Решение № 60 от 31.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Хасково, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101428 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, съдебен адрес: гр.**************, адв. А. Д., член на САК, личен № *********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. **************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване недействителността на две договорни клаузи с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а ал.2 ЗПК и чл.19 ал.5 ЗПК.

Ищцата твърди, че на 10.11.2022 г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40013075989. Съгласно чл. VI от договора, параметрите му били както следва: сума на кредита - 3500 лв.; срок на кредита - 30 месеца; размер на вноската по кредита - 188,32 лв.; ГПР - 48, 36 %; годишен лихвен процент - 41,00 %; лихвен процент на ден - 0,11 %; дължима сума по кредита - 5 649,49 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" - 1400 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси - 2800 лв. Според същия чл. VI от договора „При кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности" на този договор за потребителски кредит. Допълнителната незадължителна услуга Фаст" е предоставена на клиента, съответно използвана от клиента към сключването на настоящия 1

ДПК. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „ Флекси" е подробно описан в Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 140,00 лв. и е дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяването на кредита. В случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „ Фаст" - дължи възнаграждението за същата в пълен размер ". Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга били общо задължение - 9 849.49 лева; общ размер на вноска - 328,32 лв.; дата на погасяване - 10 ден от месеца.

Изложено е в исковата молба, че таксите „ Фаст" и „Флекси" били уредени и в чл. 15 от Общите условия на ответното дружество. Към договора били налице и следните документи: Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Декларации. Съгласно имейл кореспонденция на ищцата с ответното дружество същата заплатила 1 641,60 лева към датата на подаването на исковата молба.

Поддържа се в исковата молба, че договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40013075989 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че таксите „Фаст" и „Флекси" не са включени в ГПР, респективно ГПР бил неправилно посочен. Изискваните от ищцата такси „Фаст“ и „Флекси“ представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не било извършено, тъй като таксите се явявали 120 % от главницата, с което ГПР би нараснал до над 100 %. Оттук следвало, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал и било налице разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика същият нямал информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото обаче следвало, че за да е 2 спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Освен това, въпреки че в договора изрично било посочено, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му било наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Иначе нямало логика кредитополучателят да поеме допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което било почти равно на размера на отпуснатия кредит, и то за услуги, представляващи една евентуална възможност /не било сигурно, че кредитополучателят ще се възползва от тях/, а не реално предоставени такива. Таксите „Фаст" и „Флекси" се явявали скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което следвало да се включат в ГПР. В случая това не било направено, поради което било налице неправилно посочен ГПР, приравнено от съдебната практика на липсващ ГПР. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както било и в настоящия случай. Така нищожен се явявал целият договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК.

В договора не било упоменато още кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. В този смисъл се цитира от ищцата съдебна практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало но ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само на цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени 3 всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса но кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно се състояла недействителността. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В заключение, според ищцата, в процесния договор било нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлявало нарушение на чл. 22, във вр. с чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК.

По отношение на евентуално предявените искове се излага в допълнение, на първо място относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“, че включените в пакета услуги действия на практика обслужвали усвояването и управлението на кредита, поради което не можело да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 ЗПК нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаели изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност били действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявала събиране на такси и комисионни от кредитора. Целта на посочената договорна клауза била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това възнаграждение също следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това били разходи по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлявало плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стигало до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата била недействителна и на основание чл.19, ал.4 във вр. с ал.5 ЗПК.

Уговореният размер на възнаградителната лихва също противоречал на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата, нямало императивни разпоредби, които определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не 4 означавало, че свободата на договаряне не била ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползвал със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приемало, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.