Решение № 50 от 16.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600020 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

С присъда№75/15.12.2023 година, постановена по НОХД №1390/2023 година, състав на Окръжен съд-Варна признал подс.С. Н. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б. б вр. ал.1, б. в от НК, за което му наложил наказание от три години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, приложил чл.66, ал.1 от НК в максималния срок, разрешил въпроси относно веществени доказателства и разноски по делото.

Срещу справедливостта на първоинстанционния съдебен акт са постъпили протест и въззивна жалба от повереника на частния обвинител Н.

Г., съдържащи идентично искане за увеличаване на наказанието и отмяна приложението на чл.66 от НК. Протестът и жалбата се основават на оплакване за неправилно проведена индивидуализация от първоинстанционния съд, вследствие подценяване обществената опасност на деянието и на дееца, в тях се излагат сравнително близки съображения по обстоятелствата на чл.54 от НК във връзка с времето и мястото на транспортното деяние, значителното превишение на разрешената скорост, наличието на множество квалифициращи обстоятелства и отрицателните данни за подсъдимия като водач на МПС, повереникът поддържа теза и за наличие на по-тежката форма на непредпазливата вина. Прокуратурата претендира увеличаване на кумулативното наказание при минимален превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, повереникът заявява 1 същия интерес, но при доминация на отегчаващите обстоятелства. И протестът, и въззивната жалба са единни в искането за отмяна приложението на чл.66 от НК, т.к. целите на наказанието при подсъдимия са постижими единствено с реалното му изтърпяване.

В пренията във въззивната инстанция представителят на апелативната прокуратура поддържа частично протеста – само за увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление. По отношение на размера на лишаването от свобода и начинът за неговото изпълнение, прокурорът се солидаризира с доводите на първоинстанционния съд, с надделяващи в обосновката аргументи от съпричиняването на резултата и възрастта на подсъдимия – на деветнадесет години към момента на деянието.

Обжалващият повереник поддържа жалбата си на изложените в нея съображения. Другият повереник на частните обвинители Д. Г. и Л. Г. пледира в полза на справедливостта на присъдата в частта на наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК, що се касае до размера на кумулативното наказание, адв.Р. не се ангажира с изрични съображения.

Защитникът оспорва основателността на протеста и въззивната жалба, поддържайки становище за обективност и пълнота на проведената от окръжния съд оценка на обстоятелствата по чл.54 от НК. Изразява мотивирано несъгласие с доводите на публичното и частно обвинение за висока лична обществена опасност на подзащитния му, припомняйки данните за безупречната му социална характеристика, отхвърля и възможността за негативен извод за дееца като водач, предвид относимостта само на едно от наложените му административни наказания към предмета на индивидуализацията, обстойно обосновава съпричиняването на съставомерната последица от пострадалия и значението на този факт в комплекса на смекчаващите отговорността обстоятелства. С позоваване на указания, дадени по тълкувателен път от ОСНК и при съблюдаване на доказателствения конструкт в полза на ниската степен на обществена опасност на подс.С., адв.Г. се солидаризира и с даденото с атакуваната присъда разрешение на въпроса как да се изтърпи наложеното наказание. В лична защита подсъдимият моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, в последната си дума изразява съжаление.

Варненският апелативен съд, след като проведе цялостна проверка на присъдата, включително и по основанията, посочени от страните, намира протеста и въззивната жалба за основателни.

Съдебното производство в първата инстанция е проведено по особените правила на Глава двадесет и седма от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК. Съобразявайки указанията в т.8.2. от ТР 1-2009-ОСНК, въззивният състав осъществи контрол върху процесуалната дейност на окръжния съд, достигайки до заключение, че същата е изпълнена при стриктно съблюдаване на относимата нормативна уредба. Видно от отразеното в протокола от съдебно заседание от 15.12.2023 година е, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задължението си по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият С. е направил действително и доброволно волеизявление за цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки съгласие по тези положения да не се събират доказателства. В съответствие с чл.372, ал.4 от НПК, окръжният съд е провел оценка на 2 доказателствата от досъдебното производство, заемайки обоснован извод, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

Законосъобразното приложение на процесуалния закон в първата инстанция и отсъствието на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза изискват делото да се реши от въззивната инстанция във следните фактически предели от обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подс.С. С. е правоспособен водач на МПС от 09.02.2021 година.

На 09.06.2022 година около 08.30 часа той привел в движение л.а.

„БМВ“ с рег.№В2545НА и потеглил към работното си място. Около 08.53 часа водачът навлязъл по двупосочния бул.“Сливница“ - с по две пътни ленти във всяка посока, пътувайки към центъра на гр.Варна. Предприемайки ускорение на скоростта до 94.64км/ч, подсъдимият се движил в лявата пътна лента, при ограничение от 50км/ч. Напред и вдясно по булеварда спрямо посоката и местоположението на автомобила се намирало учебното заведение ПГСАГ „Васил Левски“ и пешеходна пътека към входа на учебното заведение, пресичаща пътната артерия. Пешеходната пътека била обозначена с пътен знак Д17, а преминаването по нея се регулирало със светофар.

Приблизително във времето, когато подсъдимият навлязъл по бул.“Сливница“, 17-годишният ученик Т.Д. Г. започнал да пресича този булевард по пешеходната пътека на червен за него светофар, движейки се отляво надясно спрямо посоката на управлявания от С. лек автомобил. Когато пострадалият преминал двете пътни ленти от центъра на гр.Варна към кварталите, той се спрял закратко на пешеходната пътека и се огледал надясно, след което продължил да пресича на бегом.

В резултат на скоростта от 94.64км/ч управляваният от подсъдимия автомобил достигнал много бързо пешеходната пътека и водачът не могъл да реагира със спиране от момента, когато възприел пострадалия. Последвал удар на самата пешеходна пътека между предната част на автомобила и пешеходеца, в резултат на който тялото на Т. Г. се ударило в предния капак на колата, след това главата на момчето се ударила в предното стъкло, тялото му се завъртяло, после било отхвърлено нагоре и напред по посока на движението на лекия автомобил, след което паднало на асфалта.

По описания механизъм пострадалият получил тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол и мозъчните ядра с тежко размачкване на мозъчното вещество и многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа с разместване на фрагменти, което причинило бързата му смърт, въпреки своевременното му транспортиране в болнично заведение.

След сигнал до тел.112 местопроизшествието било обслужено от служители на МВР. Подсъдимият бил транспортиран до болнично заведение, където в 10.08 часа в деня на деянието дал проби от кръв и урина – в тях се открило наличие на метаболит на тетрахидроканабинол от употребата на канабис.

Така очертаните фактически положения от обстоятелствената част на обвинителния акт, са обхванати от самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. За проверка на оценката на окръжния съд по чл.372, ал.4 от НПК въззивният състав внимателно анализира в съответствие с чл.107, ал.5 от НПК събраните в досъдебното производство доказателства и техните 3 източници. В показанията на св.св.Д., Ив.П., П.П., Ж., О. и С. се съдържат преки доказателства относно времето и механизма на пътното произшествие, еднопосочно установяващи действията на дееца за форсиране на двигателя при навлизане по булеварда, за шофиране с висока скорост, за неправомерното пресичане на пострадалия по пешеходна пътека, но на червен за него сигнал, за мястото и механизма на удара, както и за състоянието на пешеходеца след него. С преките гласни доказателства кореспондират данните във видеозаписи от охранителна камера в зоната на катастрофата, чиято обективност е проверена и безспорно установена със способа по чл.144 от НПК. Принос към предмета на доказване имат и следите на местопроизшествието, фиксирани законосъобразно при съблюдаване на регулацията на чл.156 от НПК. На фактическата база и със специални знания еднозначно е изведена безпрепятствена видимост на дееца към пешеходеца на разстояние от 43.38 метра преди мястото на удара, установена е скоростта на движение на подсъдимия– 94.64км/ч, с дължина на опасната зона за спиране при тази скорост от 87.02 метра, дадено е заключение че при скорост не повисока от 59.51км/ч катастрофата би била предотвратима, обоснован с научни способи е механизъм на удар със средната предна част на автомобила в началото на нарастването на спирачното му закъснение, посочена е траекторията на движението на тялото на пострадалия от момента на удара до установяването му в покой на пътното платно. Еднопосочността на доказателствената основа потвърждава механизма на транспортното деяние, изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съвместно със заключението на СХЕ за доказан метаболит на канабис в урината и кръвта на подсъдимия и СМЕ относно причината за смъртта на пострадалия и връзката на травмения механизъм с пътното произшествие, подкрепят обосноваността на направеното самопризнание по чл.371, т.2 от НПК.

При горните фактически положения изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. второ и пр.последно б.б вр. ал.1, б.в от НК е обоснован и законосъобразен. От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано: 1)с нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП при скорост в момента на опасността от 94.64км/ч и действащо ограничение от 50км/ч; 2) с нарушение на забраната за шофиране след употребата на наркотично вещество, която забрана е абсолютна и не държи сметка дали поведението на водача е било повлияно от упойващата субстанция и 3)с причинената смърт на пешеходец на пешеходна пътека. Досежно въпроса за вината окръжният съд е изложил схематични мотиви за несъзнавана непредпазливост, които не се споделят от въззивния състав с оглед обективното поведение на дееца. С право въпросът за субективната страна на деянието се повдига от обжалващият частен обвинител, т.к. с формата на непредпазливостта, наред с всички други обстоятелства по чл.54 от НК, е свързана индивидуализацията на наказанието, чиято справедливост е единственият спорен въпрос по делото. Предвид условията на транспортното деяние – извършено в населено място, в сутрешните часове на работен ден, на пешеходна пътека и в непосредствена близост с обществени сгради, при близо двукратно превишение на разрешената скорост и при наличие на наркотичен метаболит, няма и не може да има съмнение, че подсъдимият е имал субективната представа за абстрактната възможност с такъв комплекс от предприети 4 действия да причини общественоопасни последици. Наред с това в съзнанието му са намерили отражение и условията за пресичане на булеварда от пешеходци, като с оглед действащата светлинна регулация по пешеходната пътека към момента на нейното приближаване от страна на водача, се е стигнало до създаване на погрешни представи у дееца, че в неговия случай принципно възможните общественоопасни последици не биха настъпили, разчитайки и на спазване на задължението от страна на пешеходците да се съобразяват със светлинните сигнали. Така визираните обективни положения обосновават самонадеяността като форма на вина при транспортното деяние и не подкрепят извода на окръжния съд, че у подсъдимия са липсвали най-общи представи относно възможността да причини общественоопасни последици, към които той несъмнено е имал отрицателно отношение. Тук е необходимо да се направи и уточнението, че при повдигане на обвинението прокуратурата не се е ангажирала с конкретна форма на непредпазливата вина (стр.5 от обвинителния акт), поради което изводите на въззивния съд във връзка със субективната съставомерност не водят до влошаване на наказателно-правното положение на подсъдимото лице.