Решение № 298 от 01.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Бургас, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Соня Й. Петрова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600674 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба на адвокат Михаил Самуилов Коен от Адвокатска колегия – София, действащ като упълномощен защитник на подсъдимата М. П. Б., ЕГН: **********, гражданка на *******, против Присъда № 34 от 24.02.2025 г. на Районен съд – Бургас (РС-Бургас, БРС), постановена по НОХД № 3073/2024 г. по описа същия съд.

С обжалваната присъда подсъдимата Б. е призната за виновна за това, че на 31.12.2022 г. в гр. Бургас, на ул. „****“ до № *, е управлявала МПС – лек автомобил „Фиат Добло“, рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 6/04.01.2023 г. на сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Бургас, поради което и на основание чл. 343Б, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години, както и на наказание „глоба“ в размер на двеста лева.

1

Със същата присъда БРС е наложил на подсъдимата Б., на основание чл.

343Г, вр. чл. 343Б, ал.1 от НК, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, като е приспаднал от него времето, през което същата е била лишена от упражняването на това право по административен ред.

С атакуваната присъда подсъдимата М. Б. е осъдена и да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 615,13 лв. – по сметка на ОД на МВР Бургас, а по сметка на БРС – направените в съдебното производство разноски в размер на 733 лв. и 5 лв. за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба, подадена срещу присъдата на районния съд, е бланкетна, като с нея се иска отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение.

След постановяване на мотивите към атакуваната присъда, в нарочна молба от подсъдимата М. Б., подадена чрез упълномощения й защитник адвокат М. Коен от САК, се излагат конкретни възражения срещу обжалвания съдебен акт. Твърди се, че подсъдимата не е извършила престъпление, като това можело да се установи при прилагане на друг метод на проверка от вещото лице по съдебно-химическата експертиза. Първостепенният съд е упрекван, че не е направил точен анализ на допуснатите, според жалбоподателя, множеството нарушения по време на задържането на Б., които нарушили нейните права. В тази връзка се излагат конкретни доводи, изведени след направен анализ на показанията на разпитаните полицейски служители, ценени в жалбата като пристрастни и лъжливи.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него, първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, като приетите от него за установени фактически положения напълно съответствали на събрания по делото доказателствен материал. Смята концентрацията на алкохол в кръвта на Б. за установена по несъмнен начин предвид писмените заключения на съдебно-химическата експертиза и на назначената в съдебното следствие съдебна фармакологична експертиза, които 2 опровергавали твърденията на подсъдимата, че приетите от нея лекарства са довели до отчитане на посочената в обвинителния акт концентрация на алкохол в кръвта й. От друга страна прокурорът приема, че по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи подсъдимата да е приела посоченото от нея лекарство „Корвалол“. Предлага обжалваната присъда на районния съд да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимата М. Б., редовно призована, се явява и поддържа въззивната жалба. Отрича да е пила алкохол преди да управлява МПС на процесната дата. Твърди, че при проверката и задържането й в полицейското управление, са били нарушени редица нейни права като чужд гражданин, гарантирани с международните договори и конвенции, а също така и от законодателството на Република България. В частност твърди, че Посолството на *** не е било уведомено незабавно за ареста й, че не й е бил осигурен преводач по време на проверката, че не й е бил осигурен достъп до правна помощ, не й е била предоставена информация за причината за ареста на разбираем за нея език, нито информация за нейните права. Твърди, че отношението спрямо нея било жестоко и по този начин била нарушена Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от ОС на ООН от 10.12.1984 г., последно изменение 24.02.1995 г.

Според подсъдимата Б. бил нарушен и Международният пакт за граждански и политически права, в чл. 14 от който било гарантирано правото на справедлив досъдебен и съдебен процес, включващо и правото на защита, и възможността да има адвокат, а в конкретният случай такива не й били предоставени, защото била задържана като агент на ***, а по-късно делото било преквалифицирано за управление на МПС под влияние на алкохол. Твърди, че полицейски служители са й приложили физическа сила, за да подпише документи, а в болницата се държали лошо с нея, защото я смятали за **** и агент на ***.

Моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на оправдателна присъда от въззивния съд.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата М. Б. заявява, че поддържа въззивната жалба. Изразява несъгласие с тезата на представителя на ОП-Бургас за липсата на доказателства подсъдимата да е употребила лекарството „Корвалол“, като се 3 аргументира с показанията на полицейските служители, спрели за проверка Б..

Твърди, че заболяванията на подсъдимата, в комбинация с употребеното лекарство, биха довели до концентрация на алкохол, близка до посочената в изследването. В тази връзка изразява упрек към първостепенния съд, че не е изследвал задълбочено влиянието на здравословните проблеми на подсъдимата върху начинът, по който тялото й обработва приетото лекарство.

Защитникът твърди, че по отношение на Б. е провеждан политически процес – същата била третирана като ***, била принуждавана да подписва документи без да знае тяхното съдържание и без да са преведени. Изразява несъгласие с тезата на районния съд по повод тези възражения, че описаните действия евентуално би следвало да водят само до ангажиране на административна или дисциплинарна отговорност на съответните полицейски служители, защото намира, че твърдените от подсъдимата М. Б. неправомерни действия поставят под съмнение процесуалният ред по събиране на доказателства по делото и оказват влияние върху процесуалното качество на изготвените документи като писмени доказателства.

В заключение защитникът на подсъдимата моли за отмяна на обжалваната присъда, тъй като смята Б. за невинна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като извърши анализ и преценка на наличния по делото доказателствен материал и като направи цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

С оглед характера на оплакванията на подсъдимата и защитника й, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, повторени и в съдебните прения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва 4 изложи първо становището си по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. Що се отнася до твърденията за процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателствата, отговорът на въззивния съд ще бъде изложен по-долу, при анализа на доказателствения материал.

С оглед разпоредбата на чл. 248, ал.3 от НПК, всички възражения за допуснати от полицейски служители нарушения при проверката и задържането на Б. в полицейското управление по реда на ЗМВР като водач на МПС, за която с дрегер е установено наличието на алкохол в издишания въздух, вкл. за непредставяне на информация за причините за задържането й и за нейните права на разбираем за нея език, а също и за възпрепятстване възможността й да си осигури защитник, както и за неуведомяване на дипломатическите органи на **** за задържането й, и т.н., настоящата въззивна съдебна инстанция приема за процесуално недопустими. Същите възражения са били изложени и в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, който мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Съдебното определение по чл. 248, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК не е било обжалвано от заинтересованите страни по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, следователно повторното излагане на същите възражения пред въззивната инстанция е процесуално недопустимо предвид императивната забрана за това, установена в чл. 248, ал.3 от НПК. Все пак за прецизност следва да посочи, че аргументите на районния съд, изложени в посоченото определение, напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

Твърденията на М. Б. за допуснати от полицейските служители нарушения, с които засегнали правата й, остават изолирани и неподкрепени от доказателствените материали. Наред с това, дори и да се приеме, че такива нарушения действително са се случили (макар да няма доказателства за това), то те не могат да се приемат за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК. Това е така, тъй като описаните от подсъдимата Б. нарушения на служители на полицията, са били евентуално извършени от тях в хода на извършвана полицейска проверка по реда на ЗМВР и ЗДвП, а по-късно - в рамките на образувано административно-наказателно производство, чието начало поставя съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Сочените като неправомерни действия на полицаите, ако те наистина са били извършени (а няма доказателства за 5 това), не представляват процесуални действия по смисъла на НПК, доколкото времево предшестват образуването на досъдебното производство – наказателното производство против подсъдимата е било образувано на 01.01.2023 г. по реда на чл. 356, ал.1 от НПК (т.е. като бързо производство) с първото действие по разследването, а именно разпит на полицейския служител Н. П., проведен на 01.01.2023 г. в 06:00 ч. Тук е мястото да се отбележи, че правата на Б. по чл. 55 от НПК възникват едва с факта на съставяне на постановлението за привличането й като обвиняема и последващото му предявяване на подсъдимата като привлечено лице. Тогава възниква задължението на разследващия орган да й осигури възможност като привлечено лице да упражни правата си по чл. 55 от НК, вкл. да й осигури възможност да ползва адвокатска защита. Този извод се налага от систематичното тълкуване на нормите на НПК, поради което неучастието на защитник в момент от наказателното производство, предхождащ посочения по-горе, не може да се цени като процесуално нарушение от категорията на съществените и следователно не води след себе си някакви процесуални последици. В конкретният случай от материалите по делото е видно, че след образуването на ДП № 431 ЗМ-1/2023 г. по описа на 01 РУ на МВР – Бургас и нейното привличане като обвиняема, на подсъдимата са били осигурени всички условия за упражняване на правото й на защита, както й правото на справедлив процес, като й е бил назначен преводач, осигурена й е била възможност да упълномощи защитник, извършен е бил превод на разбираем за нея (писмено и говоримо) език, осигурена й е била възможност да даде обяснения по обвинението и да представя доказателства в хода на разследването. Ето защо прав е бил районният съд когато е заключил, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата.