Решение № 18300 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18300 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110166642 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Т..” ЕАД е предявил срещу А. Х. Ц. кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 4343, 69 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 632, 80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата 28, 10 лв, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41870/2023 г., по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът „Т..” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41870/2023 г., по описа на СРС, 151 състав, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва ответницата да има качеството потребител на топлинна енергия. Твърди, че от 2020 г. ответницата живеела в Германия. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Оспорва исковете по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт № ... г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата А. Х. Т. (тогава с фамилно име Ц.) е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент, находящ се на шести (тавански) етаж в жилищната сграда на ул. „Ц..“ №.., град София, район „Т..“. Предвид установеното по несъмнен начин по делото качество собственик на процесния имот съдът намира, че именно ответницата следва да отговаря за задълженията за реално потребената в имота топлинна енергия. По отношение разликата във фамилното име на ответника очевидно е налице смяна на фамилното име, тъй като лицето е еднозначно идентифицирано със своя единен граждански номер.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, 2 което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е имало 3 броя отоплителни тела – 2 Радиатора в помещения стаи и лира в банята без монтирани индивидуални разпределителни уреди. През процесния период не е бил осигурен достъп за отчет, поради което топлинната енергия е била изчислена служебно на база инсталираната мощност на трите отоплителни тела, умножена по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. Съгласно заключението в имота няма монтиран узаконен водомер за топла вода, поради което за двата отчетни периода е била служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база четири броя потребители при разход 140 л. на денонощие. Констатациите на вещото лице за липса на предоставен достъп се потвърждават и от представените от третото лице-помагач документи за отчет и протокол за неосигурен достъп (л. 83 и л. 84). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал метрологична проверка през 40 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 4398, 01 лв.

По отношение броя на лицата, за които служебно е била изчислена топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване вещото лице се позовава на формуляр за отчет от 18.05.2014 г. (л. 93), представен като приложение към заключението в откритото съдебно заседание при изслушване на вещото лице. Този документ беше оспорен в същото открито съдебно заседание от особения представител на ответника. Тъй като по делото липсват други доказателства, от които да се установява, че действително това е броят на обитателите, както и предвид събраните от длъжностното лице по призоваване сведения, че лицето живее и работи в Германия (л. 51 по делото), съдът намира, че не са налице основания за използване като база за служебното изчисляване на четири броя обитатели, а следва да се използва минимално предвиденият в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. брой от един обитател. Ето защо, съдът намира, че по реда на чл. 162 ГПК изчислените от вещото лице стойности за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване следва да бъдат разделени на 4 като при това се получават следните суми: 255, 04 лв. за 2020 г. (вместо 1020, 15 лв.) и 250, 06 лв. за 2021 г.

Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

3

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г. и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2023 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява частично основателно като погасена по давност е главницата за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., тъй като за вземането за м. юни 2020 г. погасителната давност изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид общия брой месеци, включен в отоплителния период 2020 г./2021 г. и броя месеци, за които не е налице погасителна давност, отнесени към реално дължимата сума за този отоплителен период, съдът намира, че за периода м. 06.2020 г. – м.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4132252-1c75-4919-8692-398cf40ba26b