Акт от 03.07.2020, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 130 гр. Сливен, 03. 07. 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 3 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от „Еврокапитал

– България” ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” № 21, ет. Е, представлявано от с. Н.А.Г., подадена против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № 2826 - 1 от 22.11.2019 г., издаден от старши инспектор в Отдел „Местни данъци и такси” /„МДТ”/ при Община Нова Загора, с който е установен размер на задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, и лихви върху тях. В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Счита, че: актът е нищожен, поради липса на мотиви - от наименованието му не става ясно относно какво задължение е съставен, а цитираният чл. 107, ал. 3 от ДОПК съдържа редица възможности за съставяне на актове; в акта не са посочени трите имена на лицето, съставило акта; лицето, издало акта е некомпетентно. Моли оспореният АУЗ да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, съставляващ УПИ V в кв. 211 по плана на гр. Нова Загора, с площ от 17 870 кв.м., заедно с построените в имота сгради и съоръжения /видно от Устав на АД „Еврокапитал – България”, обявен в

Търговския регистър/.

За горепосочения имот са подадени следните декларации пред Общинската администрация: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти - с Вх. № **********

/ 09.01.2019 г. по описа на Община Нова Загора; Декларация по чл. 8 от ЗМДТ и чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Нова Загора за освобождаване от такса за битови отпадъци – с Вх. № ********** / 13.11.2018 г. по описа на Община Нова Загора, с която е декларирано, че имотът няма да се ползва през цялата 2019 г.

На 22.11.2019 г. от длъжностно лице - старши инспектор в Отдел „МДТ” при Община Нова Загора – орган по приходите, на основание чл.

107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е издаден АУЗ № 2826 - 1, съгласно който за деклариран с Декларация Вх. № **********/ 09.01.2019 г. недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, кв. 211, УПИ V, са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 1305,43 лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.11.2019 г., в размер на 30,10 лева, както следва: ДНИ в размер на 890,34 лева, от които: главница – 870,27 лева и лихва – 20,07 лева; и ТБО в размер на 445,19 лева, от които: главница – 435,16 лева и лихва – 10,03 лева. В акта е посочено, че задълженото лице дължи: за 2019 г. ДНИ в размер на 3.00 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота, съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора; за 2019 г. ТБО за услугата чистота на териториите за обществено ползване за нежилищен имот е в размер на 1,5 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота, съгласно Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет Нова Загора. Издателят на акта – старши инспектор Милена Кръстева, е определена да упражнява правомощията на орган по приходите, видно от Заповед № РД-12-307 от 16.05.2018 г., издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от Кмета на Община Нова Загора. В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗ е обжалван по административен ред. С Решение № 5 от 13.12.2019 г. на Началника на Отдел „МДТ” при Община Нова Загора, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден. Решението е връчено на 16.12.2019 г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез изпращане по пощата на 27.12.2019 г.

По делото са представени Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора /НОРМДТОНЗ/ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Нова Загора /НОАМТЦУТОНЗ/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 /изм. Решение № 715 от 31.01.2019 г. на Общински съвет Нова Загора/ от НОРМДТОНЗ, годишният размер на данъка върху не жилищни недвижими имоти е 3 на хиляда върху данъчната оценка.

С Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет –

Нова Загора е определена ТБО в Община Нова Загора за не жилищни имоти на юридически лица – пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот на съответното юридическо лице, от които за почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване – 1,50 на хиляда /т. 3 от Решението/.

От представената по делото Заповед № РД-12-696 от 30.10.2018 г. на Кмета на Община Нова Загора, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са определени видът и честотата на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и границите и районите за извършване на дейностите за 2019 г., е видно, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя във всички населени места на територията на Община Нова Загора.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със специалност – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице: данъчната основа за облагане на имота с ДНИ и ТБО е по-високата стойност между отчетната стойност на имота и неговата данъчна оценка, която основа е в общ размер 290 090,90 лева; ДНИ за процесния имот и за процесния период, съобразно изискванията на ЗМДТ и НОРМДТОНЗ, се изчислява в размер 3 на хиляда върху данъчната основа и е на стойност главница 870.27 лева и лихва към 22.11.2019 г.

- 20.06 лева; ТБО за процесния имот и за процесния период, съобразно изискванията на ЗМДТ, НОАМТЦУТОНЗ и решенията на Общински съвет Нова Загора, и предвид подадената Декларация по чл. 8 от ЗМДТ и чл. 21а, ал.1 от НОАМТЦУТОНЗ, се изчислява единствено за услугата „Почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване“ в размер 1,50 на хиляда върху данъчната основа и е на стойност главница 435.14 лева и лихва към 22.11.2019 г. - 10,03 лева; процесният имот се намира в границите на районите, за които от Община Нова Загора се предоставя услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“; през процесния период услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ по отношение на землището и населеното място на гр. Нова Загора е изпълнявана редовно.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.

156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред от Началника на Отдел „МДТ” при Община Нова Загора, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.

Твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Актът е издаден при условията на чл.

107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ - при извършена проверка на ДНИ и ТБО за имот, собственост на жалбоподателя, при която е установено, че дружеството има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за притежаван и деклариран имот за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Определяйки размера на задълженията, административният орган се е позовал на разпоредби от ЗМДТ. В мотивите на АУЗ е описан декларираният от търговското дружество имот. Посочени са разпоредбите от ЗМДТ и от НОРМДТОНЗ и НОАМТЦУТОНЗ, съобразно които са определени размерите на ДНИ и ТБО. Актът е мотивиран в достатъчна степен. В изложените в акта мотиви волята на административния орган е изразена ясно и обосновано. Противно на твърденията на жалбоподателя, наименованието на акта не може и не следва да съдържа пълно описание на задължението. Органът следва да развие своите мотиви в съдържанието на акта. В разглеждания случай от изложените в акта мотиви е налице яснота относно установените с акта задължения.

Не се споделя и твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, поради непосочване трите имена на лицето, съставило акта. Оспореният АУЗ съдържа наименование на органа, който го е издал – старши инспектор в Отдел „МДТ”, орган по приходите, оправомощен със заповед на Кмета на Общината. Посочените в акта имена на издателя го индивидуализират в достатъчна степен.

Задълженията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания - по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл.

166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В разглеждания случай това е ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от който, установяването на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.

Предвиденият в ДОПК процесуален ред е специален по отношение на общия ред за издаване на административни актове, предвиден в АПК. Процесният акт е издаден по реда на чл. 107 от ДОПК и по същество е акт за установяване на задължения по данни от декларации на задълженото лице, при издаването на който е съобразен предвиденият в ДОПК процесуален ред.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ.

Първото установено с процесния акт задължение е за данък върху недвижимите имоти за имот с адрес гр. Нова Загора, собственост на жалбоподателя и съставляващ земя и сгради, като приетият от административния орган размер на задължението за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е 890,34 лева, от които: главница – 870,27 лева и лихва към 22.11.2019 г. – 20,07 лева. Според съдържанието на акта, задължението в частта за главницата е изчислено при нормативно определен размер от 3,00 промила върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Съгласно чл.