Решение № 84 от 26.08.2025, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 99/2025
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Луковит, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. ЙОЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20254320100099 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано по повод молба с вх. № 574 от 04.02.2025 г. подадена от В. И. П. с постоянен адрес в *** и адрес за призоваване *** адв. С. М. от АК - П, с която иска да получи защита от домашно насилие срещу М. Б. М. с адрес ***
В молбата се съдържат твърдения, че молителката и ответника имат две малолетни деца - И. М. Б., роден на 05.07.2016г. и Б. М. Б., роден на ***. Страните не са сключвали граждански брак и не са имали фактическо съжителство. Твърди се, че живеят на една улица и ответникът много пъти е причинявал на молителката физически и психически тормоз, като често се е случвало да бъде в присъствието на децата.
През месец ноември 2024г. по инициатива на молителката е образувано гр.дело №742/2024г. по описа на PC-Луковит по чл.127 от СК, тъй като от раждането на децата ответникът не е заплащал никаква издръжка и категорично отказва да заплаща такава дори и под минималния установен за страната размер. Молителката твърди, че след образуване на делото била подложена непрекъснато на психически тормоз, изразяващ се отправяне на обиди и заплахи, с цел това дело да бъде прекратено.
Последният акт на насилие е осъществен на 30.01.2025г. около 9.00ч., когато ответникът отправил по отношения на молителката за пореден път заплахи, обиди и псувни в присъствието на децата им, в нейното жилище. Поводът за това бил, че е получил запорно съобщение от частен съдебен изпълнител във връзка с образувано дело за издръжка на децата. Твърди, че ответникът блъскал молителката, нападнал я с едно дърво в присъствието на децата, които плачели и се молели на баща си да я остави. Ответникът й отправил следните обиди, псувни и заплахи: „мърша“, „боклук“, „Ще те убия, ти няма да съществуваш“, „Ще те закопая, ще отидеш при майка си в гроба“, „Ако слезеш на центъра баща ми ще те ликвидира“. Същият ден детето Б. било болно, с висока температура и едва в следобедните часове молителката подала сигнала за оказаното домашно насилие, като полицейските служители се отзовали и направили предупреждение на ответника.
Излага твърдения и за предходни случаи на домашно насилие:
На 05.12.2024г. вечерта, след приключване на първото съдебно заседание по горепосоченото дело ответникът дошъл в жилището й и отправил обиди „мърша“, „изрод“, 1
„боклук“ и заплахи: „Ще те ликвидирам и ще те заровя два метра под земята“.
През месец септември 2024г. в присъствието на децата й ударил шамар.
Предвид изложеното молителката моли съда да издаде против ответника заповед за защита, с която да наложи мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита.
С декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН молителката потвърждава верността на изложените факти в молбата за защита. Декларацията е подписана от молителката.
Като съобрази данните, че твърдените актове за насилие, от които молителката търси защита, са осъществени в присъствието на малолетните деца на страните, на основание чл.
9, ал. 2 вр. чл. 8, т.2 от ЗЗДН съдът служебно конституира децата И. : Б. и Б. М. Б. като пострадали по делото.
На основание чл. 18 от ЗЗДН по делото е издадена Заповед за незабавна защита № 2/05.02.2025 г., с която ответникът М. Б. М. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и децата, както и забрана да приближава на по-малко от 50 метра жилището, обитавано от молителката, нейната месторабота и местата й за социални контакти и отдих.
Молителката взема участие в съдебното заседание лично и с процесуалния си представител адв. С. М., която по същество излага становище за доказаност на твърденията за осъществените актове на домашно насилие спрямо доверителката й, като развива доводи в тази насока. Моли съдът да издаде заповед за защита с мерки по преценка на съда за попродължителен срок. Заявява претенция за присъждане на разноски за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Децата И. : Б. и Б. М. Б. се представляват от назначен от съда особен представител адв. П. Р. от АК – Ловеч, който счита, че по отношение на децата не следва да се ограничават контактите им с бащата.
Ответникът М. Б. М. участва в съдебното заседание лично и с процесуален представител адв. Д. К. от АК - П, която оспорва твърденията в молбата. По същество моли за оставянето й без уважение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на малолетните деца И. М. Б. – род. на 05.07.2016 г. и Б. М. Б. - род. на 29.10.2018 г. Не е спорно, че страните живеят разделно в *** и че децата живеят с майката.
Не е спорно и е служебно известно, че по инициатива на молителката в РС – Луковит е образувано гр.дело № 742/2024 г. по чл. 127, ал. 2 от СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения с децата и издръжката им.
За охраняване на интересите на децата и на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет съдът уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит, която представи социален доклад. В хода на социалното проучване децата са споделили, че желаят да осъществяват контакти с баща си, не се страхуват от него, притесняват се само да не се скарат отново родителите им.
Социалното проучване е установило, че децата изпитват емоционална близост и привързаност и към двамата родители, както и към техния разширен семеен кръг.
В съдебното заседания е изслушан социалният работник Е.Г., извършила социалното проучване, която потвърждава изложеното в доклада. Пред социалния работник децата са споделили, че баща им е дошъл да се кара с майка им, защото е запорирала колите му, тръгнал е с едно дърво към нея, но не я е удрял.
За изясняване на фактическата обстановка са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Св. В.Й.В. – съсед на ответника. Сочи, че с ответника са в една ловна дружинка и на 2
30.01.2025 г., когато закривали ловния сезон, около 14.00 часа следобед след разговор по телефона с ответника отишъл да го вземе от дома на молителката. Спрял с колата си пред къщата и започнал да свири с клаксона, на балкона се показало усмихнато по-голямото дете И., казал му да извика баща си. Ответникът дошъл и се качил в колата, нищо необичайно в поведението му свидетелят не забелязал. Молителката и другото дете този ден свидетелят не е виждал.
Св. Е.М.Б. – дъщеря на ответника. Заявява, че до януари 2025 г. не знае баща й и молителката да са имали някакви проблеми, но ответникът многократно й споделял, че молителката го „заплашвала“ да го съди за издръжката на децата. Разказва, че на 30.01.2025 г. във Фейсбук страницата на *** видяла публикуван клип, на който се виждали двете деца на леглото в стаята, в която живеят, да плачат и да се молят на баща си да спре, звучали уплашено. Свидетелката веднага се обадила на баща си, същият не знаел за клипа. Обадила се и на молителката по Месинджър с камера, като детето се виждало до молителката, плачело и се молело на майка си да изтрие клипа, молителката казала на свидетелката, че „това го прави с цел“.
Като свидетели са разпитани полицейските служители, посетили на процесната дата 30.01.2025 г. адреса на молителката във връзка със сигнал на тел. 112 за упражнено насилие от страна на ответника – Ц. Н. Х. и И. П. Д..
Св. Ц. Н. Х. няма спомен за конкретната дата. Спомня си, че два пъти е ходил на адреса в различни дежурства по сигнали за скандали между страните, като и двата пъти молителката била в нетрезво състояние.
Св. И. П. Д. има бегли спомени също. Спомня си, че на процесната дата 30.01.2025 г. към 17.00 – 18.00 часа били изпратени с колегата от ОДЧ при РУ – Луковит в *** по повод сигнал на тел. 112 за скандал между страните. Спомня си, че е съставил протокол за полицейско предупреждение на ответника. Молителката според него била в нетрезво състояние, показвала му някакъв клип, следи от физическо насилие по нея не видял.
Доколкото си спомня спорът бил за някакви пари или някакъв запор.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценявайки тези на св. Е.М.Б. по реда на чл. 172 ГПК предвид факта, че е в близко родство с ответника /негова дъщеря/, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал.
По делото от страна на молителката и процесуалния й представител е представен СД – диск, съдържащ видеозапис, за който се твърди, че е свален от мобилния телефон на молителката и съдържа сцени от домашното насилие, извършено на 30.01.2025 г. Преди да го приеме по делото като веществено доказателство, съдът назначи комплексна видеотехническа и аудио-техническа експертиза, която да изследва представения СД и със съгласието на молителката предоставения от нея мобилен телефон Самсунг. Съгласно заключението видеофайловете, снети от СД-диска и мобилния телефон са идентични и са създадени с предоставения от молителката мобилен апарат марка „Samsung” модел “Galaxy A14”. Вещото лице не е установило признаци на манипулация върху записаната информация. Записът с наименование «20250130_153832“ съгласно сигнатурата на файла и съдържащите се мета данни в него е създаден на 30.01.2025 г. в 15:38:32 часа. Копието на СД-диска е създадено на 10.02.2025 г. в 9.46 ч. Записът е с продължителност 55 секунди , направен е с камера на мобилен телефон в закрито пространство – вероятно стая в жилищна сграда. На записа се наблюдава как Лице 1 /видимо от мъжки пол, на видима възраст 45-50 години, с тъмна коса, тъмна горна връхна дреха с дълъг ръкав, без видими съпътстващи и особени признаци по откритите части на тялото/, държейки в ръката си включен мобилен телефон се приближава към преносителя на устройството, с което се извършва записа. На заден план в обхвата на камерата се наблюдава Лице 3 /видимо в детска възраст, с тъмна къса коса, тъмна горна връхна дреха – тип суитчър с качулка на главата, без видими съпътстващи и особени признаци по откритите части на тялото/ - дете, което е в седнало положение и плаче. Лице 1 извършва действия върху лице 2 /видимо от женски пол, на видима възраст около 40-45 години, с тъмна къса коса, горна връхна дреха в светъл/оранжев 3 цвят/, наподобяващи бутане и дърпане, видимо се осъществява физически контакт, на фона на детски плач и думи, описани в експертизата. Вещото лице е възпроизвело на хартиен носител видеоизображенията и звуковия съпровод от записа.
Видеозаписът е възприет непосредствено от съда чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание, в присъствието на страните.
Съгласно писмо от Районен център 112 – Монтана на 30.01.2025 г. за домашно насилие в ***, *** са регистрирани две обаждания: в 17.30 ч. от мобилен телефон *** от лице, представило се като В. И. П. и второ в 17.54 ч. от мобилен телефон *** от лице, което не се е представило. В съдебно заседание са изслушани и възпроизведени на хартиен носител в присъствието на страните аудиофайловете, съдържащи се в приложения към писмото СД-диск.
От приложената справка за съдимост е видно, че ответникът не е осъждан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира следното:
Молбата на В. И. П. е подадена по реда на ЗЗДН и молителката е правоимащо лице по смисъла на ЗЗДН. Ответникът М. Б. М. спрямо молителката е лице по чл. 3 т. 3 – лице, от което има деца, а спрямо децата е лице по чл. 3, т. 4 – възходящ /баща/. Молбата е подадена в предвидения от закона /чл. 10, ал. 1/ срок относно твърдените актове на домашно насилие на 30.01.2025 г. и 05.12.2024 г. поради което се явява процесуално допустима по отношение същите. Твърденият акт на насилие извършен през м. септември 2024 г. е извън този срок и съдът приема, че е посочен с оглед изясняване отношенията между страните и цялостното поведение на ответника, а не поради това, че се търси защита от него, възможността за което без съмнение е преклудирана.
Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e414910e-9235-4220-9ec1-b6754b3b3a6e