Решение № 260066 от 10.06.2021, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№260066 гр.Оряхово, 10.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 18.05.2021г. в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:Н.Крумова при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№155/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

От Х.Д.С., ЕГН:********** ***, в качеството му на баща и законен представител на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:********** срещу А.С.М., ЕГН:********** ***, е предявен иск с правна квалификация чл.127 и чл.143 от СК, за:

- за предоставянето на родителските права по реда на чл.59, ал.2, пр.2 от СК по отношение на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:********** и определяне на местоживеенето му при ищеца – неговия баща Х.Д.С., ЕГН:********** ***;

- за определянето на режим на лични отношения по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на майката А.С.М., ЕГН:********** *** с детето С.х. С., ЕГН:********** – да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа на съботния ден, на адрес по местоживеене ***;

- за осъждане на майката да заплаща на детето си С.х. С., ЕГН:********** лично и със съгласието на неговия баща и законен представител месечна издръжка по чл.59, ал.2, пр.5, вр.чл.146 и чл.143 от СК в размер на 200.00 лева / двеста лева / месечно до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

- претендира се и издръжка за минал период в размер на 200.00 лева месечно, считано от 01.07.2020г. до 06.10.2020г. / датата на предявяване на иска /;

В исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начала от 2005г. до 01.07.2020г..Сочи се, че от съвместното им съжителство имат едно дете - С.х. С., ЕГН:**********.

Твърди се, че на 01.07.2020г. ответницата внезапно напуснала дома на страните, а детето Самуил останало при ищеца и до момента живее при същия.Сочи се, че Самуил редовно посещава училище, има личен лекар, че му е осигурено всичко необходимо за нормалното израстване и учение.

Отразено е, че ищецът работи като шлосер и има постоянни доходи.Има пълна възможност да се грижи за детето.Ищецът е поел всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето.Твърди се, че майката напълно е изоставила грижите за детето и с оглед поведението й, не притежава необходимият родителски капацитет да се грижи за него и да го възпитава.Ищецът е закупил собствен дом за него и детето, за да се чувстват добре и да преодолеят случилото се.

Сочи се, че ответницата внезапно напуснала семейно жилище заради връзката си с друг мъж, с когото сега живее и дори не си е взела довиждане с детето, което е оставило дълбока травма в него.Същата единствено му се обаждала по телефона – не плащала издръжка, не му купувала дрехи и като цяло не му помагала с нищо.Сочи се, че категоричното желание на детето е да живее с баща си.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от писмени доказателства:удостоверение за раждане на детето Самуил С.; удостоверение изх.№377/01.09.2020г.; нотариален акт №194, том II, рег.№2364, дело 215 от 2020г. и удостоверение изх.№209/28.09.2020г..

По делото е приет социален доклад на Дирекция „ Социално подпомагане „, гр.Оряхово.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответницата чрез процесуалния й представител адв.И.О. от САК е постъпил писмен такъв, с който оспорва изцяло твърденията в исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на нея, на бащата да бъде определен режим за лични отношения с детето и същият да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева.

Ответникът предявява насрещен иск и прави следните искания:

- за предоставянето на родителските права по реда на чл.59, ал.2, пр.2 от СК по отношение на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:********** и определяне на местоживеенето им при неговата майка А.С.М..

- за определянето на режим на лични отношения по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на бащата Х.Д.С., ЕГН:********** *** с детето С.х. С., ЕГН:**********;

- за осъждане на бащата да заплаща на детето С.х. С., ЕГН:********** лично и със съгласието на тяхната майка и законен представител месечна издръжка по чл.59, ал.2, пр.5, вр.чл.146 и чл.143 от СК в размер на 250.00 лева / двеста и петдесет лева /, считано от датата на предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

Ответницата твърди, че с ищеца са разделени от 01.07.2020г., като понастоящем детето Самуил живее при него в с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ Васил Воденичарски „ №9.

Също така оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба като неверни и подвеждащи.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че не се грижи за детето си по никакъв начин, както и, че „ категоричното " желание на детето било да живее с ищеца, тъй като смята, че последният не притежава необходимият родителски капацитет да отглежда и възпитава непълнолетното им дете.Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на издръжка за минало време, считано от момента на фактическата им раздяла - от 01.07.2020г. до датата на предявяване на иска - 06.10.2020г..Твърди, че през посочения период е полагала грижи за малолетното си дете и му е осигурявала каквото е необходимо, поради което моли съда да отхвърли така предявеният иск по основание, който освен това, не е конкретизиран по размер.

Счита, че е наложително съдът да се произнесе с решение за упражняването на родителските права и режима на лични контакти на непълнолетното им дете Самуил, както и върху размера на дължимата издръжка, тъй като понастоящем с ищеца не живеят заедно и тя е възпрепятствА.да си вижда детето, да общува с него и да го взема при себе си.

Заявява, че с ищеца са живели заедно почти 14 години, като се събрали под един покрив още преди да се роди детето.Първоначално живеели в дома на родителите на ищеца, а няколко години по - късно ответницата си закупила къща в с.Софрониево, обл.Враца на ул.“ Веслец „ №6, където живеели заедно с ищеца и детето до окончателната им раздяла.

Смята, че исковата молба съдържа невярна информация в частта относно твърденията, че е напуснала „ семейството ", без дори „ да си вземе довиждане " с детето и че е дезертирала от задълженията си на майка и родител.Заявява, че действително е напуснала ищеца, като главната причина за това не е връзката й с друг мъж, а личността на ищеца, неговото отношение към нея като към майка и любима жена, нежеланието му да откликва на нейните нужди и потребности, неглижирането й като жена и човек.Твърди, че емоционалното им отдалечаване с ищеца е започнало почти две години преди да се разделят фактически, но за съжаление той нито е пожелал да се промени и да признае своите грешки, нито да положи усилия да тушира възникналите проблеми.Сочи, че през последната една година и половина животът й с ищеца бил съпроводен от ежедневни скандали, които често ставали достояние на малолетното им дете.Сприхавият характер на ищеца и патологичната му ревност се превърнали в непоносимо тежък хомот за нея, поради което взела категорично решение да се разделят.Детето им е било свидетел на редица скандали и това станало причината да се разделят окончателно с ищеца, тъй като много често, особено след употребата на алкохол, той преднамерено започвал да задава провокативни въпроси на ответницата, да критикува нейния характер и навици, поведение, всяко нейно действие или бездействие.

Заявява, че е вярно, че тя е тази, която е напуснала жилището, при това, тя е напуснала собственият си дом, защото не е имало никаква друга възможност да се разделят с ищеца, който не е желаел да напусне нейния дом, нито пък е искал да се разделят като цивилизовани хора, като да продължат да се грижат заедно за своето дете.

Тъй като не е имала никаква сигурност относно това къде ще живее и кога ще успее да се устрои в нормални битови условия, ответницата предпочела първоначално да не подлага на риск и детето си, а да го вземе при себе си на по - късен етап.Твърди, че и двамата с ищеца живеят в с.Софрониево, родителите им и близките им хора също живеят в това село, така, че всички се познават и тъй като хорските клюки, лошите думи и подигравателни подмятания станали нетърпими, тя се преместила временно в друго населено място.Твърди, че в нито един момент не е спряла да поддържа връзка с детето си, да го подкрепя, да му помага и да се вижда с него, без това да става достояние на ищеца.

Отразено е, че когато след около два месеца се върнала в собствения си дом в с.Софрониево, заварила апокалиптична картина в къщата.Тъй като дори катинарът бил сменен, се наложило да го подмени с нов и когато влязла, заварила празна къща.Ищецът бил изнесъл всичко - легла, гардероби, дивани, печка, хладилник, пералнята, бойлерът също бил свален.Дори дрехите й, бельото й и личните й вещи били изнесени някъде и липсвали от собствения й дом.Бил останал само един матрак, на който ответницата спала няколко нощи, но при следващото й идване и този матрак липсвал.Въпреки, че нямала никакво съмнение, че ищецът е изнесъл всички мебели и вещи от дома й, тъй като детето вече й било споделило това, ответницата попитала и съседите, и те също потвърдили нейните предположения.

Сочи, че понастоящем домът й е напълно празен, без никакви мебели и обзавеждане, като твърди, че при поредния им скандал, ищецът я заплашил, че ще изкърти прозорците, както и, че ще счупи камината, така, че „ ще останеш на улицата, боклук такъв " и „ ще ти взема и детето ".

Счита, че са изцяло неверни и твърденията на ищеца, че не се интересува от детето си и от неговите потребности.

Твърди, че от раждането на детето до момента, в който напуснала дома си за кратко в средата на годината, именно тя била отговорния родител и майка и полагала адекватни грижи за образованието и здравето на детето им.Всички грижи за детето й винаги са били единствено неин приоритет и задължение, тъй като ищецът никога не бил наясно нито как се обучава детето и какви са му уроците, нито какви са неговите интереси и желания.През всичките тези години ищецът винаги е бил спокоен, че тя е всеотдаен родител и детето й в нито един момент нямало да бъде оставено без родителски надзор, грижи и любящо и всеотдайно отношение.Заявява, че детето е силно привързано към нея и тя е родителят, който му дава спокойствие и сигурност, и то споделя с нея всичко, което го радва или тревожи.

Счита, че понастоящем детето е подложено на огромен стрес, като основната причина за това са действията на ищеца след тяхната раздяла и неговото агресивно отношение спрямо нея.

Твърди, че след раздялата им, ищецът, с помощта на своите роднини, наложил пълен контрол над живота на детето, с намерението да разруши тяхната връзка и да отдалечи детето от нея.

Сочи се, че въпреки безбройните опити да общува с детето си, да се вижда с него, да разговарят спокойно, да прекарват време заедно и да правят неща, които му харесват, тя счита, че е лишена изцяло от тази възможност.

Твърди, че всичките й срещи с детето се осъществяват пред къщата на ищеца, за кратко време, понякога само за няколко минути, в присъствието на ищеца или на някои от неговите роднини.На тези кратки срещи, ищецът или роднините му стоят до тях и подслушват всички разговори, следят всяко едно движение на ответницата и всяка нейна стъпка, да не би да „ открадне " детето, като освен това непрекъснато я хулят и обиждат с най - грозни думи и епитети и детето видимо се разстройва от всичко това и й казва: „ Мамо, хайде тръгвай си, да не ти викат повече ".

Твърди, че ищецът не разрешава на детето да се вижда и да общува с нея, без той да знае какво си говорят или правят, не разрешава на детето да остава и насаме с нея, като счита, че с това негово поведение травмира детето неимоверно.

Сочи се, че всичките й опити да се види насаме с детето, са придружени с агресия и обиди от стрА.на ищеца, като:„ курва ", „ боклук ", „ що не се хвърлиш от терасата, та да са отърве светът от теб, ма ", „ ще те ликвидирам някой ден, помни ми думата ".В такива моменти винаги предпочитала да пожертва възможността да прекара повече време с детето само за да не става свидетел на унижението и обидите, отправени към нея, неговата майка.