Решение № 5492 от 28.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5492 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Гражданско дело №

20241100106699 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на К. Н. Д. предявен срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за установяване в отношенията между страните, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА не собственик на недвижим имот, а именно: Жилище - апартамент, съставляваш самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и едно точка сто шестдесет и девет точка едно точка осем/, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед Nº РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 02.01.2024г., който недвижим имот се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с адрес по схема: град София, район „Триадица", ул. „********, с предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1; с посочена площ от 65,50 кв. м, с прилежащи части: мазе Nº 18 с площ от 5,20 кв. м и таванско помещение Nº 6 с площ от 5,10 кв. м, ведно с 4,19 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: обекти с идентификатор *** и ***; под обекта: ***; над обекта: ***.

С исковата молба К. Н. Д. твърди, че е собственик по наследявяне, като наследник по закон, на основание чл. 8, ал. 4 ЗН на Д.К.К., починал на 10,12,2001г., той придобил го чрез покупка от Софийски ГНС, за което е съставен н.а. № 199/25,05,1961г. на осн. чл. 55а и сл.

От ЗПИНМ и Пар. 149 от ППЗПИНМ, а в евентуалност по давност, чрез владение упражнявано от 2006г. до датата на предявяване на иска.

Твърди, че депозирал на 14,12,2023г. пред ответника молба декларация във връзка с процедура по снабдяване с констативен акт за собственост върху имота, а ответника незаконосъобразно актувал имота като частна общинска собственост с АЧОС № 2241/27,03,2024г, с посочено основание - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вр. чл. 11 ЗН, чл. 3, ал. 3 ЗОС, при наличието на наследници по закон.

В евентуалност твърди, че за периода от 2006г., когато след смъртта на наследодателя установил владение върху имота, до датата на предявяване на иска упражнявал фактическа власт с намерение за своене, спокойно и несмущавано, с което го придобил по давност.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е оспорил иска. Едва след приключване на устните състезания, по същество на спора е възразил, че ищецът не е собственик по наследяване, т.к. не е наследник по закон на Д.К.К., починал на 10,12,2001г. и не е могъл да придобие имота по давност, т.к. същият не може да бъде придобит на това основание поради наличието на законова пречка за придобиване на имоти частна общинска собственост за процесния период. Възраженията са несвоевременно направени, затова съдът не ги обсъжда.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест интерес от предявяването му, а в тежест на ответника е да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание.

Съобразно т. 1 на ТР по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице на първо място, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно право, което се оспорва.

Според разясненията, направени в ТР по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, като установи фактите, от които произтича неговото право, засегнато от правния спор. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Тези постановки са доразвити в практиката на ВКС, съгласно която, когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, то доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора (така: Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д.

№ 3593/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, II г. о., Решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г. о. и др.). В тези случаи наличието на самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт. Отрицателният установителен иск за собственост е допустим, но би бил неоснователен, когато ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че притежава спорното право, но не го докаже успешно в производството.

Видно от Акт за частна общинска собственост Nº 2241 от 27.03.2024г., е актуван за общински следният недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., представляващ Апартамент Nº 3, етаж 3, състоящ се от една стая, хол, кухня с един дрешник, две антрета, тоалетна и един балкон, със застроена площ от 65,50 кв.м., заедно с избено помещение Nº 18, от 5,20 кв.м., заедно с таванско помещение Nº 6, от 2

5,10 кв.м., заедно с 4,19 % ид.ч. от общите части на сградата, с административен адрес: гр.

София, ул."******** с граници: *** и ***, под обекта ***, над обекта - ***, и с посочено основание за собственост - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вр. чл. 11 ЗН, чл. 3, ал. 3 ЗОС.

Безспорно е и от приетият като доказателство Нот. акт Nº 199, том IX, дело Nº 1654 от 25.03.1961г. съставен на осн. чл. 55а и сл. От ЗПИНМ и Пар. 149 от ППЗПИНМ се установява, че Д.К.К., починал на 10,12,2001г., е придобил чрез покупка от Софийски ГНС следният недвижим имот: Апартамент Nº 3, находящ се на втория, надпартерен етаж на жилищната сграда, на ул."********, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, един дрешник, две антрета и един балкон, с обща квадратура от 65,50 кв.м., ведно с прилежащите му зимнично помещение Nº 18, с площ от 5,20 кв.м., таванско помещение Nº 6, с площ от 5,10 кв.м., заедно с 4,19%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при съседи на апартамента: от изток - апартамент Nº 2 на А. и Р. П.и, от юг - двор, от запад - двор и апартамент Nº 4 на Б. и М.Г., от север - апартамент Nº 4 и стълбище.

Като безспорно и въз основа заключението по приетата СТЕ, което кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и съответстващо на останалите доказателства по делото съдът приема, че процесният имот, имота описан в Нот. акт Nº 199, том IX, дело Nº 1654 от 25.03.1961г. и имота описан в Акт за частна общинска собственост Nº 2241 от 27.03.2024г., са идентични.

Поради изложеното приема, че Д.К.К., починал на 10,12,2001г., е собственик по силата на покупка от Софийски ГНС, за което е съставен Нот. акт Nº 199, том IX, дело Nº 1654 от 25.03.1961г. на осн. чл. 55а и сл. От ЗПИНМ и Пар. 149 от ППЗПИНМ, на процесния имот.

От събраните като доказателства удостоверения за смъртта и наследниците на Н.К.К., починал на 29,01,2023г. се установява, че след смъртта си е оставил наследници по закон от първи ред: преживяла съпруга – Д.К., починала на 30,01,1958г. и шестима низходящи, деца, всички починали най късно до 1978г., включително В. Н.а Д.а, починала на 17,11,1959г. и К.Н.К., починал на 05,11,1957г.

Всички низходящи на Н.К.К., поч. 29,01,2023г. са оставили наследници по закон – низходящи и преживели съпрузи. Д.К.К., починал на 10,12,2001г. е наследник по закон, низходящ на К.Н.К., починал на 05,11,1957г., а ищеца К. Н. Д. е наследник по закон, низходящ на Н.Г. Д., поч. 09,10,2006г., той наследник по закон, низходящ на В. Н.а Д.а, починала на 17,11,1959г. или е правнук на Н.К.К., починал на 29,01,2023г. Д.К.К., починал на 10,12,2001г. е наследник по закон, низходящ на К.Н.К., починал на 05,11,1957г., той низходящ на Н.К.К., починал на 29,01,2023г. или е внук на последния.

Видно от удостоверения за смъртта и наследниците на Н.К.К., поч. на 29,01,2023г., към датата на смъртта си - 10,12,2001г. Д.К.К., починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. При това положение съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Живи наследници от четвърти ред по съребрена линия или първи братовчеди на починалия, или техни низходящи към датата на смъртта му са: Ю.В.К., поч.

2009г., Н.Г. Д., поч. 2006г., низходящи на И.Б., поч. 1990г., низходящи на Х. Д., поч.1961г., низходящи на С.Д., поч. 1994г., низходящи на В. Д., поч. 2001г., А.Г. В.Д.М., Д.Г.Т. и Н.Е.С..

Всеки от наследниците от четвърти ред, респ. неговите низходящи наследяват по 1/9ид.ч. от наследството на Д.К.К., поч. на 10,12,2001г. Н.Г. Д., поч. 2006г. е оставил двама наследници по закон, низходящи – ищеца К. Н. Д. и В.П. следователно ищеца е собственик по наследяване, като наследник по закон на Д.К.К., поч. на 10,12,2001г., на 1/18ид.ч. от процесния имот.

Като собственик на на 1/18ид.ч. от имота ищеца има интерес и може да предявява 3 вещни искове, включително отрицателен установителен за собственост за целият процесен имот.

Изложеното относно правото на собственост на ищеца върху идеална част от процесния имот на заявеното главно основание – наследяване, обезмисля въведеното в евентуалност придобивно основание за собствеността върху процесния имот – давност, както и събраните в тази връзка гласни доказателства, и е достатъчно за да се приеме, че ответника не е собственик на процесния имот на заявеното основание в АЧОС - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вр. чл. 11 ЗН, чл. 3, ал. 3 ЗОС. Предпоставките на чл. 11 ЗН не са налице. Имота представлява жилище, но за него има лица, които могат да наследяват съобразно разпоредбите на чл. 5 до 10а ЗН, включително ищеца. Акт за частна общинска собственост Nº 2241 от 27.03.2024г. е незаконосъобразно издаден и невярно отразява факта, че имота е придобит в собственост от общината поради липса на наследници на починалият собственик.

Поради изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда такива в негова полза независимо от изхода от спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, к********, и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета В.Т., адрес: гр.София, ***, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА не е собственик на недвижим имот, а именно: Жилище - апартамент, съставляваш самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /шестесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и едно точка сто шестдесет и девет точка едно точка осем/, по КККР на гр.