Решение № 300 от 16.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. П., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101160 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Н. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№44, ет.7, ап.44 чрез пълномощника му адв.Ч. Ч. срещу Н. Г.

М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№19, Й. Г. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.

Ч.“№48, вх.А, ет.2, М. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. Б.“№19, ет.9, ап.25, Р. Д. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. Б.“№115, ет.5, ап.26, А. И. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№33 и С. И. Т. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№99, ет.6, ап.35, в обстоятелствената част на която се твърди , че ищецът е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти:1/поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М.,община П., одобрени със Заповед РД-18-278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 1309 кв.м., трайно предназаначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101, квартал 14, парцел - V при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., общинаП., одобрени със Заповед № РД-18- 278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК със застроена площ от 84 кв.м., с предназначение : жилищна сграда-еднофамилна, 2/ поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., общинаП. одобрени 1 със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 733 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - X I I при съседи: ***;

***; ***; *** и 3/Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., община П., одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. М.. ул. „Д.“ целия с площ от 845 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползваненезастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - X I при съседи: ***;

***; ***; ***.

Твърди се, че тези три имота са част от имот с ПЛ № 36 в кв.5 по обезсиления план на с.М. от 1962г., записан по разписната книга на наследници на Г. Д. И., починал на 11.02.1975г.Твърди се, че същият бил оставил за свои законни наследници ответниците Н. Георгиев М. , Й. Г. Д., както и Д. Г. Д. с ЕГН ********** починал на 26.05.2016г., оставил за свои наследници третият и четвъртият ответник – М. Д. Г. и Р. Д. М.. Общият наследодател оставил като законен наследник и М. Г. В.а с ЕГН **********, починала на 20.11.2021г. и оставила за свои наследници петият и шестият ответник, а именно А. И. В. и С. И. Т..

Твърди се, че част от този имот със заповед №1902 от 27.08.1981г. на председателят на Общински народен съвет-П. е бил отчужден, което отчуждаване е било отменено в последствие с решение №878 от 19.05.1992г., на Кмета на Община П.. Твърди се, че макар записано на наследници, това място, включващо трите процесни поземлени имота, от възстановяването през 1992г., реално се владеело от ищеца, който бил син на наследника Й. Г. Д., който бил възстановил изцяло сумата от 3650лв. на Община П., поради което със съгласието на всички наследници бил завладял процесните имоти, като бил оградил същите и ги стопанисвал единствено, като свои до ден днешен.

Твърди се, че ищецът бил извършил преустройство на съществуващата сграда с идентификатор ***, незастроената част от поземлен имот с идентификатор ***, използвал и продължавал да използва за 2 съхранение на автомобили и земеделска техника. Твърди се още, че в поземлен имот с идентификатор *** ищецът отглеждал и продължава да отглежда животни, освен това бил засадил с дървета, а в поземлен имот с идентификатор *** бил изградил 500 кв.м. стъклена оранжерия, която и понастоящем стопанисвал. Твърди се, че така едностранно с фактически действия от 1992 г. ищецът бил завладял, установил фактическа власт върху поземлените имоти и сградата изключително за себе си, които продължавал да владее и понастоящем, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва това негово право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, вече повече от 30 години, поради и което се твърди, че бил придобил правото на собственост върху процесиите имоти на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.Твърди се, че през всичките тези години никой от ответниците не е оспорвал правото му на собственост по отношение на процесните имоти.

Твърди се, че няколко дни подаване на настоящата искова молба ответницата Н. Г. М. без основание предявила иск за делба на трите имота и жилищната сграда срещу другите ответници в качеството им на наследници на Г. Д. И., по който е образувано гр.д.№2550/2024г по описа на РС-П.. Твърди се, че тази делба е без основание, защото ответниците не били собственици на процесните имоти.Единствен собственик на тези имоти е ищеца на соченото по-горе придобивно основание.Ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесните имоти.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците М. Г. и Р. М., чрез пълномощника им адв.Б., е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Твърди се, че процесните недвижими имоти са били собственост на Г. Д. И., починал на 11.02.1975 год. и неговата съпруга М. Д. И.,починала на 23.05.1988 год.

Противопоставя се възражение, че към 1992 год. наследниците Й. Г. Д., Д. Г.

Д., Мария Г. В.а и Н. Г. М. са били живи и тъй като имота е бил отчужден, но 3 не е било реализирано мероприятието, за което е бил отчужден, е било направено искане да се върне собствеността върху имота. Твърди се, че в отношенията между наследниците е имало разбирателство. Всеки един от тях бил платил припадащата му се част, т.е по 1 /4 от определената в решението сума за възстановяване, както и че за тях било без значение кой ще внесе сумата. Твърди се, че по молба на Й. Г. Д., Д. Г. Д., Мария Г. В.а и Н. Г. М. е било постановено решение № 878/19.05.1992 год. на кмет на общ.П., с което е било отменено отчуждаването на имот пл.№36, в кв. 5 по плана на с.М., извършено със заповед №1902/27.08.1981 год. на председателя на Общински народен съвет П.. Твърди се, че наследниците се били разбрали помежду си кой, каква част да ползва от дворното място, като Н. М., не била ползвала лично своята част, а била предоставила на своя брат Д., правото да ползва и нейната част, тъй като тя живеела в гр.Пловдив и такава е била уговорката им.

Ответниците М. Г. и Р. М. твърдят, че леля им Н./ първата ответница/, заедно с баща им са ходили в с.М.. Същата била получавала плодове и зеленчуци, които били добивани при стопанисването на дворното място. Твърдят, че баща им Д. Г. Д. е починал през 2016 год. и до смъртта си е ползвал частта от имота, така, както е била постигната уговорката между наследниците, както и, че баща им почти всеки ден, след като се бил пенсионирал около 1998 година посещавал процесния имот. Твърдят, че до смъртта си през 2016г баща им , заедно с майка им много често пътували със собствения си автомобил до село М. и обработвали част от дворното място. Твърдят, че дворът бил засаден с плодни дръвчета- кайсии, череши, ябълки, круши,имало и асми, за които се грижел техния баща. Същият отглеждал и зеленчуци. Твърди се, че в някои от годините произведената от родителите на двете ответници в село М. продукция – плодове, маруля, картофи, краставици, домати, продавали на пазарчето на стадиона. Твърди се, че частта от дворното място, която бащата на двете ответници ползвал, се напоявала с вода от електрическа сонда и той бил заплащал консумираната електроенергия. Твърди се, че другата част от дворното място се обработвала от леля им М. Г. В.а/ сестра на баща им и първата ответница/, починала през 2021г. Твърди се, че майката на ищеца – ответницата Й. Д. ползвала частта от дворното място , в което имало оранжерия. Твърди се още, че друга част от дворното място било обработвано от леля им М. Г. В.а 8 сестра на баща им и на първата ответница/, починала през 2021 год. Твърди се, че майката на ищеца ответницата Й. Д. ползвала 4 частта от дворното място, в която е имало оранжерия. Твърди се, че реално ползването е било разпределено между Й./майката на ищеца/, Д./бащата на двете ответнички/ и тяхната сестра М., като частта от дворното място, която се полагала на Н. М. ,била ползвана от нейния брат Д..

Твърди се, че с декларация вх.№1437/ 06.02.1998 год. и декларация вх.

№34393/ 25.05.1998 год. по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ Д. Г. Д. бил декларирал процесиите недвижи имоти и бил декларирал, че имотите са придобити по наследство, и собственици на тези имоти са Д. Г. Д., М. Г. В.а, Н. Г. М. и Й. Г. Д., както и, че след декларирането на процесните имоти, всеки един от преките наследници бил заплащал дължимия от него данък. Твърди се, че в имота не са направени никакви подобрения, а част от дворното място е било превърнато в сметище и имало стари коли. Твърди се, че като наследници на общия наследодател Г. Д. И., Й. Г. Д., Д. Г. Д., Мария Г. В.а и Н.

Г. М. са предявили иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и е било постановено решение по гр.д. № 98/1997 год. на Пазарджишки районен съд, влязло в законна сила на 22.08.1997 г., с което им е признато право да им се възстанови собствеността върху 600/3100 ид.ч. от имот пл. №125 в кв.15 по кадастралния план на с.М. от 1951 год. Ответниците сочат доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответницата Н. Г. М., чрез пълномощника и адв. Б., с който е изразено становище, че предявения иск е допустим, но неоснователни. Оспорва се твърдението, че ищецът е извършил преустройство в жилищната сграда с идентификатор 4844.501.101.1, че отглеждал и продължава да отглежда животни, както и че бил засадил дървета. Твърди се, че жилищната сграда е във вида и състоянието, в което е била и към момента на отмяна на отчуждаването през 1992 г. Що се отнася до монтираната стъклена оранжерия, се твърди, че тя попадала в частта от имота, която при разпределението ползването на двора между наследниците е била за майката на ищеца ответницата Й. Д.. Твърди се, че плодните дървета, които бил засадил братът на ответницата Н. М. – Д., и за които той се бил грижил до смъртта си през 2016 год. вече не съществуват. Твърди се, че нямало посадени нови дървета, не са били отглеждани и не се отглеждали животни. Твърди се, че процесиите недвижим имоти са били собственост на общия им наследодател Г. Д. И., починал на 11.02.1975г. и неговата съпруга М. Д. И. починала на 23.05.1988г.

Твърди се още, че към 1992 год. , преките им наследници, между които е и 5 ответницата М. , са направили искане за възстановяване на процесния имот, който бил отчужден, но мероприятието, за което бил отчужден , не било реализирано.Твърди се , че в отношенията между наследниците имало разбирателство, както и че ответниците М. лично предоставила припадащата й се част от сумата, за възстановяване на имота. Твърди се, че след подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, ответницата Н. М., заедно със съпруга си, отишла в село М., и била разбрала, че трябва да се върнат пари на общината. Твърди се, че същата имала необходимата за това сума и ги била дала на А., за да ги внесе, след което същата лично била получила решението за отмяна на отчуждаването.Твърди се, че наследниците се бил разбрали помежду си, кой каква част от дворното място да ползва, като ответницата Н.