Решение № 260383 от 25.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София,25 .06.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

ВАСИЛЕНА

ДРАНЧОВСКА при секретаря Юлиана Шулева сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№

4035 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от

П.В.К., ищец пред СРС, срещу решение

№ 20240911 от 02.11.2020 г. постановено от СРС,Първо ГО, 82-ри състав, с което са отхвърлени предявените искове по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Д.М.Н..

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното от СРС, решение, както и при допуснато нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че съдът смесвал понятията цел /мотив/ и основание на изпълнението /плащане/. В мотивите на обжалваното решение нямало посочено валидно правоотношение между ищеца и ответника, което правоотношение да е породено от конкретен юридически факт, чийто централен елемент да са права и задължения, въз основа на които да е налице разместване на имуществени блага между тях. Следвало да се вземе предвид, че по делото няма каквито и да е твърдения, че съществува правоотношение между ищеца и ответника.

Твърди, че решението било постановено без да са обсъдени в тяхната съвкупност събраните доказателства. Сочи, че разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК е неприложима, тъй като между ищеца и ответника няма сключен писмен договор. Така бил приел и първоинстанционния съд в първото по делото публично заседание, в което приел окончателния доклад. В същото о.с.з. съдът приел и, че не е необходимо да бъде разпитан втория допуснат свидетел, тъй като от разпитания на страната на ищеца свидетел били установени обстоятелствата, за които се иска да бъде допуснат втори свидетел. Без каквито и да е мотиви с обжалваното решение СРС приел, че допуснатите от него свидетелски показания са недопустими на основание чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Сочи, че по делото бил представен договор между В.П.В. и „К.Д.“ ООД, които, обаче, не били страни по спора. Отношенията между страните по договора били разрешени с влязло в сила решение от 24.08.2018 г. по гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г. сочи, че ответникът е получил сумата в размер на 1640 евро в качеството му на физическо лице, а ответника нямал сключен договор нито с ищеца по настоящето дело, нито с В.П.В.. В тази връзка позоваването от страна на СРС на нормата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК , намира за неправилно с оглед на това, че ищеца няма задължение да изпълнява договора за посредничество, а ответника като физическо лице няма право да получава суми по този договор. Затова предадените от П.К. на Д. Н.

1640 евро нямало как да са в изпълнение на правоотношение възникнало от друг юридически факт и между напълно различни субекти на правото. Сочи, че били предявени искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Намира, че с доклада по делото СРС правилно бил разпределил доказателствената тежест между страните.

От страна на ответника не било доказано съществуването на правно основание за получаване на процесната сума. По делото се установило, че физическото лице П.К. е предал на физическото лице Д. Н. сумата в размер на 1640 евро без между тези две физически лица да съществува правоотношение и без правно основание ответника да получи процесната сума. Сочи, че СРС не бил коментирал обясненията, дадени от ответника на 14.07.2016 г. по пр.пр. № 18664 по описа за 2016 г., които представлявали частен свидетелстващ документ и съдържали неизгодни за издателя им факти, а именно, че между страните по настоящия спор няма никакви отношения, както и, че Д. Н. е получил от П.К., пари на 15.01. 2016 г. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че ищеца е предал на ответника сумата в размер на 1640 евро в брой в банковия клон на „УниКредит Булбанк“ АД, находящ се на бул.“*******.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Д.М.Н., ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че било приложимо правилото на чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Наред с това се сочи, че претенциите на ищеца са недоказани. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.12. 2020 г., въззивната жалба е подадена на 22.12.2020 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД искове, не са били уважени, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че предаването на сумата, която ищецът твърдял да е платена без основание в хипотезата на чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, било установено със свидетелски показания. Такива, обаче, били недопустими с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК, тъй като се касаело за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Това било установено от показанията на свидетеля В.В., който сочел, че с процесното плащане се заплащало възнаграждението по договора за посредничество. Съдът е счел, че нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК намира приложение и в случаите, в които се касае до погасяване на парични задължения по писмен акт, по който страните по делото не са страни, след като предявеният иск бил за предаване на суми за погасяване на задължението по този писмен договор. Затова и събраните по делото гласни доказателства не следвало да бъдат ценени и същите не били в състояние да установят обстоятелството по плащане на сумата в размер на 1640 евро от ищеца н ответника. Посочено е още, че изводите на прокурора при постановяване на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, не обвързвали гражданския съд при преценката му за осъществяване на определени факти, каквато задължителна сила имала постановената наказателна присъда по арг. от чл.300 ГПК. Предявеният иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД бил недоказан и неоснователен поради недоказването на основната предпоставка – предаване на сумата и затова е отхвърлен. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД също като зависим от основния, е отхвърлен.

По доводите във въззивната жалба:

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

При фактическия състав по чл. 55, ал.

1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание

- ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.

Ищецът твърди да е предал на ответника сумата в размер на 1640 евро, която представлявала комисионна за предоставени посреднически услуги на В.В., който бил син на ищеца. Сумата била изплатена на ответника в банковия офис на „УниКредит

Булбанк“ АД, находящ се на бул.“*******, на

15.01.2016 г., когато била изплатена и цената по договора за покупко-продажба.

Това било сторено в присъствието на свидетеля Л.П.. Ответникът приел предадената му от ищеца сума и потвърдил, че с получаването на тази сума се погасява дълга на сина В.П.В. във връзка с консултациите по сделката. Ищецът поискал от ответника да му издаде документ за предадената сума, но ответникът го уверил, че няма за какво да се притеснява и ще издаде документ по-късно.

Такъв документ, обаче, не бил издаден. Същевременно ответникът отказал да върне получената сума. Впоследствие ищецът разбрал, че сина му има сключен договор от 27.11.2015 г. за посредничество с „К.Д.“ ООД, в което ответникът бил съдружник и управител. Ищецът счел, че ответника ще прояви добросъвестност и коректност и ще внесе сумата в размер на 1 640 евро в актива на дружеството като по този начин се погаси дълга на В.В., както и получаването на тази сума да се декларира пред данъчните органи. След няколко дни, обаче, ответникът започнал да звъни на сина на ищеца и да иска заплащане на сумата от 1 637,50 евро по сметката на „К.Д.“ ООД, тъй като нямало доказателство да е извършено плащане по договора за посредничество.

Заедно с това ответникът отказал да върне сумата в размер на 1640 евро или да я внесе в актива на дружеството за погасяване на дълга. Нещо повече, в качеството си на управител на дружеството, Д.М.Н. предявил осъдителен иск от името на дружеството срещу В.П.В. за заплащане на сумата от 1 637,50 евро, представляваща комисионна по договора за посредничество от 27.11.2015 г., ведно с дължимата неустойка и законна лихва. С влязло в сила решение от 24.08.2018 г. по в.гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г. на СГС, В.П.В. бил осъден да заплати на „К.Д.“ ООД сумата в размер на 1 637,50 евро, представляваща комисионна по договора за посредничество от 27.11.2015 г., ведно с дължимата неустойка в размер на 34,18 евро за периода от 19.02.2016 г.- 03.05.2016 г. и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.05.2016 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 822,90 лв. Ответникът бил задържал предадената му от ищеца сума в размер на 1640 евро, а плащането от ищеца на ответника Д.М.Н. било без правно основание, тъй като между страните не съществувало правоотношение. Плащането ищецът сторил, тъй като смятал, че по този начин погасява задължението на сина си по предоставените посреднически услуги. Ответникът се бил възползвал от доверчивостта на ищеца като поискал и получил сумата от същия, без да му издаде документ. Позовава се и на приетото в постановлението за отказ да се образува наказателно производство срещу ответника, от 08.09.2016 г.

С отговора по исковата молба ответникът е посочил, че бил сключен договор за посредничество между сина на ищеца и „К.Д.“ ООД, по който било договорено възнаграждение за услугите. Оспорва се ищцовата претенция по основание.

С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 10.03.2020 г. първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже предаването на сумата, а ответника-че е било налице основание за плащането й.

В първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание във връзка с възраженията на ответника, процесуалния представител на ищеца е посочил, че между П.К. и ответника няма сключен писмен договор; касае се до плащане без основание.

С нарочно определение, четено в закрито съдебно заседание на 12.04.2021 г. въззивната инстанция като взе предвид, че от ищеца се твърди, че между страните няма сключен писмен договор, както и се касае до предаване на суми в брой на физическо лице без правно основание, намери че не е приложима забраната на чл.164, ал.1,т.4 ГПК за събиране на свидетелски показания.

При обсъждане на свидетелските показания въззивната инстанция достига до следните изводи:

В показанията си свидетеля В.П.В., л.55 от делото пред

СРС, сочи следната фактическа обстановка при предаване на процесната сума: След срещата при нотариуса, отишли в банковия клон за извършване на плащането по покупко-продажбата. Отишли той, баща му /ищеца/, брокерът Д.Н., продавачката Й.П.и нейният брат. В банката свидетелят и продавачката Й.П.се наредили на гишето, за да платят цената по покупко-продажбата, а баща на свидетеля /ищеца/, брата на Й. и брокера стояли зад тях. С баща му предварително били подготвили сумата, която дължали на Д.Н. за посредничеството. Сумата била в размер на 1638 евро, но те били подготвили 1640 евро в плик, който бил у баща му. Докато свидетелят и продавачката чакали на опашката, бащата извадил парите и ги предал на брокера Н.. Той ги взел, преброил ги и си ги прибрал в джоба.