Определение № 1206 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. Варна, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството е oбразувано по частна жалба с вх. No 6019 / 21.01.2025г. / вх. No на ВРС/, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ No 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Зорница Банкина – изпълнителен директор, срещу разпореждане No 1172 / 09.01.2025г., постановено по ч. гр. дело № 16449/ 2024г. по описа на ВРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., район П., ул. Г. С. № **, ет. *, ап. * за сумите: 3.16 левадоговорна лихва за периода от 23.02.2020 год. до 21.04.2020 год. и 278.66 лева- лихва за забава от 24.02.2020 год. до 29.12.2024 год., както и за съответната част от разноските по делото.

Основанията, на които се позовава жалбоподателят са в насока, че районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано. Цитира практика като излага, че в заповедното производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество материалноправния спор между страните, поради което съдът няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност на договора

Погрешно заповедният съд бил приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Цитира практика на съдилищата, въз основа на която обобщава, че изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в процентно 1 изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 16449/2024г. на ВРС, 40-ти състав, е образувано по заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Д., ЕГН **********, за сумите: 358.85 леваглавница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 3.16 лева- договорна лихва за периода от 23.02.2020 год. до 21.04.2020 год. и 278.66 лева- лихва за забава от 24.02.2020 год. до 29.12.2024 год.

Към заявлението са представени договор за паричен заем No 395166 към искане No 0402221 от 04.02.2020г., Приложение No 1 /погасителен план/ и Общи условия, приложими към договора.

По заявлението са постановени обжалваното разпореждане No 1172 / 09.01.2025г.,постановено по ч. гр. дело № 16449/ 2024 г. по описа на ВРС, 40 състав и Заповед No 137 /10.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С издадените два акта се уважава заявлението за главница като чиста стойност на кредита и се отхвърля за останалите претендирани суми по аргументи за недействителност на договора заради нарушение на чл. 10 ал.1 и чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, а именно: непосочване на допусканията за ГПР и неправилно изчисляване.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо 2 лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 49,78%, без обаче от условията към договора да е ясен начина, по който е изчислен същият, съответно не е ясно дали е спазена формулата, предвидена в приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК, към която не е налице и препращане. Отделно от това в договора липсва изобщо и посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, поради което и следва да се приеме, че договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неспазването на това изискване е сред лимитативно изброените в чл.22 от ЗПК пороци, водещи до недействителност на договора, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No 1172 / 09.01.2025г., постановено по ч. гр. дело № 16449/ 2024г. по описа на ВРС, 40 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3