Определение № 1000 от 02.10.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. ХАСКОВО, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500296 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, с искане за изменение на решение № 208 от 18.07.2023 год., постановено по в.гр.д. № 296 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна и представляващи възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния и въззивния съд, и в заповедното производство, с искане възнагражденията да бъдат намалени съответно от 691.68 лева на 300 лева, от 1 281.56 лева на 300 лева и от 138.33 лева на 50 лева. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения е обосновано с доводи за това, че същите не съответстват на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004 год., като такава, противоречаща на правото на Европейския съюз и накърняваща изискването на справедлив процес.

Постъпил е отговор от адвокат Н. И. И. пълномощник на И. М. П. с доводи за неоснователност на молбата, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София.

Постъпила е молба от адвокат Н. И. И. – пълномощник на И. М. П., с искане за изменение на решение № 208 от 18.07.2023 год., постановено по в.гр.д. № 296 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта на разноските и за присъждане на разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част.

Постъпила е молба от адвокат К. И. Б. – в лично

1 качество, с искане за изменение на решение № 208 от 18.07.2023 год., постановено по в.гр.д. № 296 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта на разноските и за присъждане на държавна такса в размер на 15 лева, направени във връзка с обжалване на постановено от първостепенния съд, определение.

Постъпили са отговори от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, с доводи за неоснователност на молбите, подадени от адвокат Н. И. И. – пълномощник на И. М. П. и от адвокат К. И.

Б..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.д. № 296 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по въззивна жалба, подадена от И. М. П. против Решение № 90 от 16.02.2023 год., постановено по гр.д. № 2066 /2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград и по частна въззивна жалба против определение № 561 от 03.04.2023 год., постановени по гр.д. № 2066 /2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

Въззивното производство е приключило с влязло в сила решение № 208 от 18.07.2023 год., с което обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменено частично, а определението – изцяло, и вместо тях въззивният съд се е произнесъл по същество на спора, отхвърляйки частично исковете, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София против И. М. П..

С въззивното решение съдът е отменил изцяло обжалваното решение в частта на разноските, определяйки размера им съразмерно на уважената и на отхвърлената им част, като е осъдил И. М. П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, сумата в размер на 61.66 лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд и сумата в размер на 271.38 лева – разноски при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, и съответно - осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София да заплати на адвокат М.Л.Л. сума в размер на 691.68 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на

И. М. П., при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от иска; на адвокат К. И. Б. сума в размер на 138.33 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на И. М. П., направени по ч.гр.д. № 1602 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, съразмерно на отхвърлената част от иска; и на адвокат Н. И. И. сума в размер на 1 281.56 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на И. М. П., при разглеждане на делото пред въззивния съд, съразмерно на отхвърлената част от иска.

2

Молбите са допустими – подадени на 28.07.2023 год. и съответно на 10.08.2023 год., от надлежни страни и в едномесечния срок, считано от постановяване на необжалваемото решение – 18.07.2023 год., чието изменение се иска.

Разгледана по същество, молбата, подадена от

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е неоснователна, по следните съображения:

Заявеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поддържано в молбата – предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът преценя като неоснователно, по следните съображения: С въззивното решение, чието изменение се иска в частта на разноските, съдът е определил размера на адвокатските възнаграждения в полза на упълномощените от И. М. П., с процесуалното качество на длъжник в заповедното производство, на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и на въззивник в настоящото въззивно производство, адвокати в предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, минимални размери – обстоятелство, което по същество не се оспорва в молбата за изменение на въззивното решение в частта на разноските. Изложените в нея доводи за прекомерност на адвокатските възнаграждения, обосновани с това, че същите не съответстват на действителната правна и фактическа сложност на делото и с неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004 год., като такава, противоречаща на правото на Европейския съюз и накърняваща изискването на справедлив процес, съдът намира за необосновани. От една страна, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, размерът на адвокатските възнаграждения се определя съобразно правната и фактическа сложност на делото, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съгласно ал.2 от който законов текст размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, размер за съответния вид работа, въпросът за законосъобразността на който подзаконов нормативен акт не може да бъде въвеждан като предмет в общото исково производство, доколкото компетентен да се произнесе по същия е Върховния административен съд, евентуално – Комисията за защита на конкуренцията. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на молителя за това, че размерите, определени в Наредбата не следва да се прилагат, тъй като определянето на такива минимални размери за заплащане на адвокатските услуги противоречи на правото на Европейския съюз. Действително Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет представлява решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл.101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. С Наредбата се определят минимални цени за съответните адвокатски услуги, като същевременно законът – чл.36, ал.2 и чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК не допуска съдът да определя размер на адвокатското възнаграждение под минималния съгласно Наредбата. Дори и Наредбата да попада в обхвата на забраните по 3 чл.101, параграф 1 от ДФЕС, като акт, който би могъл да ограничи конкуренцията, трябва да се съобразят и изключенията, предвидени в чл.101, параграф 3 от ДФЕС, но релевантното в случая е, че съдът в рамките на конкретно съдебно производство и при произнасяне по искане за определяне или за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, не може да извърши преценка доколко Наредбата преследва легитимна цел и дали е необходима мярка за постигането й. Поради това следва да се приеме, че съдът е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата. Изложените в молбата доводи за несъотносимостта на размерите на адвокатските възнаграждения с възнагражденията за юрисконсулт, съдът намира за необосновани, и оглед изричното в тази насока разграничение, предвидено в ГПК – ал.5 и ал.8 от текста на чл.78 от ГПК, според което адвокатските възнаграждения се определят съгласно чл.36 от ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението за юрисконсулт – съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ.

Разгледана по същество молбата, подадена от адвокат Н. И. И. – пълномощник на И. М. П., съдът намира за основателна по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска в частта на разноските съдът е определил и присъдил в полза на страните претендираните и направени от тях разноски за възнаграждения за адвокат и съответно – за юрисконсулт, като е пропуснал да се произнесе по искането на въззивницата за присъждане на поисканите от нея разноски, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК, обективиран във въззивната жалба, за заплатена държавна такса за въззивно обжалване на решението на първоинстанционния съд, в размер на 178 лева, съгласно приложена по делото разписка от 08.03.2023 год., поради което решението следва да бъде допълнено и в полза на въззивницата бъде присъдена сума в размер на 123.12 лева, определена съразмерно на отхвърлената част на предявените срещу нея в качеството й на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, искове.

Разгледана по същество молбата, подадена от адвокат К. И. Б. – в лично качество, съдът намира за основателна по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска в частта на разноските съдът е определил и присъдил в полза на страните претендираните и направени от тях разноски за възнаграждения за адвокат и съответно – за юрисконсулт, като е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК, обективиран в частна жалба, за заплатена държавна такса за въззивно обжалване на определението на първоинстанционния съд, в размер на 15 лева, съгласно приложена по делото разписка от 19.04.2023 год., поради което в полза на адвокат Б., посочена като наредител и задължено лице в цитираната разписка, следва да бъде присъдена сума в размер на 15 лева, дължимостта на която се обосновава с постановената от въззивния съд отмяна на обжалваното 4 определение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6526 от 28.07.2023 год., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр.София, Столична Община, Район Люлин, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за изменение на Решение № 208 от 18.07.2023 год., постановено по в.гр.д. № 296 / 2023 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.***, ул.“Гургулят“ № 31 /офис – партер/, в размер на 691.68 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на И. М. П., при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от иска; на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.***, ул.“Гургулят“ № 31 /офис – партер/, в размер на 138.33 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на И. М. П., направени по ч.гр.д. № 1602 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, съразмерно на отхвърлената част от иска; и на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.***, ул.“Гургулят“ № 31, ет.1 /офис – партер/, сума в размер на 1 281.56 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на И. М. П., при разглеждане на делото пред въззивния съд, съразмерно на отхвърлената част от иска.