Определение № 2919 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100605045 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.334 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. М.Б., защитник на осъдения М. Н., против Определение от 26.06.2025 г. на СРС, 136 състав, по н.о.х.д. № 3969/25, с което М. Н., при одобряване на споразумение по чл. 343б ал. 1 НК, е осъден да заплати равностойността на лекия автомобил, управляван от него към момента на извършване на деянието. В жалбата се посочва, че това определение е неправилно, предвид липсата на преценка за пропорционалност, като се позовава на практиката на Съда на ЕС – С-537/16, С-580/20, С-393/19. Излага доводи за предимство на правото на ЕС над националното право. Позовава се и на висящото към момента на подаване на частната жалба дело пред КС - № 15/24. Прави искане за отмяна на обжалвания акт.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок, от страна по делото, като има изискуемото от закона съдържание. Разгледана по същество е основателна, макар и по различни основания.

Видно от материалите по делото, СРС, 136 състав, е бил сезиран от СРП с обвинителен акт против М. С. Н. за това, че на 08.06.2023 г. е управлявал МПС – лек автомобил Мерцедес с ДК № **** с концентрация на алкохол в кръвта от 2,11 на хиляда, установена по надлежния ред, престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.

За първото съдебно заседание (след разпоредителното заседание), проведено на 26.06.2025 г., страните са постигнали споразумение. То е разгледано и одобрено от съда.

След това съдът е постановил обжалвания съдебен акт, под формата на диспозитив – а именно осъдил е М. Н. (който вече има качеството на осъдено лице, предвид одобреното споразумение) да заплати сумата от 55 470 лв, представляваща паричната равностойност на 1 автомобила Мерцедес с ДК № ****. Преди да постанови този диспозитив съдът нито е изслушал страните, нито е изложил мотиви.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи.

Съобразно чл. 381 ал. 5 т. 2 НПК в споразумението се посочват видът и размерът на наказанието; съобразно чл. 384 във вр. с чл. 382 ал. 6 и ал. 7 НК съдът одобрява споразумението, като това одобрение се отнася до всичките му елементи, вкл. относно вида и размера на наказанието.

Съобразно чл. 383 ал. 2 НПК, след като одобри споразумението, съдът се произнася по прилагането на чл. 53 НК по реда на чл. 306 НПК.

Предвиденото в чл. 343б ал. 5 НК присъждане на паричната равностойност на автомобила, послужил за извършване на престъплението, би могло да се тълкува двояко – било като наказателна санкция, било като проявление на разпоредбата на чл. 53 НК, доколкото касае неблагоприятна последица от извършено престъпление, но също така и касае отнемане на вещ, послужила за извършване на престъпление, респективно присъждане на равностойността . Така посочва Конституционния съд в Решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/24: „Дали моторното превозно средство е предмет, или средство на престъплението, както и дали отнемането му или присъждането на неговата парична равностойност се явява наказание по смисъла на чл. 37 НК, или е превантивна мярка, са въпроси, които нямат отношение към контрола за конституционност и подлежат на изясняване от правоприлагащите органи, в частност от съдилищата, които имат конституционното задължение да осигурят точното и еднакво прилагане на законите (чл. 124 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията)“.

Ако се приеме първият вариант – а именно че то е санкция, то в такъв случай при съставяне на споразумението то следва да намери място; липсата на подобна клауза следва да има за последица даване на указания от страна на съда да се поправи този порок; при липса на общо съгласие на страните липсва годно споразумение. В случая, обаче, въззивният съд е изправен пред вече сключено и одобрено от СРС споразумение, като не може да извършва контрол върху съдържанието му. С оглед предмета на делото – обжалване на изрично определение за присъждане на паричната равностойност, което е различно от определението за одобряване на споразумение, следва изводът, че това определение – ако евентуално се приеме, че осъждането за заплащане на паричната сума е наказание – е незаконосъобразно. Това е така, доколкото в споразумението следва в пълнота да се регулира въпроса за определеното наказание, вкл. за това осъждане, като това не може да стане с отделен съдебен акт, след одобряване на споразумението.

Ако се приеме вторият вариант – а именно, че то е разновидност на отнемането по чл.

53 НК – то е дължимо провеждането на специално производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК – а това означава изслушване на страните. При всяко положение са дължими и мотиви. В случая, обаче, нито страните са изслушани, нито са изложени каквито и да е мотиви. Това води до извода, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени процесуални нарушения – пълно лишаване на жалбоподателя от правото да изрази становище и пълна липса на мотиви – чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 НПК. Следователно обжалваното определение е незаконосъобразно.

Независимо как се възприеме присъждането на паричната равностойност на МПС, използвано от дееца при извършване на деянието по чл. 343б ал. 1 НК, като наказание или като отнемане на предмета или средството на престъплението, дължимото съдебно произнасяне не е с безмотивно и служебно постановено определение, без изслушване на страните, постановено след одобряване на споразумението. Доколкото при постановяване на 2 обжалваното определение е допуснато съществено процесуално нарушение, то следва да се отмени.

Делото следва да се върне на друг състав на СРС за ново разглеждане. СРС следва да даде правна квалификация на предвиденото в чл. 343б ал. 5 НК присъждане, като в зависимост от нея да прецени дали има поначало компетентност да се произнася и ако има, по какъв процесуален ред следва да го направи.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 26.06.2025 г. на СРС, 136 състав, по н.о.х.д. № 3969/25, с което е М. С. Н., на основание чл. 343б ал. 5 НК е осъден да заплати сумата от 55 470 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил Мерцедес с ДК № ****.

ВРЪЩА делото на друг състав при СРС за произнасяне относно въпроса за евентуалното приложение на чл. 343б ал. 5 НК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3