Решение № 21 от 16.03.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Елхово, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Таня Ал. Владева като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100052 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 7, вр. с чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по молба на М. А. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***, ***, като пострадало от акт на домашно насилие лице против съжителстващия с нея на съпружески начала С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес – ***, за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.

В молбата си молителката твърди, че с ответника С. Г. А. живеят на семейни начала, без сключен граждански брак от 2000 година до момента, и от съвместното си съжителство имат родени две деца. Живеят заедно в къща на два етажа, построена в имот, собственост на С. Д. Й. - майката на ответника по молбата, на адрес: ***. В същият имот в отделна постройка - лятна кухня живеят майката и бащата на съжителстващия с нея С. Г.

А..

Сочи, че на 09.02.2022 година и на 11.02.2022 година от страна на С. Г. А. спрямо нея са извършени актове на домашно насилие.

Твърди, че на 09.02.2022 година около 17.00 часа в обитавания от нея и А. имот последния е упражнил спрямо нея физическо и психическо насилие изразило се в нанасяне на удар с юмрук в дясното й рамо и бутане, за да я изгони от къщата, заплашвал я и я обиждал с думите „няма да идваш в къщата", „ще те убия", „не те искам курво".

Молителката твърди, че се страхува А. да не й посегне отново, поради което останала да спи в лятната кухня обитавана от родителите на съжителстващия с нея А..

На 11.02.2022 година към 14.30 часа отново в дома им в гр.Елхово А. упражнил спрямо нея психическо насилие изразяващо се в отправени към нея псувни, обиди и закани, че ще я убие, защото бил опасен убиец.

Молителката твърди, че и преди тези случаи многократно е била обект на заплахи, тормоз и упражнено насилие от страна на ответника.

Желае се постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а 1 именно ответникът по молбата да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие, както и забрана на ответника по молбата да приближава пострадалата, жилището, което обитава в гр.Елхово, и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца. Иска се и на ответника да бъде наложена глоба в максималния размер, предвиден в чл. 5, ал.4 от Закона.

Претендира се и присъждане на направените от молителката разноски по делото.

С молбата са представени писмени доказателства и заявени доказателствени искания. Към молбата си като изискване за допустимост, молителката е приложила Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирала, че съжителстващия с нея С. Г. А. е извършил актове на домашно насилие спрямо нея на 09.02.2022 година и на 11.02.2022 година, подробно описани като в молбата.

Ответникът в предоставеният му срок не е взел становище по молбата, не е посочил и представил доказателства.

В съдебно заседание молителката М. А. Т. се явява лично и с процесуален представител - адв. Ч. от АК – Ямбол. Молбата се поддържа на основанията, изложени в нея. В хода на устните състезания се иска молбата да бъде уважена и съдът наложи исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и да предвидената от закона глоба.

Претендира се и присъждане на направени от молителката разноски по делото.

Ответникът по молбата - С. Г. А. се явява лично, оспорва молбата. Не се възползва от правото си да ангажира доказателства. В хода на устните състезания заявява, че изложеното в молбата не отговаря на истината.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С. Г. А., е лице, с което молителката М. А. Т. се намира във фактическо съпружеско съжителство и от съжителството си двамата имат родени две деца.

Молителката М. А. Т. и ответника по молбата С. Г. А., както към визирания в молбата период - 09.02.2022г. - 11.02.2022 година, така и към момента живеят в един и същ имот, находящ се в ***, към 09.02.2022г. в една жилищна сграда, а към момента в различни - ответникът в къщата, а молителката в лятната кухня в имота.

Ответникът през последните месеци употребява алкохол ежедневно. След употреба на алкохол отправял заплахи към близките си и ставал агресивен. На 09.02.2022 година, около 17.00 часа молителката се върната в дома си от болницата където била хоспитализирана няколко дни. По същото време съжителстващия с нея С. Г. А. бил употребил алкохол и бил започнал нейните и на детето им Г. дрехи в камината на дома им, за да се топли. Молителката му направила забележка, той й се ядосал, след което нанесъл на молителката удар с юмрук в областта на дясното рамо и започнал да я бута и гони от къщата със закани „няма да идваш в къщата", „ще те убия", „не те искам курво". Свидетел на тези действия на ответника станала неговата майка - св.С. Й.. След това бащата на ответника се обадил в полицията. На място пристигнали служителите на РУ – Елхово при ОДМВР - Ямбол - св. Д. Т. и Д. Д.. При пристигането си последните били допуснати в жилището обитавано от молителката и съжителстващия с нея А., където установили наличие на запалени в камината дрехи, липса на мебели и покъщнина. След извършената на място проверка полицейския служител Д. Д. съставил срещу ответника А. протокол за предупреждение от 09.02.2022 година, с който А. бил предупреден да не отправя закани и заплахи срещу съпружески съжителстващата с него М. А. Т. и да не влиза във физическа саморазправа със същата. Същата вечер молителката заедно с детето Г. А. се преместила да живее в лятната кухня при майката на ответника, тъй като изпитвала страх от ответника.

На 11.02.2022 година в гр.Елхово към 14.30 часа ответника поискал от молителката одеяла да се завива. Когато тя му отговаря, че той всичко е изгорили и няма одеяло което да му даде, ответника започнал да я псува, да я обижда, нарекъл я „курва“, проститутка“, гонил 2 я от дома им, заканил и се че ще я убие, защото бил опасен убиец. Отново бил в нетрезво съС.ие в каквото по принцип се намира перманентно. Молителката се изплашила и отишла в РУ- Елхово при районния. От страна на св. С. Я. - полицейски инспектор в РУ – Елхово й били снети сведения. Във връзка със случая от страна на св.Я. е бил съставен протокол за предупреждение срещу ответника А., в който последния бил предупреден да не отправя закани с убийство спрямо личността на М. А. Т..

Доказателства за упражнени актове на домашно насилие над молителката М. А. Т. на посочените в молбата дати – 09.02.2022 г.и 11.02.2022 година, се съдържат в показанията на св. С. Д. Й. – майка на ответника, станала пряк очевидец на случилото се, в показанията на св.Д. Т. и С. Я., както и в материалите находящи се в приложената по делото полицейска преписка № 717/2022 година по описа на РП – Ямбол.

Показанията на свидетелите, кореспондират от една страна с изложеното от М. А.

Т. в молбата й, с която е сезирала съда, а от друга страна е налице кореспондентност между тях и приетите писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира, като логични и последователни.

Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че биват извършени най често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си в съда. Именно поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. По своето естество декларацията е изходящ от молителя частен писмен документ, т.е. може да бъде оспорвана единствено неговата автентичност, а достоверността и истинността му подлежат на доказване в съдебното производство. В настоящия случай, данните съдържащи се в представената от молителката М. А. Т. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се подкрепят от други доказателства по делото. Това са показанията на свидетелката С. Д. Й., показанията на свидетелите Д. Т. и С. Я. и представете писмени доказателства - преписките на РУ – Елхово.

От така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно фактите, наведени в обстоятелствената част на молбата и петитума на същата, предявеното искане съдът квалифицира като такова с правно основание чл.8, т.1 вр.с чл.4, ал.1, вр.с чл.3, т.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Разгледана по същество молбата се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

Според чл.2 от ЗЗДН "домашно насилие" е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, или извършено от лице, от което има дете.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществени спрямо молителката действия, което законът въздига като противоправни и съдът квалифицира като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН форми. В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, показанията на свидетелите, и представената полицейска преписка, че е налице осъществено по отношение на молителката физическо и психическо насилие на 09.02.2022г. и на 11.02.2022 година. Осъщественият на 09.02.2022г. акт на домашно насилие над молителката М. А. Т. се изразява в бутане и гонене от общото жилище, отправяне на обидни думи и закани - „не те искам курво", „ще те 3 убия", а осъществените на 11.02.2022 година актове на домашно насилие в псуване, обиди и закана за убийство.

Предвид данните по делото и с оглед формата на доказаното поведение и действия на ответника, в които са били обективирани актовете на домашно насилие, съдът намира за адекватни и подходящи в случая предложените от молителката в молбата, с която е сезирала съда мерки, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно да задължи С. Г. А., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. А. Т., и да забрани на същия да приближава молителката, жилището й, находящо се в ***, и местата й за социални контакти и отдих на разС.ие не по- малко от 50 метра, като съдът намира, че тези мерки следва да бъдат определени за срок от шест месеца.

По горните съображения, съдът преценя, че следва да се издаде заповед за защита срещу домашното насилие против ответника С. Г. А., на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.

При този изход на делото и на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на ответникът следва да бъде наложена и кумулативно предвидената парична санкция - глоба в размер на 200.00 лева, която е в предвидения минимален размер.

Предвид уважаването на молбата в тежест на ответника съобразно чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да се възложат дължимите държавни такси в размер на 50.00 лева за образуване на делото, 5.00 лева за издаване на заповедта, както и 5.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на PC-Елхово.

Предвид на изложеното и на основание чл.15, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, Елховският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на М. А. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***, ***, за осъществено спрямо нея на 09.02.2022г. и на 11.02.2022 година в ***, домашно насилие от С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес – ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес – ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. А. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***, ***.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие на С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес – *** да приближава М. А. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***, ***, жилището й находящо се в * * * , и местата й за социални контакти и отдих, на разС.ие не по- малко от 50 /петдесет/ метра, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.