Решение № 7167 от 10.07.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7167

Варна, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20247050700601 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.226 от АПК – с решение № 3111/14.03.2024 г. по адм. дело № 4816/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение № 226/23.02.2023 г. по адм. дело № 1343/2022 г. по описа на АС-Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Делото е било образувано по жалба на Д. Г. Г., гр.Варна , [улица] , против отказ на изпълн. директор на Изпълнителна агенция по горите , обективиран в писмо рег.№ ИАГ-12187/30.05.2022г. , с което е отказано извършването на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти *** и **по КККР на гр. Варна. .Жалбоподателят счита отказа за постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила , по съображения подробно изложени в жалбата , а именно : процесните имоти и територията, в която те се намират никога не са имали характеристиките на гора , поради което неправилно същите са били отразени в КККР като горска територия и начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора. С тези доводи се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Д. Г., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък. В определения от съда срок, същата не представя поисканата от нея писмена защита.

Ответникът – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез упълномощения юрисконсулт В. Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба по нотариален акт от 2002 г. , Д. Г. Г. купува от Д. Л. Я. и В. Л. Д. находящите се в гр. Варна, землище кв. Галата, местност „М. чешме“, поземлени имоти № **с площ от 486 кв.м. и № **с площ от 422 кв.м. При съставянето на н.а., в същият е отразено, че продавачите са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от 1.10.2002 г. , решения на ПК -Варна № 632/20.07.1999 г. и № 887/4.06.2022 г., скици от 30.09.2002 год. Решение № 632/20.07.1999 г. на ПК-Варна е събрано като писмено доказателство и е приложено на л.48 от делото, като според неговото съдържание, с т.І.1 от същото е признато правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот, представляващ нива от 12,652 дка, находяща се в държавен горски фонд кв. Галата , местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. [имот номер], възстановената част от който обхваща части от имот№ **с площ от 7, 265 дка и [имот номер] с площ от 0,057 дка, според комбинирания план на ЗО „Прибой“ от 1997 г. , а съгласно т.ІІ.1 от решението , възстановява се в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. върху нива от 7,322 дка, находяща се в държавен горски фонд кв. Галата, местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. [имот номер], възстановената част от който обхваща посочените вече части от имоти № **с площ от 7,265 дка и № **с площ от 0,057 дка, съгласно комбинирания план от 1997 год. Решение № 887/4.06.2002 г. на ПК-Варна, също е събрано като писмено доказателство и е приложено на л.42-44 от делото, като според неговото съдържание , с т.І.1. от същото се признава в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 11,300 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от [имот номер] по КП от 1960 , обхващаща според комбинирания план на ЗО „Прибой“ от 1997 г. части от имоти № **и № **, допълва се решение № 674/9.02.2000 г. на ПК-Варна по отношение на възстановената част от 2,639 дка, представляваща част от [имот номер] по КП – 1960 г. , а с т.ІІ.1 от решението се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 8,609 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от [ПИ] по КП-1960 г. , възстановената част от който обхваща части от имоти № *и № *по комбинирания план от 1997 г., като възстановената част от 2,639 дка от [имот номер] се състои от пет отделни части, съответно с площи от 0,304 дка, 0,905 дка , 0,436 дка , 0,510 дка и 0,484 дка. Съгласно даденото при първото разглеждане на делото заключение на вещите лица С. и К. по извършената от тях и приета съдебно-техническа експертиза, в скиците към решение № 887/4.06.2022 г. на ПК-Варна и в регистъра на картата на възстановената собственост /КВС/ е посочен начин за трайно ползване на придобитите от Д. Г. имоти № 072169 и № 072129 , съответно поляна и обработваема горска площ. По КП от 1960 г., който не е одобрен с изрична заповед, но представлява основа за изработването на всички последващи за територията планове, въпросните два имота представляват части от [ПИ] и [ПИ], които в разписните листи са посочени като вид и назначение на имота „нива“. Така придобитите от жалбоподателката Г. [рег. номер] [рег. номер] са нанесени в одобрената със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Варна като ПИ с идентификатори **и **, с посочено предназначение на територията „горска“ и посочен начин на трайно ползване на имота „друг вид дървопроизводителна гора“. Преди одобряването на КККР е действал одобрения със заповед № РД-360/22.10.1996 г. на кмета на община Варна КП от 1995 г. на к.з. „Прибой“ , съгласно който [ПИ] е идентичен с част от [ПИ] , а част от [ПИ] е идентична с [ПИ]. В разписните листи към този КП , [ПИ] е посочен с начин на трайно ползване „Терен за здравни и курортни нужди“ , а [ПИ] е посочен като „Залесена горска територия“.

Що се касае до устройствените планове, отреденото с тях разположение на придобитите от Д. Г. имоти е както следва :

Съгласно одобрения с решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. и заповед № РД-03-02/46/31.12.1982 г. на КТСУ при МС Общ градоустройствен план на гр. Варна , [ПИ] и **попадат в територия за лесопаркове, курортни гори. В територията по този общ устройствен план са включени и земи , които според КП от 1960 г. са имали назначението на ниви, чието залесяване е било извършено въз основа на разпореждане на зам. министъра на МЗХП № ІХ-3-2020 от 20.08.1970 г. /л.63-65 от първото дело/ , като същите съгласно т. 5 от разпореждането не подлежат на изключване от поземления фонд, съответно не се извършват промени в собствеността им. По-късно, през 1985 г. е приет лесоустройствен план / ЛУП/ , според който [ПИ] попада в Отдел 315, подотдел „г“, вид на подотдела „ залесена територия“ , а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „1“, вид на подотдела „поляна“. С т.2 4 от Решение № КЗ-9 от 9.06.1986 г. на Комисията за земята /л.8- 10 от настоящото дело/ е разрешено създаването на зона за социален отдих в местността „Фичоза“ , Варненски окръг , върху 254 дка необработваема земя и 136 дка обработваема земя, стопанисвана от Научно-производствения лозаро - винарски комплекс Варна, при граници посочени в приложената към решението скица. Със заповед № Р-47/20.04.1988 г. на председателя на ИК на ОБНС-Варна е одобрен застроителен и регулационен план на к.з. „Прибой“ , в който е нанесена границата на зоната за социален отдих , определена с решение № КЗ-9 от 9.06.1986 г. , като 330 кв.м. от площта на [ПИ] попадат в тази зона, а [ПИ] остава изцяло извън нея. С протокол от 29.05.1989 г. за приемане и предаване на площи от ДГФ, описан в писмо № 92/19.01.1986 г. / л.11 от настоящото дело/ , на основание чл.8 от тогава действащия З-н за горите , директорът на ДЛС „ Варна“ предава на представител на ОС на БПС Варна 42 дка земя за изграждане на почивна база на Общ. съвет на Български професионални съюзи Варна в землището на гр. Варна, м. „Прибой“ – отдел 315 б.,в,г,д,и,ж.1 , за което е извършено плащане със съответните платежни нареждания. Нито един от горепосочените придобити от жалбоподателката Г. имоти не попада в така придадената и застроена впоследствие територия. През 1997 г. е приет нов ЛУП, съгласно който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „6“ , вид на подотдела „дворно място“, а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „г“, вид на подотдела „залесена територия- горска култура“. С решение на Общински съвет-Варна № 1611-5 по протокол № 32/05.1998 г. е одобрен териториално устройствен план /ТУП/ на Община Варна, според който процесните два имота попадат в територия за „Курортни комплекси“. С решение № 4251-7 по протокол № 44/2.08.2006 г. на Общински съвет- Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на к.з. „Прибой“, съгласно който [ПИ] /предходен номер 72169/ е урегулиран като УПИ ** в кв.*, а [ПИ] /предходен номер 72129/ е урегулиран като УПИ ** в кв.*. Този план е изготвен в съответствие със Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на Варна, одобрени със заповед № РД-02-14-** г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, според които устройствената зона е ОК - курортни зони и комплекси. С плана е предвидено в процесните два имота свободно ниско застрояване с височина 1-2 етажа до 7 м., при устройствени показатели както следва : плътност на застрояване 25 %, кинт 0,6 , озеленяване 60 %. През 2007 г. е приет следващият ЛУП, съгласно който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „10“, вид на подотдела „дворно място“, функция – 1 км., край морето, курортна гора, горска територия, частна собственост. Със заповед № РД-02-14-2200/3.09.2012 г. и заповед № РД-02-14-887/16.09.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на Варна /ОУП/ , съгласно който двата процесни имота попадат в зона Ок1 – курортни зони и комплекси в зелена среда, както и в зона А по ЗУЧК , а [ПИ] попада и в зона със строителна забрана. Със заповед № 206 от 14.03.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХГ са одобрени инвентаризацията на горските територии и горско-стопанския план от 2017 г. , според който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел 28, вид на подотдела „дворно място“, функция курортна гора, горска територия, частна собственост , а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „11“ , вид на подотдела „дворно място“ , функция курортна гора, горска територия, частна собственост, ползвател – физическо лице.

Придобитите от Д. Г. имоти са останали незалесени , като тя без да предприема регламентираната в ЗГ процедура за промяна на предназначението им, подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите искане с вх. № ИАГ-7576/30.03.2022 г. , в което излага доводи , че имотите никога не са били гора, поради което е налице допусната грешка при извършената инвентаризация , съответно че същите неправилно са включени в лесоустройствения проект, във връзка с което иска да бъде извършена по реда на чл.40 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. поправка в инвентаризацията на имота. По повод на така постъпилото искане, същото е изпратено с писмо изход. № ИАГ-8720/13.04.2022 г. на директора на РДГ- Варна за становище и предоставяне на информация с документи. От директора на РДГ-Варна е изпратен отговор с рег. № РДГ04-2268/15.04.2022 г. , в който е посочено, че не са открити документи – скици , които да дадат точна информация за извършените залесявания през 1970 год. в местност „Прибой“ от Т. Д./ДЛС Варна , като същевременно е изразено становище , че с приетия и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за курортна зона „Прибой“, землище „Галата“, гр. Варна не се променя трайното предназначение на поземлените имоти , които влизат в регулация. След така извършената проверка е издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите писмо рег. № ИАГ-12187/30.05.2022 г. , в което е посочено , че в конкретния случай не е налице фактическа грешка при инвентаризацията и съответно не е налице основание за извършване на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти **и **. Писмото е обжалвано от Г. пред АС- Варна с жалба подадена по електронен път на 13.06.2022 г. в 20:45:51 ч. При второто разглеждане на образуваното по тази жалба дело е назначена и извършена комплексна тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че процесните два имота не отговарят на понятието гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ, но представляват горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗГ , доколкото за тях не е проведена процедурата за промяна на предназначението им.