Решение № 252 от 30.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Монтана, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Ц. при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. Административно наказателно дело № 20241630201401 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 005789/ 03.10.2024 г., на Председателя на комисията за защита на потребитЕ.те, на ,,У.К.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление град София за нарушение на чл.11 ал.1, т.5, т.12 и т.21 във връзка с чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Недоволон от така издаденото наказателно постановление е отстанало дружеството, което чрез адв.Т.Г. от Адвокатство дружество “К. и с.“ със съдебен адрес в град София обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.

Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП –законосъобразно.

Представя и писмена защита. Претендират се разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

На 21.03.2024г. длъжностни лица на РД ,,Монтана“ при КЗП - В. Б. Ц. и И. А. Л. извършили проверка в офис на „У.К.Ф.“ ЕАД, находящ се в магазин 1

„З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. В хода на проверката са изискани от представител на кредитора последните сключени в офиса в гр. Монтана договори с потребитЕ. за предоставени стокови кредити, както и други документи. При проверката е съставен Констативен протокол № К-2773311 от 21.03.2024г.

На 02.04.2024г. на ел.поща на наказващият орган с вх.№М-03-134 са получени изисканите документи. След преглед на предоставените договори и документи служитЕ.те на КЗП установили, че на 24.03.2024г. - кредиторът „У.К.Ф.“ ЕАД е сключил с потребител Договор за стоков кредит № 6105394/ 24.03.2024 г. с Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от продавача ,,З.-М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в магазин „З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. Извършена е още една проверка в офиса на кредитора отразена в Констативен протокол № К2773331/ 30.04.2024г, като му е изискано да предостави становище, по конкретни въпроси. Установено било, че процесния Договор за стоков кредит № 6105394/ 24.03.2024г. не съдържал адреса/седалището на кредитния посредник, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и правата на потребителя произтичащи от чл.27 от ЗПК.

Проверяващите приЕ., че с това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.27, ал.4 от същия закон, поради което съставили АУАН № 005789/08.05.2024 г. В законоустановения за това срок, кредиторът е направил възражения по съставения му акт-арг.л.55-65 от делото.

Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено и съответното наказание.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.

От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на закона. От приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда на чл.233 ал.1 ЗЗП със Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016 година, да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице - Председателя на КЗП.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата 2 административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, чл.43 ал.5, чл.57 и чл.58 ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана.

При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната жалба се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

О т доказателствата по делото се установява, че дружеството жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК, а именно представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, съответно за него важат правилата на Закона за потребителския кредит при предоставянето на тази финансова услуга.

В хода на проверката се установява също така, че НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства и анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 във вр. с чл. 27, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От установената по делото фактическа обстановка безспорно се установява нарушението по чл.11 ал.1, т.5, т.12 и т.21 изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството - жалбоподател при сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно не е вписал: адреса/седалището на кредитния посредник, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и правата на потребителя.

Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на сключения Договор за стоков кредит № 6105394/ 24.03.2024г.

След като се запозна с направените възражения от страна на кредитодателя, настоящият съд намира същите за несъотносими и взаимно противоречащи си. По отношение на твърдението, че договорът не е подписан от кредитен посредник, а посредством КЕП от главния директор на ,,У.К.Ф.“ ЕАД – Т.В.Г., следва да се отбележи, че в договора изрично е посочено като кредитен посредник лицето Б.Б.А., без другите данни задължителни съгласно ЗПК. В отправеното възражение на следващо място е посочено, че договорът е подписан и от лицето Б.Б.А., но не като кредитен посредник, а като служител на банката, за което се предоставя и трудов договор №712/02.11.2021г, Възражения които настоящият съд приема за несъотносими предвид съдържанието на договора и отразеното в него, за кредитен посредник – Б.Б.А..

По отношение на възражението, че правата по чл .11 ал.1 т.21 във връзка с чл.27 ал.4 от ЗПК са идентични с посочените общи условия на договора на стоков кредит, то следва да се отбележи следното: Предоставени и са заверени 3 с вярно с оригинала два вида общи условия – л.88 – л.94 от делото и съответно л.126-л.131 от делото. Вторите не са подписани, което практически възпрепятства съдът да установи, че с тези общи условия е било запознато което и да било конкретно лице. Същевременно препратките сами по себе си не гарантират, по никакъв начин, че подписалото договора лице, действително е запознато с права и задължения си при сключване и разваляне на договора за стоков потребителски кредит. Според настоящият съд бланкетното позоваване на разпоредби от закона, по никакъв начин не осигурява правата на потребителя да бъде запознат с правото и задължението, си поради което намира, че процесния договор не съответства на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.21 от ЗПК.

По отношение на твърдението, че е спазено изискването на чл.11 т.12 от ЗПК, а именно че е наличен погасителен план по договора, следва да се отбележи, че в преписката са налични три договора за потребителски стоков кредит под един и същи номер – стр. 88; общени данни за стоков кредитстр.98 и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит-стр.116. И трите са със един и същ номер и с един и същ потребител от една и съща дата. Единствено в първия договор е наличен погасителен план. В същия обаче не е налице положен подпис от страна на потребителя и следователно не може да бъде възприет за достоверен от страна на съда.

При така установено съдът намира, че нарушенията така както са посочени в обжалваното НП са безспорно установени и доказани.

Направените възражения от страна на жалбоподателя не са подкрепи с убедителни доказателства, поради което не се приемат от настоящият съд.

Правилно е приложена санкционната норма на чл.45 ал.1 ЗПК, съгласно която „За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1-5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл.

36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“. В случая дружеството жалбоподател не е санкционирано със санкция в минимално предвидения размер, а му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В обжалваното НП АНО не е посочил причините поради което определя, наказание над предвидения в санкционната разпоредба минимум, поради което настоящият съд намира, че са нарушени правилата за индивидуализация на определената имуществена санкция и същата следва да бъде намалена до минималния предвиден размер.

В конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е издаването на НП с налагането на санкция.

При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 150,00 лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.

Ето защо искането следва да се уважи.

4

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Районен съд Монтана

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 005789/ 03.10.2024г, на Председателя на комисията за защита на потребитЕ.те, с което на ,,У.К.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София за нарушение на чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл.27 ал.4 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000.00лв, като НАМАЛЯВА същата на „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лв.