Решение № 146 от 26.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА И. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.М. като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120201373 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Х.И.М. като управител на „****” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „**** против наказателно постановление № 528827- F554624/30.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Оспорват се изводите на контролния орган, тъй като липсвало нарушение. Описаното в АУАН не съответствало на правната норма, която се сочило да е нарушена. Системните бонове били издавани за обучение на персонала за работа с фискалното устройство (ФУ), което се установявало от краткия период от време, през който това се било случвало 12.05.2020г.-29.05.2020г. не бил изпълнен състава на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата – да е издаден системен бон и същият да е издаден във връзка с направена клиентска поръчка или извършена продажба, а предвид датата на проверката и датата, на която се твърди, че е извършено нарушението било абсолютно невъзможно органът по приходите да докаже нарушението. Съществувало разминаване между написаното в АУАН и НП като правило впечатление, че в АУАН са описани множество номера на служебни бонове, което го затруднило да се защити. В АУАН били описани поне две административни нарушения като били цитирани множество разпоредби на закона, които създавали различни задължения за търговците без конкретна връзка с фактите констатирани по време на проверката, както и за посоченaтa цифрово нарушена норма. Не било ясно за какво административно нарушение е съставен АУАН, липсвало точно описание на нарушената правна норма. Нарушен бил чл. 18 ЗАНН. С обжалваното наказателно постановление АНО е санкционирал дружеството на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС като намира, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС намира приложение само при нарушения свързани с неиздаване на 1 фискален бон като в случая нарушението не се състояло в неиздаването на някой от тези документи и неправилно било приложен чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Били издадени 450 наказателни постановления като намира, че по този начин не се постигат целите на наказанието, а се цели да се фалира юридическото лице. Моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Намира, че не са допуснати нарушения в хода на производството, а нарушението е описано точно и ясно, излага съображения за неговата доказаност. Поддържа, че не е нарушена разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Счита, че правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма.

Намира за правилно определен размера на наказанието. Моли да се потвърди НП.

Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 06.11.2020г., а жалбата е депозирана на 12.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

На 10.06.2020 г. била извършена проверка на търговски обект бирария „****”.

В хода на проверката от ФУ бил отпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT834168 и ФП 02834168 за периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., приобщен съгласно АУАН към протокол КД 78, сер. АА № 0357703/10.06.2020г. При подробен анализ на приобщения към проверката КЛЕН, описан в протокол КД 73, сер. АА 1440231/15.06.2020г. се установило, че на дата 25.05.2020г. „****“ ЕООД при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснало издаване на служебни бонове, подробно описани в АУАН с номер и дата на издаване 25.05.2020г. С посоченото бил нарушен чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Като доказателство били съставени на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка КД 73, сер. АА 1440231/15.06.2020г. и КД 78, сер.

АА № 0357703/10.06.2020г.

По време на проверката, съгласно показанията на св. К.Г., била извършена контролна покупка, за която била издадена фискална касова бележка. В заведението имало още клиенти и св. Г. предполага, че на тях също са издадени фискални касови бележки, защото в момента на наблюдението нямали установено нарушение.

Бил съставен АУАН, който е връчен на представител на „****” ЕООД, който не е вписал възражения и в срока по чл. 44 ЗАНН не са подадени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 528827F554624/30.07.2020г., с което АНО е възприел фактите описани в АУАН като е приел, че е налице нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е издал посоченото наказателно постановление за това, че е издаден един от множеството посочени в АУАН служебни бонове и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е 2 било издадено в шестмесечния срок, но счита, че при издаването е допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

На първо място този съдебен състав счита, че не е ясно описано нарушението и в какво се изразява като по този начин съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице и е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая се твърди, че са издадени множество служебни бонове, които са описани в АУАН, но в АУАН е дадена правна квалификация, само на едно нарушение като не е посочена правната квалификация на всяко едно твърдяно от органа нарушение. Изрично нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Разпоредбата на закона е в единствено число, което сочи, че всяко отделно нарушение следва да е ясно и конкретно описано и да са посочени съгласно т. 5 на чл. 42 ЗАНН законните разпоредби, които са нарушени. В случая, макар да е издадено наказателно постановление за всеки служебен бон отделно и да е наложена отделна санкция, не се санира нарушението, че с АУАН не е дадена квалификация на всяко едно нарушение. По този начин се нарушава съществено правото на защита на санкционираното лице още в първия възможен момент да възрази и да ангажира конкретни доказателства и направи конкретни доказателствени искания във връзка с ангажирането на отговорността му за всеки един служебен бон поотделно.

На следващо място за този състав нарушението не е доказано. Сочи се, че служебен бон е бил издаден при извършване на продажби и направени клиентски поръчки като тези твърдения на АНО остават напълно недоказани и изолирани. Тежестта да се докаже нарушението тежи върху административнонаказващия орган (АНО) и АНО е този, който следва да ангажира доказателства, че издаването на служебни бонове е във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу Наредбата) не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.

Забраната е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща случаите, в които е извършена продажба или е направена клиентска поръчка. В случая в АУАН и в НП, се твърди, че при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснато издаване на служебен бон, но липсват ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че служебният бон е бил издаден при извършване на продажба или за направена клиентска поръчка. При извършената на място проверка на служителите към проверяващия орган е била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, реализираната продажба е била отчетена съгласно ЗДДС и Наредбата.

Проверяващите са се задоволили за установяване на твърдяното нарушение единствено да разпечатат КЛЕН без да се интересуват дали служебните бонове действително са били издавани във връзка с извършена продажба или за направена клиентка поръчка.

Възражението, че се касае за обучение на сервитьори действително не е доказано, но това е защитна версия на жалбоподателя, а в тежестта на АНО е да докаже, че действително е била извършена продажба или е била реализирана поръчка. Проверяващите дори не са направили усилие да проверят по съседните маси дали могат да установят служебни бонове, а са се 3 ограничили в периода на проверката и са разпечатали КЛЕН, без да са събрали доказателства, че се касае за продажба или за клиентска поръчка. В деня, в който са извършили проверка – 10.06.2020г., за осъществената продажба е бил издаден фискален касов бон, а не служебен, не са били констатирани каквито и да било нарушения. Липсват ангажирани показания на свидетели или други писмени доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че служебен бон е бил издаден във връзка с дейността на санкционирания субект – а именно за извършена продажба или за клиентска поръчка.

Следва да се държи сметка и за същността на служебния бон, която следва и от самото му наименование „служебен бон” - клиентската (служебна или така наречената информативна или междинна) сметка, чрез която клиентът се информира за натрупаното до момента задължение, или по друг начин казано - каква му е сметката досега. Единственото предназначение е да се ползва за служебни цели на дружеството.

АНО не се е интересувал и не е изследвал обстоятелството дали след издаване на служебен бон е издаван фискален касов бон, чрез който реално се извършва заприходяване и който реално е бил отчитан в НАП.

На следващо място отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.