Определение № 812 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Частно наказателно дело № 20235330205262 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.

С постановление от 30.08.2023г. Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство /дознание/ № 196/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останал пострадалият П. Н. Т., който го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност, с искане делото да се върне на РП Пловдив с указание за точно прилагане на материалния и процесуалния закони и назначаване на нова експертиза.

Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския акт и съображенията на жалбоподателя, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е било образувано с постановление на РП Пловдив от 07.04.2022г. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че през мес.07.2021г. в гр. Пловдив - деецът се е заканил с убийство на П. Н. Т., ЕГН **********, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

1

По делото няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.

С постановление от 30.08.2023г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, като е направил извод, че деянието не съставлява престъпление.

В хода на наказателно производство, с оглед изясняване на обективната истина, са извършени следните действия по разследването: разпитани са множество свидетели, включително и Т., както и са били приложени писмени доказателства, в т.ч. заключение на комплексна СППЕ.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите П. Т. и С.Б. се познават от около двадесет години. Б. притежавал заложна къща - находяща се на пл.Гроздов пазар в гр.Пловдив, откъдето понякога св.Т. купувал различни вещи . Двамата били установили близко познанство в тази връзка. На 16.07.2021г. св.Т. бил посетил ресторант „Ереван“ /находящ се на пл.Гроздов пазар/ , когато случайно се срещнал с Б. и последният му показал снимка на дамски часовник марка Ролекс, който бил оставен от клиент за продажба. Т. проявил интерес, но пожелал първо да види часовника. Двамата се разбрали да се видят на следващия ден - 17.07.2021г, отново в ресторанта, където Б. донесъл часовника. Тъй като същия т не бил в добро състояние, двамата започнали да се пазарят, като в крайна сметка се договорили Т. да го купи срещу сумата от 11 000лв. Часовник ът останал в Т. , който се прибрал в дома си, където след няколко часа дошъл Б. и Т. му дал предварително приготвена сумата от 11 000 лв. Предвид добрите взаимоотношения помежду им, за продажбата на часовника и плащането на парите не изготвили никакъв документ. Т. изпратил часовника на ремонт в сервиз в гр.София, откъдето го получил на 21.07.2021г. Същия ден случайно се срещнал със свой приятел - св.Х.П.И. /който притежавал магазин за продажба на часовници/. Двамата се разговорили на тази тема и в крайна сметка Т. му продал дамския часовник марка „Ролекс“ срещу сумата от 14 000лв, като И. щял да му даде парите щом го продаде. И. направил снимки на часовника и го обявил за продажба в различни интернет сайтове. На 22.07.2021г. сутринта на св.Х. И. позвънила по телефона негова позната П.К. , която му съобщила, че това е нейния часовник и е бил откраднат /действително, за отнемането на часовника на П.К. било образувано и водено ДП № 951 /2021 г по описа на РУП-гр.Сливен/ . След като разбрал за това, Х.

И. веднага позвънил на П. Т., съобщил му че часовникът бил предмет на кражба и му дал и телефона на неговата позната П.К.. Веднага Т. я набрал по телефона и след като разговарял с К., по телефона на Т. позвънил Б., който го попитал защо не е изчакал с продажбата на часовника и го напсувал, а Т. отговорил, че след като го е купил ще го продава когато си иска. Двамата се скарали, като Т. го обвинил, че му е продал краден часовник, а Б. му заявил да 2 му донесе часовника и ще му върне парите. Св.Т. помолил свой приятел /св.Б.П. / да го закара с неговия автомобил - първо до дома на Х. И. /откъдето взел часовника/, а след това до заложната къща на Б.. При пристигането си пред заложната къща - Т. си поискал парите за него, преди да го върне. А Б. му отвърнал: „Ще ти дам парите, когато аз реша... Ти знаеш ли кой съм аз… ************.“ . Т. и приятеля му - св. Б.П. , си тръгнали от заложната къща заедно с часовника, тъй като Б. не върнал сумата от 11 000лв. На следващия ден - 23.07.2021г., на св.Т. позвънили от полицията , където същият се явил и предал доброволно часовника /който бил предмет па престъпление/.

За отправената му заплаха с убийство от Б. св.Т. депозирал жалба в полицията, по която впоследствие било образувано настоящето наказателно производство. През последвалия период от време двамата /Т. и Б. / се виждали нееднократно в ресторант „Ереван“, който Т. продължил да посещава. Св.Т. сочи, че Б. не му е оправял повече заплахи, нещо повече - Б. му предложил да си „оправят„ отношенията, като му върне дадената сума от 11 000лв, като му преведе веднага 2000лв, а остатъка на части, но Т. не се съгласил и поискал цялата сума наведнъж.

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза - П. Т. не страда от психично заболяване, не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив, състоянието му не покрива критериите на категорията „основателен страх“ от отправените към него закани.

Така изложената фактическа обстановка, представителят на държавното обвинение е приел за безспорно установена от наличните по делото доказателствени източници – гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания и заключение на КСППЕ, които прокурорът е подложил на самостоятелен и съвкупен анализ, въз основа на който е достигнал до правния извод за наличие на прекратително основание на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно, че липсва от обективна и субективна страна състав на престъпление.

Настоящата съдебна инстанция приема крайния прокурорски извод, макар и не по изложените мотиви, като съображенията за това са следните:

На първо място, Съдът приема за безспорно установена в основната им част така изложените фактически положения, като единствено съмнение възниква относно отправянето на инкриминираната реплика от страна на св.Б. спрямо св.Т. "**“, която прокурорът е приел за категорично обективирана. В доказателствения анализ прокурорът е посочил, че в тази насока – досежно репликата „**!“, изцяло кредитира показанията на пострадалия Т., понеже частично се подкрепяли от показанията на св.Б.П. /приятел на постр.Т./.

Всъщност именно поради обстоятелството, че дори показанията на близкия му приятел – св.П., са в разрез с твърденията на постр.Т. за отправена закана с убийство, не може да се възприеме за безспорно установено, че от страна на 3 св.Б. спрямо постр.Т. е била отправена цитираната инкриминирана фраза.

Напротив, св.П. неколкократно описва, че от страна на св.Б. спрямо св.Т. са били изречени множество реплики, но същите действително представляват обидни квалификации и закани спрямо телесния интегритет на пострадалия.

В този смисъл, съдът намира, че следва в пълнота да бъдат кредитирани показанията на св.Б.П., а не тези на постр.Т., доколкото последните се отличават с известен субективизъм и целят да защитят интересите на пострадалия, за разлика от показанията на св.П., който въпреки близките им отношения не защитава неговата версия в цялост.

На следващо място, Съдът не може да се съгласи с прокурорския извод, че макар и да е била употребена репликата „**“, тази закана не е съпроводена с конкретно действие – обективизиращо намерението да бъде осъществена, защото законът не изисква заканата с убийство да бъде съпроводена с допълнителни конкретни действия в случай, че същата се е изразила единствено чрез отправени вербални изрази. Заканата с убийство може да намери различни проявления – чрез думи, действия /формални, конклудентни и пр./, като единствено от значение е тези проявни форми да са от такова естество, че да могат да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата. В тази връзка и правнонеиздържан се явява прокурорският извод, че липсва признак на изследваното деяние по чл.144, ал.3 от НК, понеже св.Т. не бил изпитал основателен страх от осъществяването на заканата, изводимо от заключението на КСППЕ и от показанията му, досежно обстоятелството, че същият не променил начина си на живот след инкриминираните събития.

Както вече се посочи, релевантно към състава на изследваното престъпление е дали заканването е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, а не дали е възбудило такъв. Нещо повече, нужно е тази преценка да се направи към момента на извършване на деянието, а не към последващ момент, към който да е нужно да се изследват отношенията между двамата свидетели Т. и Б.. Всъщност, преценката дали в конкретния казус от страна на св.Б. спрямо св.Т. е осъществена закана с убийство следва да се изведе от цялостния конфликт между двамата – неуредени финансови отношения, мотивът за ескалирането им, неовладяната вербална агресия от страна на св.Б., поради неразрешаването на спорната ситуация според неговите изисквания, конкретните реплики към св.Т. и контекста, при който са отправени. В случая не само, че не се установява, св.Б. да е отправил спрямо св.Т. реплики, с които да се е заканил с убийство на последния, но и установените от доказателствата по делото реплики не биха могли да 4 възбудят основателен страх за осъществяването на заплашването, поради което и правилен се явява крайният прокурорски извод за липса на съставомерни признаци досежно изследваното деяние, което е обусловило прекратяването на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са проведени всички следствени действия за установяване на обективната истина, в частност назначаване и изготвяне на повторна КСППЕ, тъй като счита, че в достатъчна степен са били проведени възможните и необходими действия по разследването и са били събрани доказателствени източници, от които да се установят или не фактическите положения, релевантни към състава на престъпното посегателство.

Заключението на КСППЕ е в достатъчна степен пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за неговата правилност, поради което и не са налице основанията на чл.153 от НПК.

Поради изложените съображения съдът счита, че следва постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 30.08.2023г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство /дознание/ № 196/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок пред ПОС от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя П.

Н. Т. и на Районна прокуратура – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5