Определение № 1457 от 02.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501280 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Подадена е частна жалба на „М6“ АД против Определение от 26.03.2026г., по гр.д.№ 15191/2023г., ПРС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо предвид наличие на СПН относно спорното материално право.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Признава, че ответникът действително е предявил иск за делба на процесния имот и че е налице влязло в сила съдебно решение по допускане и извършване на делбата. Поддържа, обаче, че с делбеното решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и какви са правата на всяка от страните. Сочи съдебна практика. Настоява, че СПН на делбеното решение обхваща единствено посочените в чл.344, ал.1 от ГПК въпроси. Счита, че извън обективните предели на решението стоят преюдициалните правоотношения – съсобствността между страните и правната промяна – прекратяване на съсобствеността. Сочи съдебна практика, според която влязлото в сила решение по допускане на делбата не лишава молителя от възможността да защити правото си на собственост по исков ред., т.к. по отношение на него не е налице формирана СПН. Счита, че в случая бездействието на ищеца в делбения процес да не релевира възражение за придобиване на имота на основание давностно владение, не го лишава от възможността да предяви иск 1 за установяване на придобиване на имота по давност и след влизане в сила на делбеното решение. Отново се позовава на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводството по него.

Ответната страна Р. Ш. е подал отговор , в който оспорва подадената частна жалба. Поддържа че прекратителното определение е правилно и законосъобразно, доколкото между страните е налице влязло в законна сила съдебно решение по допускане и извършване на делбата . Със сочените решения е преклудирано правото на ищеца да претендира изключителна собственост на имота на основание придобивна давност. По същество излага и съображения, че имотът не е придобит по давност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „М6“ АД против Р. К. Ш. за установяване в отношенията помежду им, че ответникът не е собственик на 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор 78029339.32, т.к. ищецът е придобил тази част на основание давностно владение. В отговора на исковата молба ответникът прилага копия от съдебни решения по гр.д.№ 10108/2019, ПРС, с които е допусната съдебна делба между настоящите страни по отношение на процесния недвижим имот, извършена е същата, като е теглено и жребие. Съдът е извършил служебна справка, като е приложил и извадка от деловодната програма от електронното досие на соченото дело, от което се установява, че с решение от 12.11.2020г. първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба между Р. Ш. и М6 АД, като решението е влязло в законна сила.

Установява се и че се е развило производство по делба втора фаза, като е одобрен проект за разделителен протокол и е теглено жребие.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение до обосноваване на правния интерес от водене на установителен иск за собственост, при което ищецът е заявил, че този интерес произтича от обстоятелството, че през 2017г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на 1/2ид.ч. от имота, както и че в хода на 2 делбения процес е пропуснал да релевира възражението си за придобиване на целия имот по давност.

Настоящата инстанция намира следното при така установеното от фактическа страна : Съдебната практика е константна по отношение на въпроса, че след влизане в сила на съдебно решение по допускане на делба на един имот последващо предявяване на иск за делба, на иск за собственост на имота или други спорове във връзка със собствеността са недопустими, като единствено изключение от този принцип е въвеждането на нови правопораждащи или правопогасяващи факти, настъпили след влизане в сила на самото решение или спорове, повдигани от лица, които не са обвързани от СПН на решението / т.е. не са участвали в делбата и не са обвързани от решението като правоприемници на някоя от страните/. Нормата на чл.344 от ГПК очертава обхвата на силата на пресъдено нещо – субективния / лицата, участвали в производството/ и обективния – принадлежността на правото на собственост, по отношение на кой имот, при какви права. Заради обективния обхват на силата на пресъдено нещо на делбеното решение в първа фаза е недопустимо последващо повдигане на спор между същите страни по отношение собствеността върху същия имот, включително и чрез въвеждане на възражение за придобиване на имота по давност преди завеждане на делбения процес Доколкото страните в настоящия процес са идентични със страните в делбеното производство, имотът, чиято собственост се спори е един и същ с делбения, както и предвид факта, че не се претендира придобиване на имота по давност, установена след влизане в сила на решението в делбеното производство, то предявяването на отрицателен установителен иск за липса на право на собственост на ответника е недопустим. Участвалите в делбата лица са обвързани от СПН на решението по допускане на делба. Цитираната практика в частната жалба е тълкувана превратно и не е в претендирания от жалбоподателя смисъл. Напротив напр. в Р№50070/04.04.2023г., гр.д. № 2256/2022г., 4г.о., ВКС се подчертава че „възраженията обаче, които имат отношение към предявеното за защита спорно право, страната е длъжна да изчерпи във висящия процес, в противен случай те се преклудират не от пропускането на срока, а от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Ако с влязъл в сила съдебен акт спорното право е признато за съществуващо, неговото съществуване не може да се оспорва в нов процес въз основа на факти, възникнали преди 3 приключване на устните състезания пред инстанцията по същество /арг. чл.299 ал.1 ГПК/“. Така цитатът на жалбоподателя от същото решение :

„пропускът на страната да направи в съответния срок възражение, основано на фактически твърдения, пораждащи права, не препятства възможността тези права да бъдат упражнени в друго производство“ , е изваден от контекста на целия смисъл на решението и няма общо с разясненията, дадени от Върховния съд.

По изложените съображения , настоящата инстанция също намира, че така предявения отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот е недопустим, предвид обвързващата сила на съдебното решение за допускане на делба, постановено 2020г.. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.03.2026г., по гр.д.№ 15191/2023г., ПРС, за прекратяване на производството по делото като недопустимо Определението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4