Определение № 2077 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2077 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Стефка Михова

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501654 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; против определение № 5842/12,05,2026 г., постановено по гр. д. № 15629/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 44146/30,04,2026 г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1634/06,04,2026 г. в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени.

Ответникът по частната жалба С. А. С., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на определението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 15629/2025 г. на РС Пловдив е образувано по искова молба от С. А. С., ЕГН **********; против „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, с която е предявен иск с правна квалификация чл.

124 от ГПК вр. чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника суми, за които в полза на последния е издаден изпълнителен лист от 30,10,2007 г. по ч. гр. д. № 7353/2007 г. на РС Пловдив, поради изтекла погасителна давност.

1

С постановеното по делото решение искът е приет за основателен и е призната за установена липсата на задължения. На ищеца са присъдени деловодни разноски за производството, като във връзка с предявено от ответника възражение за прекомерност, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са намалени до нормативно установения минимум.

С молба вх. № 44146/30,04,2026 г. ответникът е поискал изменение на решението досежно разноските, като същото бъде отменено в частта, с която той е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски. Като основание на искането се сочи, чене е дал повод за завеждане на делото и е признал основателността на исковете. Евентуално се иска допълнително намаляване на разноските за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна – ищец в производството, е заявила становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като неоснователно, приемайки, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настоящата инстанция споделя този извод.

С предявения срещу иска писмен отговор, ответникът е признал основателността му. Признал е, че към датата на предявяване на иска вземанията му срещу ищеца, за които се е снабдил с изпълнителен лист, са погасени по давност, тъй като по изпълнителното дело, образувано за събирането им, не са искани и предприемани изпълнителни действия от 2012 г. С постановеното по спора решение искът е уважен поради посочените безспорни обстоятелства.

Правилно обаче РС е приел, че за снабдилия се с изпълнителен лист кредитор се легитимира като носител на вземания срещу длъжника и за последния винаги е налице интерес от установяване на погасяването им.

Прекратяването на образуваното по изпълнителния лист производство по принудително изпълнение не съставлява пречка за взискателя да образува ново такова, поради което не е налице твърдяната от ответника злоупотреба с процесуални права при предявяването на исковете.

Поради това не е налице основанието по чл. 78 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски. Неоснователно е и искането за намаляването им. Както се посочи, РС е приел за основателно предявеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за 2 заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и е намалил същите до нормативно установения минимум. Не са налице основания за допълнителното им намаляване.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди. Затова съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5842/12,05,2026 г., постановено по гр. д. № 15629/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 44146/30,04,2026 г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 1634/06,04,2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3