Решение № 211 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000018 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №90849/28.07.2025година от „ЛЪКИ 2011“ ЕООД срещу решение №1035/11.07.2025 година, постановено по т.д. №998 година по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Д. Н. Г., на осн. чл.95, ал.1 ЗАПСП обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лева, претърпени от нарушение на авторски права през периода 05.04.2023 – 04.05.2023 година върху 8 на брой фотографски снимки на апартамент в гр.София, кв.“Кръстова вада“, ул.“***“, №*, ет.*, чрез публикуването им в електронни сайтове за обяви, ведно със законната лихва от 15.05.2024 година до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 1611,38 лева. Решението е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 600 лева до предявения размер от 1600 лева.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като ищецът не е доказал, че той е автор на снимките. Съдържащите се на представената флаш памет снимки не са във формат NEF, а в стандартен .jpg.

1

Ищецът е следвало да докаже, че той е създател на процесните 8 бр. фотографии посредством съответното обозначение RAW или NEF, конкретно за устройството, на което са заснети файловете. Не е установена собствеността върху фотоапарата, за който се твърди, че е извършено заснемането. Съдът е приел, че щом ищецът притежава обработените файлове, то може да се направи извод, че той е заснел процесните фотографии. Дори и да се приеме, че ищецът е автор на фотографиите, то в показанията си св.П. установява, че той се е съгласил да допусне заснемането на имота си с цел свободното им публикуване и разпространение. Ответникът е използвал снимките, които са на сайта на св.П., без да знаел, че са заснети от лице, различно от св.П.. Същите са му били предоставени от „Титан пропъртис рент“ ООД без да е уведомявано, че са обект на договор. Ищецът не е доказал претърпените вреди, а и съгласно заключението на вещото лице снимките не са с висока художествена стойност.Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Д. Н. Г. е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. №118191/10.10.2025 година от „ЛЪКИ 2011“ ЕООД срещу определение №3769/23.09.2025 година, постановено по т.д. №998 година по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, В ЧАСТТА, с която е изменено постановеното решение и „ЛЪКИ 2011“ ЕООД, ЕИК-201290804, със седалище и адрес на управление: гр.София е осъдено да заплати на Д. Н. Г., ЕГН-********** с постоянен адрес: *** сумата от 1141,50 лева, разноски. Моли да се отмени определението и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се измени решението, в частта за разноските и се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 971,50 лева, а не постановените в размер на 1141,50 лева.

В частта, с която Д. Н. Г. е осъден да заплати на „Лъки 2011“ ЕООД сумата от 470 лева определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по частната жалба Д. Н. Г. е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение.

2

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 95 ЗАПСП.

Ищецът Д. Н. Г. твърди, че е професионален фотограф, установен и практикуващ в България. По силата на договор за фотографски услуги от 16.01.2023 година с „Титан пропъртис рент“ ООД е създал фотографии на апартамент в „Кръстова вада“ на 15.03.2023 година, като ги е предоставил на клиента си, който ги е публикувал като обява за отдаване под наем през м.03.2023 г. на сайтовете www.homes.bg, www.imoti.net, www.svobodnikvartiri.com. Ответникът без съгласие на ищеца и без да го посочи за автор, на 05.04.2023 г. е публикувал обяви в imot.bg и в imoti.bg, както и на своя фирмен сайт www.lucky2011.com.bg, в които е поставил процесните 8 бр.фотографии, на които е поставил своето лого, като рекламата е била активна през периода от 05.04.2023 година до 04.05.2023 година. Поддържа се от ищеца, че с тези действия ответникът е нарушил правата му по чл.18 ал.1 и чл.19 ЗАПСП и го е лишил от лицензионно възнаграждение за ползването на авторските произведения, като определя размерът на претърпените неимуществени вреди на 600 лева, а на пропуснатите ползи от ползването на фотографиите в размер на 1600 лева. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати обезщетение в посочерния размер и претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответното дружество „Лъки 2011” ЕООД е депозирало отговор в законоустановения срок, в който оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът не е носител на авторското право върху фотографиите. Обявите са публикувани след изричното съгласие на собственика на имота и са разпространени по снимките, качени към обявата на физическото лицесобственик на имота. Твърди, че те са били предоставени за свободен достъп на собственика на имота. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че посоченото възнаграждение е нереално високо и не съответства на среднопазарните цени за този вид услуги. Пропуснатата полза следва да бъде доказана. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на 3 дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.

От представеният договор за фотографски услуги от 16.01.2023 година в гр.София се установява, че между ищеца и „Титан пропъртис рент“ ООД е възникнало правоотношение, по силата, на което ищецът е поел задължението да извърши заснемане на 10 броя фотографии на апартамент в гр.София, кв.“Кръстова вада“, ул.“***“ N *, ет.*, с площ от 65 кв.м., изобразяващи обзавеждането и оборудването, налично в гореспоменатото жилище, обработка на заснетия материал и запис на цифров носител /диск, флаш памет, хард диск/във формат, готов за употреба. Фотографът се съгласява съгласно чл.5 от договора да предостави на възложителя неизключителен ограничен лиценз върху изображенията за срок от една година, като всички права върху изображенията, негативи, разпечатки и авторски права са на ищеца.

От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че процесните фотоснимки са направени с фотоапарат Nikon, a представените снимки на USB не са в „суров формат“, а са обработени със софтуер Adobe Photshop Lightroom.

Представени са разпечатки от електронни обяви на апартамент в гр.София, кв.“Кръстова вада“, публикувани на сайтовете.

От основното и допълнително заключение на САЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на огледа на сайт imoti.bg, обявата не е налична, като сравнените изображения съвпадат като съдържание, но не и като цвят. Според в.лице индивидуалното лицензионно възнаграждение се определя на стойност 67,50 лева, а общото е в размер на 202,50 лв. за трите сайта.

От показанията на св.П., които съдът възприема като дадени в резултат 4 на непосредствени впечатления се установява следното: Св.П. е собственик на апартамента и след като направил ремонт решил да го рекламира в сайтове за имоти. От „Титан пропъртис“ ООД му се обадили, че могат да заснемат апартамента с фотограф, защото неговите снимки не са с добро качество.

Снимките са изпратени до имейла на съпругата му от служебния мейл на фирмата, като част от тях той добавил към неговите снимки, защото момичето от агенцията му казало, че ще му изпратят снимки.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от извършени от ответника твърдяни нарушения на авторско право на ищеца спрямо фотографско произведение.

Авторското право възниква в пределите на държавата, в която е създадено, като възникването, прекратяването и обемът на това право се регламентират съгласно законите на тази държава.

Спорните въпроси, които подлежат на доказване от ищеца са: дали процесната фотография е годен обект на авторското право; дали ищецът е автор на същата, налице ли е нарушение и за какъв период от време, налице ли са вреди от това нарушение и какъв е техният размер.

В чл. 3, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В нормата е направено изброяване на видовете произведения, които представляват обект на защита от ЗАПСП, сред които в чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП са посочени и фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския.

При тълкуване на посочените правни норми се налага изводът, че фотографските произведения са обект на закрила тогава, когато отговарят на посоченото в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП условие, а именно да са резултат от творческата дейност на определено физическо лице. Това становище е застъпено и в Директива 2006/116, съгласно която, за да получат закрила и да са оригинални, фотографиите следва да са собствено авторско интелектуално произведение. По отношение на изискването за творческа дейност при фотографиите, СЕС е имал възможност да тълкува разпоредбите на 5 цитираната Директива, като се е произнесъл, че фотографията представлява собствено авторско интелектуално творение, когато авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободно творчески избор. СЕС дава възможност такъв избор да бъде направен чрез избор на фона на снимката или осветлението, разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера.

Дори при проявяването на снимката авторът може да избере между различни съществуващи техники или ако е необходимо да използва софтуер.

Следователно всяко едно от тези действия, ако е особено и отразява личността на фотографа, би направило снимката художествена, с необходимия творчески елемент и следователно тя би попаднала в защитените обекти на авторското право. С оглед на това и предвид неговите характеристики трябва да се приеме, че едно фотографско произведение, което представлява произведение на изкуството, е създадено в резултат на творческата дейност на едно физическо лице, когато за неговото създаване е извършена дейност по подбиране на обект за фотографиране, по определяне на композиционен сюжет, по подбиране на снимачна точка, ракурси, осветление и тоналност и възпроизвеждане на тази композиция на носител, чрез използване на специализирана техника.