Решение № 59 от 07.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 1062/2024
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Мая Цонева, Бонка Янкова, Владимир Астарджиев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.132 · Наказателен кодекс
- чл.133 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове:
Бонка Янкова
Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201062 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК
Образувано е по касационна жалба от подсъдимия А. Б. С., подадена чрез защитника му адвокат Г. Г. от САК против присъда № 40 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по ВНОХД № 637/ 2024 г.
В касационната жалба са заявени с цифровото им посочване всички основания за касационна проверка по чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК като данните в тяхна подкрепа и конкретните им проявления са развити подробно в представеното в срока по чл.351, ал.4 от НПК допълнение към жалбата.
Твърди се, че аналитичната дейност на въззивния съд е незаконосъобразна, понеже доказателствата не са обсъдени според изискванията на НПК, а оборващата обвинението съвкупност недопустимо е отхвърлена само поради констатираното противоречие със съвкупността, която го подкрепя.
Изложени са по - нататък собствените оценъчни виждания на защитата относно събраните доказателства и техният прочит, обосноваващ оплакването за дефинирания като „абсолютно“ неправилен извод на ОС Благоевград да приеме за доказано обвинението срещу подсъдимия. Изразено е съгласие с оценката на първия съд, който не възложил доверие на заявеното от свидетелите Т., Б. и В. и е акцентирано върху пълната липса на внимание от страна на въззивната инстанция към противоречието между показанията на св. С.Т. и св.Т.В.. Като незаконосъобразна е оспорена оценъчната дейност на окръжния съд относно показанията на близките на подсъдимия свидетели, 1 като в тази връзка се възразява срещу допуснатото игнориране на съобщеното в показанията на св. А.Б. и св. К. С.а за предприета от подсъдимия С. самозащита чрез отблъскване на пострадалия в гърдите, а не чрез удар в лицето. Приетият от въззивния съд механизъм на причиненото увреждане с признаци на средна телесна повреда е атакуван като незаконосъобразно установен и с доводи за пренебрегване заключението на вещото лице относно възможния друг произход на счупването, а именно от стъпване накриво, за което били налице данни, които съдът пропуснал да отчете - заледяване на пътя и употребения от пострадалия алкохол.
В подкрепа на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК са наведени доводи за несъставомерност, развити в няколко насоки: 1/ недоказаност на обстоятелството дали действително подсъдимия е нанесъл инкриминирания удар и от там да е причинил описаните в обвинителния акт увреждания, тоест поради липса изобщо на деяние, осъществено от подсъдимия; 2/ участието на подсъдимия в инцидента съставлява само отблъскване чрез бутане и съответно е самозащита спрямо ударите от пострадалия Т.; 3/ липса на причинна връзка между бутането и причиненото увреждане, предвид медицинското заключение за възможния му произход от стъпване накриво и предвид установеното по делото, че е било заледено, а пострадалия - повлиян от алкохола; 4/ подсъдимият не е действал с умисъл за увреждане здравето на пострадалия и не следва да носи отговорност за умишлено деяние; 5/ извършеното съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Третото касационно основание е релевирано цифрово, но дължимата аргументация е сведена единствено до отправеното искане за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв.Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на постановената осъдителна присъда, като акцентира върху изключително превратния анализ на доказателствата направен от въззивния съд, в резултат на който осъдил подсъдимия допускайки по този начин съществено нарушение на процесуалните правила.
Подсъдимият А. С. се солидаризира с аргументите на защитника си, а в упражнено право на последна дума моли да бъде оправдан.
Представителят на държавното обвинение дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита първите две оплаквания за неоснователни, а третото - за явна несправедливост на наказанието - за безпредметно. При отсъствие на основание за отмяна или изменение на атакуваната въззивна присъда моли ВКС да я остави в сила.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК , съобрази следното:
Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.
С присъда от 27.02.2024 г ., по НОХД № 277/ 2017 г. на Районен съд – Разлог, подсъдимият А. Б. С. е признат за невиновен в това, че на 10.03.2015 г., 2 около 03,30 ч., в /населено място/, /област/ в района на кръстовище, образувано от ул. /улица/ и ул./улица/, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, което довело до извеждане на тялото на С. Д. Т. от равновесие с усукване в лявата глезенна става и последващо падане върху терена причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, а именно счупване на левия външен глезен и задния триъгълник на лявата голямопищялна кост, поради което на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. ІІ, алт.2, вр. ал. 1 от НК.
По протест на прокурор при РП Благоевград - ТО Разлог в Окръжен съд Благоевград е образувано ВНОХД № 637/2024 г., по което с атакуваната сега въззивна присъда, на основание чл. 334, т.2 във вр. с чл. 336, ал.1, т.2 от НПК е отменена изцяло присъдата на РС Разлог и подсъдимият С. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, предл.
ІІ, алт.2, вр. ал. 1 от НК, за което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“. предложение първо от НК и чл. 37, ал.1, т. 2 от НК във вр. с чл. 42а ал. 1, т. 1 и т.2 от НК му е наложено наказание “пробация” за срок от 6 месеца, включващо първите две задължителни пробационни мерки. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
І.По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК подлежи на разглеждане с предимство, понеже нарушението на закона, тоест вярното приложение на адекватната правна норма към установените фактически положения, както и справедливостта на наложеното наказание позволяват самостоятелното им обсъждане само в случай, че обстоятелствата от предмета на доказване са законосъобразно изяснени, а именно те - видно от оплакванията в касационната жалба - се оспорват изцяло.
Следва предварително да се посочи, че многообразието на наведените в допълнението към касационната жалба подкрепящите данни изисква тяхното систематизиране за да се избегне опасността от произнасяне по незаявени доводи и главно по такива, които съдържателно са извън предвидените в чл.348 от НПК основания за касационна проверка. Към последните следва да се отнесат всички онези съображения, с които защитата въз основа на предложения собствен прочит на доказателствата обосновава оплакването си от проведения от контролирания съд доказателствен анализ. Основаната върху несъгласие с приетите от окръжният съд фактически изводи позиция не съставлява нищо друго освен възражение за необоснованост, тоест оспорване на формираното от съда вътрешно убеждение по релевантните обстоятелства от предмета на доказване. Когато вътрешното убеждение е изградено при процесуално изрядна дейност на съда, то е израз на неговите суверенни правомощия и не подлежи на преосмисляне. Иначе казано, в рамките на инициираната с жалбата проверка, настоящият касационен състав дължи отговор само на онези доводи, с които е оспорена процесуалната правилност при самото формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, тоест 3 дали е изградено при спазване изискванията на чл.13 - чл.14 и чл. 105 – чл.107 от НПК.
С оглед поставените в жалбата акценти на изразеното недоволство на първо място следва да се обсъдят гласните източници и дали установените от тях фактически данни са анализирани според действителното им съдържание, дали при оценката им е спазено изискването за самостоятелно, но съвкупно и съпоставително с другите доказателства обсъждане и дали е проведено в съответствие с правилата на формалната логика. Оплакването на защитата, че това не е така ВКС намира за лишено от основание. Прегледът на делото сочи на извод, че въззивният съд стриктно се е придържал към изискуемите критерии, като отговорно е подходил към противоречията в показанията на свидетелите, към близката им връзка – на част от тях с подсъдимия, а на друга част от тях с пострадалия и произтичащата от това евентуална пристрастност.
Съпоставил ги е с показанията на незаинтересования свидетел – служителят от РУ Банско Т.В., с писмените доказателства, с експертните заключения, които е обсъдил професионално и законосъобразно е ползвал, отчитайки точната роля на експертизата като способ, подпомагащ съда при изясняване на онези обстоятелства, за които не разполага със специални знания, но същевременно са му необходими за да установи всички факти от предмета на доказване.
Не търпи упрек решението на въззивния съд да се довери на показанията на пострадалия и на свидетелите Б. и В., в частта относно случилото се при втората среща с подсъдимия. Изложените съображения (на стр.3 – стр.4, възз.мотиви) разкриват законосъобразно извършена оценъчна дейност, защото в оценката за приетата им достоверност съдът се е придържал към предвидените в НПК процесуални изисквания по чл.107, ал.5 от НПК.
Поставил ги е на проверка в контекста на останалите гласни и писмени доказателства, включително и обективираните в медицинската документация - местоположение и естество на получените и от пострадалия, и от подсъдимия наранявания. Твърдяната им заинтересованост сама по себе си не съставлява априорно основание за изключване достоверността на показанията им, а изисква внимателно обсъждане, което въззивният съд е извършил.
Въззивният съд не е подминал, както неоснователно се твърди в допълнението към жалбата противоречието между показанията на пострадалия Т. и депозираните от свидетеля Т. В. ( отзовалия си по сигнала служител от полицията - бел.ВКС), като в контекста на цялостния доказателствен анализ и правилата на формалната логика е направил и законосъобразния извод да се довери на заявеното от пострадалия в съдебната фаза.Подчертаната особена тежест на съобщеното от пострадалия при приемането му в /болнично заведение/ не държи сметка за принципното положение по чл.14, ал.2 от НПК, а отделно от това и съдържателно е идентично с обсъдените показания на пострадалия от досъдебното производство, на които съдът мотивирано е отказал да се довери. Коректно въззивният съд е обсъдил и противоречията в множеството показания дадени от св. Б., общо четири и с професионализъм е откроил тези, които са най 4 пълни, близки по време към процесните събития и съответни на другите доказателства, а именно депозираните на досъдебното производство пред съдия и които е приел за достоверни, като убедително се е аргументирал (стр.5, възз. мотиви). Правилно е ценил изводимото от тях като подкрепящо заявения от пострадалия Т. механизъм на причиняване на увреждането, както и поредността на събитията, относно първото по време нанесено увреждане по лицето на подсъдимия, последващото му поведение свързано с търсенето на трите момчета, настигането им и нанасянето „още тичайки“ на удар в лицето на едното от тях, от който то паднало. Като лишени от взаимна подкрепа, а и като противоречащи на обективно установените увреждания както по пострадалия, така и по подсъдимия, съдът с основание е лишил от доверие съобщеното от св. С. и от подс. С. относно съприкосновението с пострадалия – само чрез бутане в гърдите. Коректна и точна е дадената от съда оценка на обективираните в писмените доказателства и обсъдени в експертното заключение на вещото лице д-р Р.Х. ( л.428 – л.432, НОХД) увреждания на подсъдимия - по лицето и по трети и четвърти пръст на дясната ръка, както и дадените от вещото лице разясненията в отговора на пета задача и в проведения му в заседанието на 28.06.2023 г. разпит.