Определение № 541 от 21.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. К., 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20235100500313 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба вх. № 8141/05.09.2023 г., по входящия регистър на Районен съд – К., подадена от „О.“ ООД гр. К., чрез представител по пълномощие, против определение № 938/08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 305/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта му, с която съдът не е приел за съвместно разглеждане предявеният от „О.“ ООД, гр. К., против „О.“ АД, гр. С., обратен иск за заплащане на сумата от 120 000 лева, при условие, че бъде уважен главния иск по чл. 200 от КТ. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно. Излага съображения. Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения обратен иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство и ответник по частната жалба непълнолетният Д. Е. М., действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Б.Ф., чрез представител по пълномощие. Счита депозираната частна жалба за недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ЗАД “О.” АД, гр. С., чрез представител по пълномощие. Счита конституирането му като трета страна в производството за недопустимо, а предявеният обратен иск - за неоснователен и недопустим.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Пред Районен съд – К. е предявен осъдителен иск по чл. 200 КТ от Д.

1

Е. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Б.Ф., чрез представител по пълномощие, против „О. “ ООД, гр. К., за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на настъпила на 01.11.2021 г. трудова злополука, причинила смъртта на Е. Р. М., негов баща, ведно със законна лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечено трето лице – помагач „О.“ АД, гр. С., при възражение, че злополуката има характер на ПТП по см. на § 6, т. 30 от ЗДвП и за МПС – то, с което е причинена, е сключена между него и третото лице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С отговора на исковата молба ответникът е поискал на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по чл. 200 от КТ, застрахователят да бъде осъден да му заплати сумата, за която е осъден, наред с което предявяването на обратен иск е материализирано и в нарочна искова молба, приложена към отговора.

С определение № 564/18.05.2023г., постановено по образуваното гр. д.

№ 305/2023г., Районен съд - К. е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „О.“ АД, гр. С., като трето лице – помагач на ответника.

С определение № 565/18.05.2023 г., Районен съд - К. е прекратил производството по гр. д. № 305/2023 г. и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – К..

С определение № 277 от 17.07.2023 г., постановено по в.ч.г.д. № 178/2023 г., Окръжен съд – К. е отменил определение № 565/18.05.2023г. по гр.д. № 305/2023 г. и е върнал делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора по първоначално предявения от Д. Е. М. иск по чл. 200 от КТ, и за извършване на преценка дали са налице условията за приемане за разглеждане, наред с първоначалния, на предявения от „О. “ ООД, гр. К., срещу привлеченото трето лице „О.“ АД, гр. С., обратен иск.

В изпълнение на това указание, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е насрочил делото за разглеждане в ОСЗ и не е приел за съвместно разглеждане предявеният от 2

„О.“ ООД, гр. К., против „О.“ АД, гр. С., обратен иск за заплащане на сумата от 120 000 лева, при условие, че бъде уважен главния иск по чл. 200 от КТ.

Сезиращата съда въззивна частна жалба е недопустима.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото, и в случаите изрично посочени в закона.

Атакуваният с частната жалба акт на PC - К. не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като не прегражда понататъшното развитие на делото, и не е предвидена изрична законова възможност за обжалването му.

Отказът да се приеме за съвместно разглеждане обратен иск не подлежи на обжалване, доколкото производството по предявения главен иск продължава, а по обратния е налице възможност да се образува отделно производство - т.е., не е налице хипотезата на т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Също така, с разпоредбата на чл. 220 от ГПК законодателят е предвидил възможност за обжалване само на определението, с което се отказва конституиране на трето лице, но не е предвидена възможност за инстанционен контрол на определението по чл. 219, ал. 3 ГПК, поради което не е налице и хипотезата на т. 2 на тази разпоредба. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС (Определение № 221 от 19.07.2016 г. на ВКС по Ч. гр. д. № 2969/2016 г., I г. о.; Определение № 341/21.10.2013 г. по Ч. гр. д.№ 4556/2013 г., II г.о. на ВКС; Определение № 769/22.11.2012 г. по Ч. гр. д.№ 630/2012 гIll г.о. на ВКС; Определение № 622/04.11.2009 г. по Ч. гр. д.

№ 530/2009 г., IV г.о. на ВКС и др.).

Или, въззивната частна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Поради изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.

№ 8141/05.09.2023 г., по входящия регистър на Районен съд – К., подадена от „О.“ ООД гр. К., чрез представител по пълномощие, депозирана против определение № 938/08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 305/2023 г. по описа 3 на Районен съд – К., в частта му, с която съдът не е приел за съвместно разглеждане предявеният от „О.“ ООД, гр. К., против „О.“ АД, гр. С., обратен иск за заплащане на сумата от 120 000 лева, при условие, че бъде уважен главния иск по чл. 200 от КТ, и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4