятия и не могат да заместят самостоятелната преценка на съда по спорния въпрос дали са били налице обективни икономически фактори по смисъла на приложимия закон.

Показателно е също така, че свидетелката Б. потвърждава, че още при извършване на проверката на жалбоподателя е било съобщено, че същата се осъществява във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България, като същевременно признава, че това обстоятелство не е било надлежно отразено в съставените документи. Макар това само по себе си да не води до незаконосъобразност на проверката, то представлява обстоятелство, което следва да бъде отчетено при цялостната оценка на доказателствата по делото.

Ето защо съдът приема, че показанията на свидетелите безспорно установяват извършването на проверката и констатираното увеличение на цените на част от предлаганите услуги, но същевременно от тях се установява и наличието на представени от жалбоподателя доказателства за увеличени разходи и инвестиции в дейността, както и липсата на достатъчно конкретни данни относно начина, по който тези доказателства са били анализирани при формиране на извода за липса на обективни икономически фактори.

Поради това съдът цени показанията им единствено относно непосредствено възприетите от тях факти, но не и в частта, в която съдържат субективни оценки и правни изводи относно наличието на нарушение, тъй като последните са от изключителната компетентност на решаващия съд.

Установените по делото факти намират опора в събраната доказателствена съвкупност, която очертава последователна и непротиворечива картина на относимите към спора обстоятелства.

Фактическите констатации, възприети от административнонаказващия орган, по 3 същество не са предмет на спор между страните. Разногласието е концентрирано върху правната оценка на тези факти и по-конкретно върху въпросите дали са били налице обективни икономически предпоставки за увеличаване цените на услугите, дали административнонаказващият орган е извършил необходимата и задълбочена проверка на всички относими данни и доказателства, както и дали при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

При така установената фактическа обосновка, съдът приема от правна страна следното: