Решение № 260347 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№

……………../……...11.2020 г. гр.

Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 567/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 11350/11.04.2020 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, представлявано от В.С. и Д.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за приемане за установено, че Г.Д.П., ЕГН **********,***, дължи сумите: - 33217.25 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.

417 ГПК– 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода

10.10.2017 г. – 05.07.2018 г.; -

68.86 лв., представляваща лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ към договора за периода 16.01.2018 г. – 05.07.2018 г. и - 120.00 лв., такса разходи по изискуем кредит, на осн. чл.

8 ОУ, вр. чл. 15 от Договора и т. 6 от Тарифата, всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.

В условията на евентуалност, предявява иск за осъждането на ответника да заплати горните суми, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен на

17.02.2017 г. Договор за кредит за текущо потребление е предоставил на ответника кредит в размер на 35000.00 лв., с краен срок на издължаване 17.02.2027 г., който е бил усвоен на 17.02.2017 г. Уговорена била възнаградителна лихва с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6.00 % годишно. В чл. 18.1 от Общите условия били разписани условията за олихвяване при забава в плащането на месечна вноска, а в чл. 18.2. от ОУ, условията за олихвяване при предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Излага, че задълженията си за погасяване на месечните вноски по договора ответникът изпълнявал до 10.09.2017 г. Последното плащане било на 10.10.2017 г. в размер на 106.07 лв., която била отнесена за погасяване на част от дължимата сума. Сочи, че договорната лихва е начислявана съгл. Чл. 7.8 от ОУ като след 30.06.2017 г., поради промяна в лихвообразуващия фактор размерът на лихвения процент е бил намален от 6.00 % на 5.942 %. Поради допусната забава, ищецът предприел действия по обявяване на кредита на предсрочно изискуем като изпратил уведомление до постоянния и настоящ адрес на ответника, което счита за връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, считано от 28.06.2018 г. Сочи, че към момента на залепване на уведомлението, ответникът не е имал регистриран трудов договор. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.06.2018 г. Забавата на ответника и обявената предсрочна изискуемост довели до начисляване на съответните лихвени надбавки по чл. 18.1. и 18.2 от ОУ. По отношение на претендираната такса разходи излага, че тя е уговорена и дължима за разноски за намиране на длъжника и връчване на покани за доброволно изпълнение, уведомления за предсрочна изискуемост и др.

В случай, че бъде прието, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на ответника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, прави изявление в исковата молба, че поради настъпване на предпоставките счита целия непогасен остатък от задължението по договора за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на исковата молба, която да се счита и покана за заплащане на всички дължими суми, предмет на предявения иск. Отправя искане за осъждане на ответника да ги заплати, както и да бъдат присъдени разноските в производството.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Г.Д.П., чрез особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Пространно оспорва всички твърдения на ищеца по фактите като счита, че е налице неяснота, както по отношение основанието за начисляване на всяка една от претендираните суми, така и по нейния размер и период. Счита, че предсрочна изискуемост не е обявена надлежно на ответника, а по отношение изявлението за предсрочна изискуемост направено с исковата молба, в частта по предявения осъдителен иск, счита, че особения представител не е оправомощен да приема подобни изявления, отправени до ответника. Счита, че договора и съдържащите се в него клаузи са нищожни, тъй като са неравноправни. В договора не бил посочен разбираемо годишния лихвен процент и методиката на неговото изчисляване, както и Банката разполагала с възможност да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент.

Счита, че не е налице основание за претендиране на договорна и наказателна лихва едновременно. Счита, че сключването на договора противоречи на добрите нрави, тъй като кредитора цели да извлече изгода. Сочи, че правото на ищеца едностранно да променя лихвения процент не е обвързано с право на ответника да се откаже от договора.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която репликира възраженията на ответника. Счита, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответника, преди депозиране на заявлението и излага доводи в подкрепа на това. Счита, че връчването на исковата молба на особения представител представлява надлежно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост по евентуалния иск. Сочи, че в договора не се съдържат неравноправни клаузи. Сочи, че прилагания лихвен процент по договора е формиран с прилагане на преференциална надбавка, предоставена с оглед сключен между страните договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ като е предвидено, че при прекратяване на договора за пакета „Частно Банкиране“, отпада основанието за прилагане на преференция изцяло и занапред се прилага лихвения процент по стандартни потребителски кредити. Сочи, че в т.

7.2.1. от ОУ са посочени условията за промяна на лихвообразуващия индекс Софибор. Така прави извод, че правото на промяна на лихвения процент не е едностранно, а е само в случаите, когато е възможно увеличаване на цена на стока и/или услуга, което е допустимо съобр. Чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗКИ и ЗПК.

Сочи, че в сключения договор за пакет „Частно Банкиране“ и Условията към него, подписани от ответника ясно е посочен размерът на лихвения процент, условията по преференциалния пакет и случаите, в които преференциалните условия се отнемат и последици от това. Счита, че дължимостта на такси и комисиони по действащата Тарифа на Банката е уговорено в Договора и техния размер е бил ясен отнапред. По отношение на възраженията касателно видовете лихви, сочи, че не е налице начисляването на различните видове лихви е извършено при наличие на различни основания за това и не е налице кумулиране на едно и също обезщетение.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Оспорва твърденията изложени в допълнителната искова молба.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител, а ответника, чрез особен такъв, поддържат изложените твърдения, възражения и доводи.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По заявление на „Банка

ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, възоснова на извлечение от счетоводни книги, е образувано ч.гр.д. № 10572/2018 г. на ВРС, IX с. и e издадена Заповед

№ 5313/06.07.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Г.Д.П., ЕГН **********, да заплати сумите: - 33217.25 лв., дължима главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна (възнаградителна) лихва, за периода 10.10.2017 г. - 05.07.2018 г.; - 68.86 лв., обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), за периода

16.01.2018 г.- 05.07.2018 г.; - 120.00 лв., дължими заемни такси, всички дължими по Договор за текущо потребление от 17.02.2017 г., както и разноски в заповедното производство. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист.

Представен по делото е Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., от който се установява, че ищецът е предоставил на Г.П., в качеството на кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на 35000.00 лв., при срок на издължаване 120 месеца, от датата на усвояването. Уговорена е преференциална лихва, в размер на 6.00 %, с оглед сключен между страните Договор за ползване на пакет „Частно банкиране“. (чл.

1, 2 и 7 от Договора). Страните договорили и размер на приложимия лихвения процент, в случай на прекратяване на сключения договор за частно банкиране, както и условията, при които лихвения процент подлежи на промяна, както и, че ОУ са неразделна част от договора, че кредитополучателя ги е получил и ги приема с подписване на договора. (чл.

15) Задълженията по договора били обезпечени от ответника със залог на вземане по трудово правоотношение като е сключен и представен Договор за залог на вземане от 17.02.2017 г.

Представен по делото е Договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ от 08.02.2017 г. и приложенията към него.

Представени по делото са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план, Тарифа на Банката.

По делото е представена нотариална покана рег. № 4046/14.06.2018 г. и Протокол за извършени действия, на Нотариус № 195, с район на действие – ВРС, от която се установява, че ищецът е направил изявление, че поради забава в плащанията за погасяване на задълженията по Договора, обявява кредита за предсрочно изискуем, както и е уведомен длъжника за начина на олихвяване на главницата, считано от получаване на поканата.

Поканата е приета за редовно връчена, на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, считано от 29.06.2018 г.

Представена по делото е разпечатка от разплащателната сметка на ответника, по която е усвоен отпуснатия кредит.

По делото е назначена ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 17.02.2017 г., сумата по кредита в размер на 35000.00 лв. е усвоена като сметката на ответника е заверена с посочената сума. Вещото лице е установило, че в срок са погасявани първите седем вноски по кредита с падеж през периода 10.03.2017 г. – 10.09.2017 г. През периода 10.10.2017 г. – 06.12.2017 г. са постъпвали суми, които са били недостатъчни за цялостно погасяване на падежиралите през периода вноски. Последното плащане на суми по договора е извършено на 16.01.2018 г., когато е постъпила сумата 7.00 лв., която е отнесена за погасяване на 2.40 лв., договорна лихва, 1.74 лв. главница и 2.86 лв., наказателна лихва. Експертът е установил, че към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост неплатени са били вноските падежирали през периода 10.11.2017 г. – 10.06.2018 г.

От заключението се установява още, че през целия период от сключването на договора до 05.07.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, задълженията по договора са начислени само на база договорения преференциален лихвен процент. Вещото лице е изчислило размер на задълженията към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 28.06.2018 г. и към датата на депозиране на заявлението – 05.07.2018 г. и е установило, че след датата на подаване на заявлението суми не са постъпвали за погасяване на задължението.

При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 10572/2018 г. на ВРС, IX с.