Решение № 219 от 31.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Плевен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500305 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 108/25.01.2023 г., постановено по гр. дело № 5940/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за незаконно уволнението на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Плевен, ул. ***, адв. А. Д., извършено със Заповед изх. № 130/30.06.2022 год. на управителя на „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. ***, респ. със Заповед № 017/01.10.2022 год. на управителя на „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК *** и е отменил същите заповеди, като незаконосъобразни.

Със същото решение, Плевенски районен съд е възстановил на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.

Плевен, ул. ***, адв. А. Д. на заеманата от нея длъжност в „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК *** - сътрудник офис организатор с материална отговорност, с шифър по класификатора на длъжностите 242150301, в отдел /място на работа/ офис гр. Плевен.

1

Осъдил е на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., сумата 2626,52лв. - обезщетение за периода от 02.10.2022 год. до 12.01.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 15.11.2022 год. - до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4643,40 лв. и за периода от 13.01.2023 год. до 02.04.2023 год. е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.Варна, ул. *** да заплати на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., сумата 773,90 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 15.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е на основание чл.71 от ГПК „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. *** да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер 255,06 лв., както и разноски за вещо лице в размер 190,00 лв.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. *** да заплати на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., направените разноски по делото, съразмерно уважената част на исковете в размер 1347,98 лв.

Срещу така постановеното решение на Плевенски районен съд е постъпила въззивна жалба от Р. Ц. Т. – ищца в първоинстанционното производство чрез процесуалния й представител – адв. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за периода от 13.01.2023 год. до 02.04.2023 год. за разликата между присъденото и претендираното обезщетение за периода в размер на 2016,88 лв. /4643,40 лв.2626,52 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 15.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивницата навежда доводи, че в обжалваната му част искът не е уважен, поради това, че последното заседание на първоинстанционния съд е било на 13.01.2023 г., с оглед на което претенцията на ищцата е уважена до 2 тази дата и предвид факта, че и понастоящем няма промяна във фактическата обстановка, моли, да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде осъден ответника да заплати на ищцата претендираното обезщетение и за периода от 13.01.2023 год. до 02.04.2023 год. Относно размера на същите, въззивницата моли, да бъде определен на база размера на обезщетението, определено от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а именно 2016,88 лв., явяващи се разликата между цялото дължимо обезщетение от 4643,40 лв. и пресъденото такова от 2626,52 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна – ответник в първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител – адв. Е. Д., в който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемият по подадената въззивна жалба от Р. Ц. Т. – „Холидей и Райзен“ ООД – гр. Варна изразява становище, че решението в частта, с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно по отношение на периода на дължимото обезщетение. След като с решението си съдът е уважил предявения главен иск, правилно е уважил и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за периода, в който ищцата е останала без работа, но не повече от 6 месеца, като е изчислил дължимото обезщетение към датата на последното съдебно заседание. Това решение е правилно, тъй като съдът няма право да присъди обезщетение за бъдеще време.

Моли, да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е насрещна жалба от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна чрез процесуалния представител – адв. Е. Д., в която се прави искане да бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 130/30.06.2022 г. и нейната отмяна, като незаконосъобразна, както и да бъде отменено решението в частта, с която е отменена обжалваната от ищцата Заповед № 017/01.10.2022 г., като незаконосъобразна, с всички законни последици от това.

Въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна счита, че 3 решението на първоинстанционният съд е частично недопустимо, поради произнасяне свръх петитум в частта за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 130/30.06.2022 г. и нейната отмяна, като незаконосъобразна, тъй като тази заповед не е обжалвана от ищцата.

На следващо място, изразява становище, че решението в частта за отмяна на обжалваната от Р. Ц. Т. Заповед № 017/01.10.2022 г. е незаконосъобразно, тъй като, дори и да има нарушения в нейното съдържание, издаването й е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В тази заповед е направен опит да се обективира /без да има нужда от това/ вече извършеното уволнение на Р. Ц.

Т., което е станало още с издаването на Заповед № 130/30.06.2022 г. Тази заповед е подробно мотивирана, с нея е прекратен трудовия договор на Р. Ц.

Т. в качеството й на „сътрудник офис организатор", като и е дадено тримесечно предизвестие, което тя е отработила. На 30.09.2022 г. този трудов договор автоматично се е прекратил, поради отработване от страна на ищцата на даденото предизвестие.

Въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна счита, че решението е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.

Моли Окръжния съд, да обезсили решението на Плевенски районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Р. Ц. Т., извършено със Заповед № 130/30.06.2022 г. и е отменил същата, както и да отмени решението в частта, с която е отменена Заповед № 017/1.10.2022 г., като незаконосъобразна. След отмяна на главния иск, моли, да бъдат отменени и постановените акцесорни искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Претендира направените пред двете инстанции разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Р. Ц. Т. чрез 4 процесуалния представител – адв. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която счита подадената насрещна въззивна жалба за недопустима, като просрочена, а от друга страна, за изцяло неоснователна.

Въззиваемата Р. Ц. Т. по насрещната въззивна жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна изразява становище, че анализирайки събраните по делото писмени доказателства, съставени и представени от ответника в първоинстанционното производство, решаващият съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи за незаконосъобразност на уволнението й и е отменил същото и в този смисъл, категорично липсва произнасяне плюс петитум.

На следващо място, Р. Ц. Т. счита, че всички представени по делото документи, издадени от работодателя „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна обективират прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 01.10.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.11.2022 г., т.е. в законоустановения двумесечен срок и с нея е обжалвано и съответно, отменено, като незаконосъобразно уволнението, извършено от ответника.

Твърденията в насрещната въззивна жалба представляват пореден опит да се интерпретират фактите, отричайки дори собствените официални документи, издадени от същият работодател, по същият повод, а това безспорно съставлява злоупотреба с право.

Предявеният иск е за отмяна на уволнението на Р. Ц. Т. и именно по този иск се е произнесъл съда, поради което решението е правилно и законосъобразно и същата моли, да бъде оставено в сила в частта, обжалвана с насрещната въззивна жалба. Претендира направените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззивницата Р. Ц. Т., която е и въззиваема по насрещната въззивна жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, не се явява и не се представлява. В депозирана молба, процесуалният представител на Р. Ц. Т. – адв. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен поддържа изцяло подадената въззивна жалба от Р. Ц. Т., като оспорва насрещната въззивна жалба, подадена от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, като недопустима като просрочена, неоснователна и недоказана. Моли, да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважена изцяло въззивната жалба на Р. Т., като основателна и доказана, като бъде оставена без уважение насрещната 5 въззивна жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, като недопустима и изцяло неоснователна.

В съдебно заседание, въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр.

Варна, който е и въззиваем по въззивната жалба на Р. Ц. Т., се представлява от адв. Е. Д. от Адвокатска колегия – гр. Варна, която изразява становище, че въззивната жалба, подадена от Р. Ц. Т. е неоснователна и моли, същата да бъде оставена без уважение. На следващо място, моли, да бъде уважена подадената от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна насрещна въззивна жалба, тъй като същата е подадена в срок, съгласно чл.263 ал.2 от ГПК.

Счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради произнасяне свръх петитум. Моли, да бъде обезсилено решението на Районен съд – гр.

Плевен, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба на Р. Т. е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Въззивната жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.