Присъда № 20 от 17.12.2025, Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И към присъда № 20 от 17.12.2025г. по нохд № 420/2025г. по описа на Окръжен съд-гр.Добрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.Добрич. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство 13/***г. по описа на РУ на МВР – А..

С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу В. И. Л. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.

1 от НК.

В проведеното по делото на 17.12.2025г. разпоредително заседание подсъдимият изрази желание производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372 от НПК, подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В качеството на частни обвинители в процеса бяха конституирани Н. В.

Х., С. В. М., М. М. М., В. М. М., Ю. Р. В. и С. Х. К..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратурагр.Добрич поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде редуцирано с една трета, а изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от четири години. Отделно от това пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години.

Повереникът на частните обвинители настоява наказанието на подсъдимия да бъде индивидуализирано в размер около средния предвиден в закона, като се солидаризира със становището на представителя на обвинението.

Подсъдимият Л. се явява лично, признава се за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Защитникът му пледира за определяне на справедливо наказание.

На дадената му последна дума, подсъдимият изразява съжаление за случилото се.

1

Добричкият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка :

На 16.08.***г. около *** часа подс.Л. с управлявания от него товарен автомобил „М.С.***“ с рег. № *** се е движил по ул.“Б.“ в с.К. в посока КК А.. Подсъдимият пътувал сам, като превозвал товар от хранителни стоки за магазин в гр.Б.. Пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности, а видимостта била добра-ясно и слънчево време. Наближавайки кръстовището между ул.“Б.“ и ул.“В.“ в с.К., в платното за движение по ул.“Б.“ навлязла пострадалата А. И.а К., която се движела от дясно на ляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Подсъдимият възприел поведението на К. и реагирал, като предприел спиране на автомобила, който управлявал. При тази ситуация в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на товарния автомобил и пострадалата К., настъпил удар между предната лява част на автомобила в областта на левия му фар, предната част на левия капак и лявата част на предния капак, и лявата част на тялото на К.. От удара пострадалата паднала върху платното за движение вляво от товарния автомобил, който се установил в покой. Подсъдимият излязъл от автомобила, отишъл до падналата на платното за движение К., установил, че същата има слаб пулс и незабавно подал сигнал на тел. 112 за случилото се. След минути на място пристигнали служители на МВР и медицински екип, които констатирали смъртта на К..

Съгласно заключението на автотехническата експертиза от 20.08.***г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарен автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. В резултат на настъпилото произшествие са нанесени следните повреди по автомобила: деформиран преден ляв калник, като деформацията започва по височина от разС.ие 0,64 м от платното за движение и завършва на височина 0,90 м от същото, а по дължина започва от предната му част и завършва на 0,35 м назад от предната броня; деформирана предна лява частна предния капак, като деформацията започва по дължина от предната част на капака и завършва на 0,12 м назад от нея и по широчина започва от лявата му част и завършва на 0,20 м вдясно от нея; счупено стъкло фар ляв.

Заключението по съдебнохимическа експертиза № ***/***г. сочи, че в изследваната проба от кръвта на А. И.а К. не се доказва наличие на етилов алкохол и други летливи и редуциращи вещества, както и не се доказва наличие на наркотични и упойващи вещества.

От протокола за химическа експертиза № ***/20.08.***г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и заключението на съдебно химическа експертиза № ***/***г. се установява, че в изследваната проба от кръвта на водача В. И. Л. не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението по съдебно химико-токсикологична експертиза № 2

***/25.03.2025г. се установява, че от взетите от подс.Л. биологични проби не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. и амфетамин.

Заключението на съдебно–медицинската експертиза ***/***г. за аутопсия на трупа на А. И.а К. сочи, че при огледа и аутопсията са установени: ***. Причината за смъртта на К. е травматичен хеморагичен шок, развил се вследствие на тежките травматични увреждания на гръдния кош, крайниците и черния дроб, довели до остра кръвозагуба. Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети с голяма сила и маса и отговарят да са получени при настъпило ПТП. СъС.ието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие.

От заключението по автотехническата експертиза, назначена с постановление от 10.04.2025г. се установява, че непосредствено преди произшествието товарният автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** се е движил със скорост около 40,55 км/час. При скорост на движение 40,55 км/час, опасната зона на спиране на товарния автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** е с дължина около 29,51 метра. Товарният автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** се е намирал на отС.ие около 32,95 м преди мястото на удара в момента, в който пострадалата К. е навлязла в платното за движение по ул.“Б.“. Ако водачът на товарния автомобил марка „М.С.***“ с рег. № ТХ *** е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който пострадалата К. е навлязла в платното за движение по ул.“Б.“, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между товарния автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** и пешеходката К. се намира върху платното за движение по ул.“Б.“, на около 10-12м след ОР1 и на около 2,60 м вляво от ОР2 /десния край на платното за движение/. Ударът се е осъществил между предната лява част на товарния автомобил марка „М.С.***“ с рег. № *** и лявата част на тялото и крайниците на К.. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и механизма на причиняване на телесните увреждания на К..

Заявили са, че има пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания, довели до смъртта на К. и настъпилото ПТП.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, те се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК директно може да ползва.

При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери следното: С извършеното деяние, като на 16.08.***г., в с.К., общ.Б., при управление на товарен автомобил марка „М.С.***“ с рег. № ***, нарушавайки правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по 3 пътищата /редакция ДВ, бр. 51 от 2007 г./- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, по непредпазливост причинявайки смъртта на А. И.а К., подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че извършеното от подсъдимия деяние е в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация подсъдимият е бил длъжен да съобрази поведението си с тази разпоредба, визираща правило, регламентиращо съответна дейност и съблюдаването на това правило би изключило вината му. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътните превозни средства да наблюдават поС.но и всеобхватно пътната обстановка при тяхното движение, за да имат възможност да спрат в случай на внезапно възникнало препятствие. В разглеждания случай подсъдимият Л., управлявайки автомобила си, е имал обективната възможност да възприеме навлизането в пътното платно на пешеходката К., да задейства спирачната система и да избегне удара. К. е била обективно забележима за водача, който е следвало да съобрази поведението си с присъствието на пешеходката на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността й. Единствено поради субективни за подс.Л. фактори той не е възприел навлизането на К. на пътното платно и движението й от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, поради което и не е задействал своевременно спирачната система, с което е било възможно да бъде избегнат удара. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е в основата на причинно-следствения процес, довел до тежките увреждания на пострадалата К., обусловили леталния за нея изход. Или несвоевременното възприемане на опасността при липса на обективни пречки за това, обуславя ангажирането на отговорността на дееца при настъпване на вредните последици.

Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причина за извършване на престъплението е неспазването на законовите правила.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, то съдът е задължен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК /редакция ДВ, бр. 67 от 2023 г./ предвиденото наказание е лишаване от 4 свобода от три до осем години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание от три години лишаване от свобода, което редуцира с една трета и наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода. За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдебният състав се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Подс.Л. е ***.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете *** досъдебни производства. Като отегчаващо обстоятелство и доколкото се касае за престъпление по транспорта, съдът отчете наличието на множество допуснати нарушения на ЗДвП, за които Л. е наказван по административен път.

Съдът намира, че в настоящия случай вида на единственото допуснато нарушение на правилата за движение не разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други престъпления, наказуеми по този текст. Касае се за типично престъпление против транспорта, което не разкрива каквито и да било осезаеми разлики от което и да е друго подобно деяние.