Протокол № 651 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 651 гр. Варна, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900782 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЦОВАТА С. О. С. , уведомена в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, представлява се от адвокат М. Д. от Адвокатска колегия - Силистра, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “М И М ФАМИЛИ“

ООД, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “ВАТ КЪМПАНИ

РУСЕ“ ЕООД, редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. А. А., редовно призован, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 03.10.2023 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 24241/06.10.2023 г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б., 54 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението си.

АДВ. Д.: Първо едно становище по начина на изготвяне на заключението. Считам, че при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е допуснало най-честата грешка, която допускат много вещи лица, като е излязло извън поставената му задача. Тази задача е ясно определена в определението на съда, като вещото лице извън тази задача е започнало да събира доказателства, нещо, което вещото лице няма право да извършва. Заключението на вещото лице може да се основава единствено на събраните по делото доказателства, тъй като страните могат да ги оспорят или да представят други доказателства във връзка с вече събраните такива.

СЪДЪТ приканва на адвокат Д. да отправя въпроси към вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

АДВ. Д.: Изискате ли сте от „Ка Мениджмънт“ ЕООД, което не е страна по спора, да представи определени документи и те са Ви представили такива, като са описани на втора страница от заключението, общо около над 20 документа. Тези документи, въз основа, на които Вие сте изготвили, защото експертизата Ви стъпва изцяло върху тези документи, счетоводните справки, записите, оборотните ведомости за съответните години, представени ли са в НАП или представят ли се изобщо там заедно със счетоводния баланс, някъде на друго място освен в НАП, в ТР и там, където има задължение да се представят счетоводни документи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Тези не се представят. Аз съм ги взел, понеже моята задача е да установя дали има вземане от 30 000 лева в баланса. За да 2 отговоря на задачата аз трябва да изследвам баланса, който е публикуван в ТР, където в баланса има едни цифри, но просто аз трябва да кажа съществуват ли тези 30 000 лева и за това съм изследвал всички статии от баланса, за да мога да кажа – да, съществуват; не – не съществуват.

АДВ. Д.: Задачата Ви е точно определено и е казано да се съобрази приложения счетоводен баланс към 31.12.2016 г. и след като извършите справка за вярност на този счетоводен баланс с публикувания такъв в ТР. Да разбирам ли, че тези документи могат да бъдат изготвени във всеки един момент, още повече, че те не са подписани и не са и датирани? Само показват някакви отразявания към някаква дата. Могат ли да бъдат изготвени непосредствено преди изготвяне на експертизата, след като казвате, че те балансово никъде не се показват и не се отразяват.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Извънбалансово е възможно, но балансово не може, понеже съм сравнявал представения баланс и публикувания и съм гледам перо по перо дали отговаря на салдата в оборотната ведомост.

АДВ.

Д.: Говорим за записванията, касаещи извънбалансовите осчетоводявания.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Понеже не се отразява в баланса, не мога да кажа кога се изготвени. Но по принцип, оборотната ведомост, балансовите сметки отговарят на публикувания и приложения счетоводен баланс, защото, ако не изследвам перо по перо в баланса, аз не мога да отговоря на въпроса.

АДВ. Д.: Става въпрос само за баланса. Кои счетоводни сметка са задбалансови? От кои счетоводни сметки се водят вземания, съответно задължения, които се водят задбалансови?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това е по преценка на счетоводството. То си избира кои сметки ще бъдат балансови. Преди имаше общ индивидуален сметкоплан, но от 2010 г. всяко предприятие си съставя индивидуален сметкоплан, където упоменава кои сметки какви ще бъдат и за това съм приложил получената счетоводна политика от НАП, където може да се установи счетоводството как се води, кои сметки за какво се водят.

АДВ. Д.: Кое вземане е условно, защото казвате, че това вземане е осчетоводено като условно. Обяснявате защо, защото било несигурно неговото събиране?

3

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: От счетоводна гледна точка, това вземане е условно, понеже, ако го осчетоводим балансово, трябва да покажем приход от 30 000 лева и да сложим 10 % корпоративен данък за НАП като печалба. И тук се спазва принципът на предпазливостта от ЗСч, когато знае, че от някой приход ще има и постъпление, ние го осчетоводяваме балансово. Когато мислим, че този приход ще дойде след година, две, три, ние го водим задбалансово и когато този приход дойде, тогава се осчетоводява като приход и се начислява 10 % корпорпоративен данък. Иначе, ако го бяха осчетоводили си става една фалшива печалба от 30 000 лева, които „Ка Мениджмънт“ ЕООД трябваше да покажат в ГДД и да се обложи с 10 % данък и те предполагам, че за това не са я осчетоводили балансово.

АДВ. Д.: Не става ли така точно обратното – една печалба не се показва, за да не се плати данък? Всеки ли договор и всяка фактура ли може осчетоводена задбалансово, ако ние си мислим, че не можем да съберем вземането, защото така излиза от думите Ви?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, това е друго. Имаме договор за цесия, където е упоменато, че ще постъпят пари от цесия. И в практиката парите от цесии идват след година, две, три или даже и не идват. И за това, те са използвали принципа предпазливост от ЗСч, не се го показали балансово, а са го показали задбалансово. Ще го покажат балансово, когато съберат парите.

АДВ. Д.: Това го разбирам от гледна точка на представените Ви документи. Но аз говоря, че от всеки един договор ли, ако имаме една несигурност в събирането и кой преценява тази несигурност, не знам, всеки един договор ли може да бъде представен по този начин задбалансово?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, не всеки договор, изключая фактурите.

Фактурите, същите трябва да бъдат показани в дневниците за покупки и продажби. Не може да не се осчетоводят. Условни са тези договори за цесия, защото не се знае кога ще постъпят парите.

АДВ. Д.: Сметка 751 задбалансова ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Обясних Ви. Всяко предприятие си избира сметки и казва кои сметки са задбалансови и кои са баланкови. Индивидуален сметкоплан. Преди имаше общ за всички.

АДВ. Д.: По друг начин да Ви задам въпроса. Записаните операции в 4 сметка 751 трябва да намерят отражение в баланса към края на отчетния период, към 31 декември на съответната година?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това Ви обясних, че по техния индивидуален сметкоплан в тази сметка се водят задбаланково. Всяко предприятие може да си избере сметка, например 303 да бъде каса, макар, че по принцип се използва сметка 303 да бъде продукция.

СЪДЪТ указва на адвокат Д., че вещото лице е дало отговор на въпроса, че според техния индивидуален сметкоплан операциите в сметка 751 не трябва да бъдат отразявани в счетоводния баланс към 31 декември за съответната година.

АДВ. Д.: Значи сметка 751 е приходи за бъдещи период. Има ли такъв раздел, такава точка в баланса на предприятието? И ако има, то длъжно ли е там да осчетоводи всички вземания по тази сметка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: В баланса има перо, но това Ви обясних, че може да се води, по която сметка си иска предприятието и да каже, че тази сметка е задбалансова, а тази балансова.

АДВ. Д.: Ако за едно вземане бъде издаден изпълнителен лист, то трябва ли да се представи в сметка 445 като присъдено вземане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това по кой сметкоплан е и какво означава 445 присъдени вземания?

АДВ. Д.: Ако има едно присъдено вземане с влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист, трябва ли да се отрази в тази сметка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ако „Ка Мениджмънт“ ЕООД е завело дело –да.

Но „Ка Мениджмънт“ ЕООД купува вземане по договор за цесия. Няма как да се заведе в сметка присъдени вземания.

АДВ. Д.: Отговорът на конкретния въпрос трябва ли да се заведе по сметка 445, ако има издаден вече изпълнителен лист за това вземане в полза на „Ка Мениджмънт“ ЕООД?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ако е издаден изпълнителен лист в полза на „Ка Мениджмънт“ ЕООД по заведено от тях против длъжник, тогава – да, но тук имаме договор за цесия.

АДВ. Д.: Възможно ли е в такъв случай при вече присъдено вземане на едно дружество то да води по друга сметка, по друг начин да води това 5 вземане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, възможно е. В практиката всичко е възможно.

АДВ. Д.: Но е длъжно да го заведе в сметка 445?

СЪДЪТ указва на адвокат Д., че вещото лице даде отговор на поставения въпрос, че, ако е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството, вземането трябва да бъде заведено в сметка 445.

АДВ. Д.: И сметка 445 задължително намира ли място в баланса на дружеството в края на периода?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да, в други вземания, в актива.