Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 19.04.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 771/2023
Вид
Решение № 159
Подписан
19.04.2024
В сила
04.02.2025
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр.Велинград, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100771 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС от Палисандър“ ООД, ЕИК: 112532670 против Г. Т. П. за делба на съсобствени недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в местност „Стопански двор“ 1, с площ на имота от 1518 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150, ведно с построената върху него сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, брой етажи 1, със застроена площ 545 кв. м., при квоти ½ за всеки от съделителите.

Ищецът твърди, ч е с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански двор“ № 1, с площ на имота от 1518 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93;

1050.6.149; 1050.6.150, при равни дялове от ½ ид. част за всеки съделител.

Сочи се, че е придобил своя дял на публична продан с Постановление за възлагане по изп. дело № 20148870400171/2014г. на ЧСИ Д.Д., вписано в служба по вписванията под № 46, том III на 04.05.2015 г., а ответник ът по дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, 1 том I, дело 87 от 31.01.2022 г. на Служба по вписванията.

През 1996г. Т. Г.ев П. , бащата на ответника по време на брака си с М.Т.

П.а закупил ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански Двор 1, с площ на имота от 1518 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29;

1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150. Имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно действащия тогава СК от 1985 г.

/отм/.

През 2000 г. Т. Г.ев П. и М.Т. П.а построили в имота, без строителни книжа, едноетажна стопанска сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград със застроена площ от 545 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация.

Подържа, че след 2010г. Т. Г.ев П. задлъжнял и ЧСИ Д.Д. с рег. № 887 на КЧСИ изнесъл на публична продан собствената П. ½ ид. част от поземления имот. На публичната продан за купувач бил обявен „Палисандър“ ООД. По силата на Постановление за възлагане по изп. дело № 20148870400171/2014 г. на ЧСИ Добромир Даскалов, вписано в служба по вписванията под № 46, том III на 04.05.2015г., „Палисандър“ ООД придобил собствеността на ½ ид. част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански Двор 1, с площ на имота от 1518 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор. На основание чл. 92 от ЗС по приращение станал и съсобственик и на ½ ид. част построената върху земята сграда.

Сочи, че през 2016 г. управителят на ищеца и тогавашният му съсобственик постигнали съгласие ищецът да ползва южната половина на сградата и имота, а той северната. С негово съгласие ищецът извършил преустройство на южната част от едноетажната съществуваща сграда. Към настоящия момент южната част от сградата с площ 201,5 кв. м. се ползвала с предназначение за ,,Дърводелска работилница за разбичване на объл дървен материал“, а останалата част била със складово предназначение.

Извършването на преустройството било организирано и финансирано изцяло с негови средства. От тогава до днес само той владеел и ползвал тази част от сградата. Уточнява, че понастоящем сградата не съществувала в първоначалния си вид. Съществувала само преустроената от ищеца половина, а останалата част била погинала.

Поддържа, че през 2022г. пред ишншят съсобственик М.Т. П.а и ищецът постигнали съгласие за извършване на делба на имота и сградата и сключили предварителен договор за разделяне на имота. На основание чл. 15 от ЗУТ започнали законовата процедура за разделянето му. Изготвен бил ПУП, който би одобрен със Заповед № 946/21.06.2022 г. на кмета на Община Велинград, 2 влязла в сила на 23.08.2022 г. Междувременно М.Т. П.а прехвърлила своята идеална част на сина си Г. Т. П. - ответник по настоящото производство, който отказал да сключи окончателен договор за подялбата на имота.

Предвид че страните не можели да поделят доброволно съсобствените имоти, предявява иск за прекратяване на съсобствеността помежду им п о отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. в местност „Стопански двор“ 1, с площ на имота от 1518 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150 и на построената върху него едноетажна стопанска сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград със застроена площ от 545 кв. м., брой етажи – 1 при квоти по ½ ид. част за всеки.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не възразява срещ у допустимостта и основателността на иска.

Не оспорва, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, м. „Стопански двор“ № 1, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване за стопански двор, с площ 1518 кв. м, стар номер № 006092, при права по ½ идеална част за всеки от тях, както и правното основание, на което съсобствеността е възникнала.

Не оспорва, че в имота е изградена сграда с идентификатор № *** с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, брой етажи 1, със застроена площ 545 кв. м., построена от родителите му - Т.

Г.ев П. и М.Т. П.а. Сочи, че е построена през 2000 година, без издадени разрешителни документи.

Не оспорва и че ищецът ползва южната половина на сградата, но не в качеството си на собственик, а като ползвател. Оспорва, че по отношение на сграда с идентификатор № ***, е налице съсобственост между ищеца и ответника.

Оспорва, че собствеността върху сградата е придобита от ищ еца на основание чл. 92 от ЗС, като се позовава на ТР № 5/18. 05. 2017 г. по т. д. № 5/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда и ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. Процесната сграда, построена в поземления имот, представлявала самостоятелен обект на правото на собственост и като такава по отношение на нея не е възникнала съсобственост между страните.

Сградата била собственост на Т. П. и М. П.а, построена в собствения им 3 имот, придобит по време на брака им, поради което също се притежавала от тях в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им с Решение за развод № 280/24.10.2022г. по гр. д. 794/2022г. била съсобствена на бившите съпрузи при квоти от по ½ ид. част за всеки. Нито ищецът, нито ответникът не притежавали дял от сградата. Сградата била търпим строеж, нямала обслужващо предназначение по отношение на недвижимия имот, а представлявала сграда със самостоятелно предназначение-сграда за водоснабдяване и канализация и съществувала като такава.

Иска съдът да отхвърли предявения иска за делба по отношение на сграда с идентификатор № ***, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, брой етажи 1, със застроена площ 545 кв. м.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила на 31.03.2015г. Постановление за възлагане по изп. дело № 20148870400171/2014г. на ЧСИ Д.Д. ищецът Палисандър ООД е придобил на публична продан ½ ид. част от дворно място цялото 1518 кв. м., извън регулацията на Велинград, находящо се в Стопански двор № 1 на бившето АПК на гр. Велинград, съставляващо парцел XVА по плана на стопански двор № 1 /без силажовместилището/, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в. м. „Стопански двор“, с трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-стопански двор, номер по предходен план 006092, при граници и съседи имоти с идентификатори

***,

***,

***,***, ***. Преди това недвижимият имот бил собственост на Т. Г.ев П.,баща на ответника Г. П., закупен от него на 29.07.1996г. по време на брака му с М.Т. П.а. Доколкото придобивното основание е възмездно имотът е станал съпружеска имуществена общност, на осн. чл. 19, ал. 1 СК /1985г. отм./.

При закупуването имотът е бил незастроен. През него минавала една от стените на западната клетка на силажовместилището на бившето АПК гр.

Велинград, представляващо обособени клетки от успоредни надлъжни стени с височина 2,50 м. и дебелина 0,20 м., изпълнени от стоманобетонови вертикални панели, трайно прикрепени към земята, с асфалтобетонова настилка и без покривна конструкция.

Около 2000 г. Т. П. построил в имота без строителни книжа /одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж/ едноетажна сграда с площ от около 500 кв. м., която използвал като работилница за пътно строителна техника. Като стена на сградата служила една от стените на най-западната клетка на силажовместилището. Другата й стена била от кухи бетонови тухли 4 с височина 1,50 м. Между двете стени на разстояние 4,05 м. били монтирани единадесет стоманени арки, върху които била поставена покривната ламарина. По силата на приращението, доколкото собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, построената от Т. П. сграда също е станала съпружеска имуществена общност.

Съществуването към 2015г. на построената в имота сграда, се установява от представените от ищеца Разрешение за строеж № 86/10.05.2016г., издадено за преустройство на южната част на съществуваща едноетажна сграда в дърводелска работилница за преустройство на объл дървен материал, Удостоверение № 463/31.07.2015г. /описание на сграда по § 127 от ЗУТ/, от показанията на свидетелите Т. Г.ев П. и Д. С.ов Ф..

Показанията и на двамата свидетели са непротиворечиви, че дворното място, което ищецът е придобил на публичната продан към 2015г. и било застроено.

Според показанията на свидетеля П., баща на ответника, след като закупил имота, около 1998г. започнал да строи сграда, в която обособил ремонтна работилница. Сградата била с площ от около 500 кв. м., тухлена, с колони и ламаринен покрив. Имала дограма. Построена била без строителни книжа. Свидетелят я ползвал 10-12 години след построяването. Сградата съществувала, когато ответникът придобил имота. Двамата се разбрали ищецът да преустрои южната половина и да я ползва, като направи ремонт и на другата част, която да ползва П.. П. съдействал на Палисанър ООД да се снабди с документи за преустройството. Ищецът махнал ламарината от покрива на цялата сградата, обособил за нуждите си южната й половина, покрил я с нова ламарина, но не ремонтирал останалата част на сградата и тя останала непокрита.

Съдът, като прецени показанията на свидетеля П. по реда на чл. 172 ГПК, кредитира, предвид че се подкрепят от останалите доказателства по делото.