Решение № 1748 от 17.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11232/2022
- Вид
- Решение № 1748
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1748 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100511232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20030791 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 37205 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 176 състав се признава за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на И. М. Н., с ЕГН: **********, че Т. К. Б., с ЕГН: ********** не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Волуяк, Столична община, район Волуяк, обл. София - град, **** и се отменя на основание чл. 537,ал. 2 от ГПК нотариален акт № 114, т. 1, рег. № 7366, дело № 63/2019 г. на нотариус Е.З., с район на действие СРС и № 432 при НК, вписан в службата по вписванията с вх.№ 89655/27.12.2019г., акт № 166, т. CCXXIV, д.№ 69671. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК Т. К. Б., с ЕГН: **********, да заплати на И. М. Н., с ЕГН: **********, сумата от общо 1700,24 лева - съдебни разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Т. К. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. Л. от САК, който го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. Моли съда да обезсили Решение № 20030791/19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 37205/2020 г., по описа на Софийски Районен Съд, Гражданско отделение, 176 състав, в частта му в която е уважен насрещен иск от И. М. Н. против Т. К. Б., като недопустимо. В случай, че бъде прието, че Решението в обжалваната част е допустимо, моли да бъде отменено същото, като неправилно, като бъде отхвърлен насрещния иск от И.
М. Н. против Т. К. Б..
Въззиваемата страна И. М. Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
1
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението и за правилно по следните съображения:
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата за неправилност на решението. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
Съгласно чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021 г., ІІ ГО, решение № 722 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 940/2024 г., І ГО, решение № 50114 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 5019/2021 г., ІІ ГО, решение № 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г., І ГО и др.), владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи - предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Това следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. За да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота; Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновава безпротиворечив извод, че съдът е съобразил напълно постановеното по делото решение с тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ищцата по насрещния отрицателния установителен иск И. М. Н. категорично и пълно доказва правото си на собственост. Така установява правния си интерес да иска отричането със силата на пресъдено нещо на твърдяното право на собственост на ответницата по насрещния отрицателния установителен иск и отмяната на констативния нотариален акт.
Ответницата по насрещния отрицателния установителен иск не представи доказателства за придобиване на имото по давност и наследство. От събраните по делото 2 доказателства се установява, че не тя, а други лица са упражнявали фактическа власт, и че е била недееспособна по времето на твърдяното давностно вледение.
Също така е доказано, че ответницата по насрещния отрицателния установителен иск не е призована да наследи баба си В.Д. Б., тъй като има наследник, който е роднина по права линия от по-близка степен. Това е бащата на Т. К. Б. и той е наследник на В.Д. Б..
Ето защо съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че И. Н. е собственик на процесния поземлен имот. Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 20.05.2022 г. Макар да се касае за направени разноски преди 01.01.2026 г., същите следва да бъдат присъдени в евро, което, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски за настоящата инстанция в размер на 511.29 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20030791 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 37205 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 176 състав.
ОСЪ ЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. К. Б., с ЕГН: **********, да заплати на И. М. Н., с ЕГН: **********, сумата от общо 511.29 евро /1000 лева/ - съдебни разноски, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3