Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 02.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 527/2022
Вид
Решение № 302
Подписан
02.11.2022
В сила
01.11.2022
Състав
Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М. като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500527 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Р. В. А. от гр.С.З., чрез адв.П. Б. Х. против решение № 260045 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 774/2019 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ОД на МВР – гр.Стара Загора искове за сумата от 1665,42 лв. – обезщетение за извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г., и от 215,68 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че от доказателствата по делото и от приетата и неоспорена експертиза е налице положен от него нощен труд, а с приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза бил доказан и размера на дължимото обезщетение.

Решаващият съд приемал тези факти за доказани, но въпреки това приемал, че въззивникът попада извън хипотезата на чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС, като считал, че полицаите следва да полагат нощен и извънреден труд и това представлява допустима от закона цел.

Цитира се чл.187, ал.1 от ЗМВР, където е посочена нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР.

Цитира се и т.76 от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС, в което е прието, че националното ни право видимо изключва държавните 1 служители на МВР като полицаи и пожарникари от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормална продължителност на нощния труд от една страна, а от друга стара не предоставя на тези държавни служители преобразуване на нощния труд в дневен.

Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора старши комисар Н.К., чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Р. М. М., с който въззиваемият излага съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и е постановено при правилно приложение на закона и като такова следва напълно да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на Областна дирекция на МВР – Стара Загора на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата, респ. отговора, и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковете бъдат уважени, респ. потвърждаване на обжалваното решение. Всяка от страните претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на ОД на МВР – гр.Стара Загора в РУ „Полиция“ – гр.Р. от 1992 год. Назначен бил на длъжност „старши автоконтрольор“. През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 8 /осем/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 22:00 часа до 08:00 часа и в този смисъл било налице полагане на нощен труд от ищеца за този период. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. Р.. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични 2 дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от ищец длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.

69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия 3 нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо 2248 лв. за положен труд над установеното за времето от м. ноември 2016 г. до м. ноември 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 351,86 лв. общо.

По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по размер чрез намаляването им до сумите съответно от 1665,42 лв. и от 215,68 лв.

Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.

Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените искове.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (14.11.2016 г. до 14.11.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – Стара Загора - РУ „Полиция“ – гр.Р.. Назначен бил на длъжност „старши автоконтрольор“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна уредба, касеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на 4 очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за неоснователна.

По делото не е спорно, че през процесния период (14.11.2016 г. до 14.11.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – Стара Загора - РУ „Полиция“ – гр.Р.. Назначен е бил на длъжност „старши автоконтрольор“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен, чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и необоснован.

Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.

Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.