Решение № 12 от 02.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Търговско дело № 20254400900118 по описа за 2025 година Иск по чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ.

Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от ДЗИ Общо застраховане ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019 г е настъпило ПТП в района на град Левски като ответникът И. Р. Д. е управлявал л.а Дачия Логан с превишена скорост и е ударил в задната част ППС с животинска тяга като е предизвикал ПТП при което е настъпила смъртта на Б.Д.Д. и телесни повреди на М.Б.Д.. Налице е влязла в сила присъда по НОХД 425/20 г на ОС – Плевен.

При ищеца е била образувана щета по искане на М.Б.Д. и Р.Б.Д. и на 27.07.2020 г ищецът е изплатил обезщетение в размер на общо 153 000 лв на увредените лица като обезщетенията на двамата са били по 75 000 лв за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им Б.Д. и отделно на М.Д. 3 000 лв за претърпените от него неимуществени вреди от претърпените травми от него. В ИМ се твърди, че ответникът и водач на л.а Дачия Логан е бил употребил алкохол при настъпилото ПТП при установено наличието на 1,64 промила в кръвта и за ищеца е налице правен интерес да претендира възстановяване на изплатените суми като обезщетение. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 26 000 лв , частичен иск от общо 153 000 лв изплатени обезщетения 1 съобразно фактическите твърдения в исковата молба със законната лихва, считано от ИМ и разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника, в който се признават описаните обстоятелства в исковата молба, но се прави възражение за наличието на изтекла погасителна давност. Възразява се, че обезщетенията са изплатени на 27.07.2020 г, а исковата молба е подадена на 28.07.2025 г, т.е са изминали повече от 5 години от изплащането на обезщетенията на пострадалите лица. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноските по делото, вкл. И възнаграждение на адв. Р. Р. на осн. чл. 38 от ЗА.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която се подържа първоначално подадената такава и се взема становище, че последният ден от периода от пет години 27.07.2025 г е неприсъствен / неделя/ , поради което следва да се приеме, че подаването на ИМ на 28.07.2025 г е в срок. Подържат се исканията в ИМ.

Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:

БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от отговора на исковата молба и от писмените доказателства на л. 12 и сл. От делото, че с присъда № 16 от 31.07.2020 г по НОХД № 425/2020 г по описа на Пл ОС състав на същия съд е признал подсъдимия И. Р. Д. за виновен в това ,че на 18.08.2019 г на третокласен път между град Левски и с. *** при управление на л.а Дачия Логан с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП , вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на Б.Д.Д. от с. *** като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебно химикотоксикологична експертиза от 8.10.2019 г на ВМА – София и на осн. чл. 343 ал.3 б.“б“ вр. с ал.1 вр. с чл. 342 ал.1 от НК е осъдил подсъдимия на три години лишаване от свобода, намалил е с една трета наказанието, което е станало две години, като е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 4 години. С решение на ВТАС № 156 от 19.11.2020 г по ВНОХД № 2

337/2020г гореописаната присъда е изменена като Д. е признат за невинен в извършването на нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, което да се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, оправдан е по това обвинение,увеличено му е наложеното наказание от две на три години, увеличен е изпитателния срок и размера на наложеното наказание „лишаване от права“. Присъдата е влязла в сила видно от отбелязването върху същата с надлежен печат.

БЕЗСПОРНО е също така между страните, видно от отговора и писменото доказателство на л. 9 и сл. От делото, че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ досежно процесния л.а Дачия Логан между ищеца и собственика на л.а . Дачия Логан Р.М. Д. ,валидна към датата на процесното ПТП.

БЕЗСПОРНО е между страните, видно от постъпилия отговор и от писмените доказателства на л. 15 и сл. От делото ,че на 24.07.2020 г между ДЗИ Общо застраховане ЕАД, Р.Б.Д. и М.Б.Д. в качеството им на синове на починалия Б.Д.Д. е било постигнато споразумение за изплащане на обезщетение от по 75 000 лв на всеки един за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им, както и обезщетение на М.Д. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на получените по – леки телесни увреждания в размер на 3 000 лв. В представеното споразумение страните са уредили и отношенията си във връзка с образувано т.д. № 79/2020г по описа на ОС – Плевен като с постигнатото споразумение са приели, че изчерпателно и трайно са уредени отношенията между страните във връзка с отговорността на ищеца за обезщетение.В споразумението е договорено изплащането на сумите да стане по сметка на адв. С.Б., който е бил представител на Р. и М.Д.и.

БЕЗСПОРНО е установено, видно от постъпилия отговор на ИМ и от писмените доказателства на л. 17 и 18 от делото, че на 27.07.2020 г ищецът е изплатил по сметка на адв. Бърборски сумата от 150 000 лв с един превод и 3000 лв по същата сметка с друг превод от същата дата.

СПОРЕН по делото е въпросът досежно основателността на предявения иск с оглед наличието на възражение за изтекла погасителна давност

Съгласно чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят има право да 3 получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представените писмени доказателства за изплащане на обезщетенията това е сторено с преводи от 27.07.2020 г. Исковата молба е подадена на 28.07.2025г, видно от пощенското клеймо и отбелязването при постъпването на исковата молба в ОС – Плевен. Вземането на ищеца се погасява с изтичането на общата 5 – годишна давност и в идеалния случай, без прекъсвания и спирания на давността, същата изтича на 27.07.2025 г, която дата е неделя и е неприсъствен ден. В този смисъл давността изтича на първия ден след това, което е 28.07.2025 г, на която дата е подадена исковата молба.

Предвид посоченото и без да се преценяват евентуални спирания или прекъсвания на давността / липсват и възражения в тази насока/ следва да се приеме, че НЕ Е налице изтекла погасителна давност и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

С доклада по делото съдът е допуснал техническа грешка като при приемането за разглеждане на предявените претенции е посочил размер от 153 000 лв, който размер е за изцяло изплатените обезщетения, а по делото с исковата молба са налице частично предявени претенции в размер на 26 000 лв. Тази грешка е отстранима, поради което следва да се уважат исковете в предявения размер.

Предвид гореизложеното следва да се уважи изцяло предявения иск в размер на 26 000 лв частичен иск от 153 000 лв или, с оглед периода на постановяване на решението, за 13 293,59 евро, частичен иск от 78 227,66 евро. При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати и разноски по делото на ищеца в размер на 531,74 евро за ДТ , както и възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро съобразно представения 4 списък и доказателства за внесена сума. Съдът приема, че следва да се присъдят разноски само за адвокатско възнаграждение, но не и за юрисконсултско такова с оглед разпоредбите на чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Р. Д. от с. ***, обл. Плевен , ул. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ НА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД със седалище и адрес на управление София, бул. *** ЕИК 121718407 сумата от 13 293,59 евро / тринадесет хиляди двеста деветдесет и три, 59 евро/ ,заедно със законната лихва, считано от 28.07.2025 г до окончателното изплащане на сумата, която сума от 13 293,59 евро е частичен иск от 78 227,66 евро , представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на М.Б.Д. и Р.Б.Д. в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2019 г в района на град Левски , обл. Плевен, при което е настъпила смъртта на Б.Д.Д. и са причинени телесни повреди на М.Б.Д., които обезщетения са изплатени с преводни нареждания от 27.07.2020 г по сметка на адв. С.Б.

ОСЪЖДА И. Р. Д. от с. ***, обл. Плевен , ул. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ НА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД със седалище и адрес на управление София, бул. *** ЕИК 121718407 деловодни разноски в размер на 531,74 евро държавна такса и 250 евро за адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщенията до страните

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5