Определение № 104 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000128 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 214, ал. 1 и чл. 253 от ГПК.

С определение № 1604 от 16.12.2024 година, постановено по т. дело № 446/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено на основание чл. 253 от ГПК определението от 02.07.2024 година, с което е допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение на първоначално предявения иск чрез увеличение на размера му от 20 000 лева на 30 000 лева, заявено с молба от 17.06.2024 година.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца по делото „Р Т ***“ ЕООД, представлявано от адвокат С. А..

Оплакванията са за недопустимост на определението, както и за неговата незаконосъобразност, като се иска същото да бъде признато за недопустимо, алтернативно да бъде отменено.

Поддържа се, че определението е недопустимо, тъй като е постановено от Окръжен съд, който няма правомощия да отменя по реда на чл. 253 от ГПК определение, постановено от друг съд, в случая от Районен съд – Пловдив. Освен това се твърди, че повдигнатият спор касае косвено въпроса за родовата подсъдност на предявения иск, макар и по недопустим начин. Според частния жалбоподател 1 определението на Районния съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжния съд след допуснатото увеличение на иска било обжалваемо по реда на чл. 121 от ГПК, респ. ответникът разполагал с процесуална възможност да изложи оплаквания срещу допуснатото увеличение на иска, което не било сторено. След изпращане на делото за разглеждане от Окръжния съд определението било стабилизирано и не подлежало на изменение или преразглеждане по реда на чл. 253 от ГПК. Тази разпоредбата предоставяла възможност на същия съд, който е постановил определението, да го отмени поради грешка, пропуск или изменение на обстоятелствата, като в случая не ставало дума за такава хипотеза. Аргумент за недопустимост на обжалваното определение, според частния жалбоподател, била и разпоредбата на чл. 104, ал.1, т. 4 от ГПК, според която Окръжен съд не бил компетентен да разгледа иск с цена 20 000 лева. Поддържа се, че въззивният съд следвало да разгледа частната жалба като такава с предмет спор за подсъдност по смисъла на чл. 121 от ГПК, доколкото макар да липсвало изрично произнасяне, Окръжният съд насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Това, според частния жалбоподател, било мълчаливо произнасяне по въпроса за подсъдността, постановено от ненадлежен съд, в нарушение на изричното правило на чл.

104, ал.1, т. 4 от ГПК, което водело до неблагоприятни последици за ищеца.

Поддържа се, че компетентен да се произнесе по предявения иск след допуснатото увеличение е Окръжният съд.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение са свързани със съществуващата процесуална възможност по чл. 214 от ГПК за увеличение на размера на иска до приключване на съдебното дирене. Фактът, че се касаело за частичен иск, не се отразявал на тази процесуална възможност, като има позоваване на разрешението, съдържащо се в ТР № 3/2016 година. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 126 от ГПК, предвиждаща, че при две идентични дела по-късно заведеното се прекратява.

В случая не ставало дума за по-късно заведено дело, а за първото такова, по което бил предявен частичен иск, чийто размер бил увеличен впоследствие по искане на ищеца. Не процесното дело, а т. дело № 191/2023 година по описа на ОС – Пловдив било второто заведено дело, поради което въпросът за допустимостта на иска за остатъка от 10 000 лева по допуснатото увеличение следвало да се постави по второто дело, а не по настоящото.

2

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответника О П с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено поради това, че определението на Окръжния съд не е от категорията определения, подлежащи на контрол от по-горна инстанция.

Съображенията му са следните:

По гр. дело № 14307/2018 година по описа на Районен съд – Пловдив е предявен частичен иск от „Р *****“ ООД срещу О П с цена 20 000 лева за обезщетение за вреди от предсрочно прекратяване на договор за концесия, в размер на разходите за сторени от ищеца инвестиции в отдадения на концесия имот от ответника. Предявен е и евентуален частичен иск за същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване. След осъществен инстанционен контрол на постановеното по това дело решение / по в.гр. дело № 889/2022 година на Окръжен съд – Пловдив и т. дело № 158/2023 година на първо търговско отделение на ВКС/ ,делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Пловдив и е образувано под нов номер – първоначално като гр. дело № 14996/2022 година, което е прекратено, а след това и като гр. дело № 1523/2024 година, двете по описа на Районен съд – Пловдив.

За сумата от 175 420 лева, представляваща разликата над претендираните 20 000 лева по частичния иск до пълния претендиран размер, е подадена искова молба на 31.03.2023 година и е образувано т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив.

Увеличението на частичния иск от 20 000 лева на 30 000 лева е направено от ищеца „Р Т ***“ ЕООД с молба от 17.06.2024 година по гр. дело № 1523/2024 година на РС – Пловдив и е допуснато с определение на съда по това дело от 02.07.2024 година, след което е постановено прекратяване на производството по делото и изпращането му правилата на родовата подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, пред който е образувано процесното т. дело № 446/2024 година.

След уточненията, направени от ищеца с молба вх. № 35733/31.10.2024 година по т. дело № 446/2024 година на ОС- Пловдив в изпълнение на 3 указанията на съда, е безспорно, че сумата от 10 000 лева, с която е направено увеличение на частичния иск, е част от сумата от 175420 лева, за която е предявен иска по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив. Безспорно е също, че производството по това дело е спряно, за да се изчака изхода по делото по предявения частичен иск.

От обсъденото по-горе е видно, че предприетите от ищеца процесуални действия по гр. дело № 1523/2024 година на РС – Пловдив с молбата от 17.06.2024 година са за увеличение на първоначално предявения частичен иск със сума, представляваща отново част от цялото вземане, т.е. и след допускане на увеличението със сумата от 10 000 лева искът остава частичен.

В този случай определението на Окръжния съд, с което на основание чл. 253 от ГПК е отменено определението на Районния съд за допускане на увеличение на предявения иск, не попада в категорията определения, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Определението, с което е допуснато увеличение на иска е по движение на делото и може да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК при допусната грешка по искане на страната или служебно от съда, когато се отнася до факт или приложение на закона. Обстоятелството, че в случая увеличението е допуснато от Районния съд, а определението е отменено от Окръжния съд, не променя този извод, доколкото става дума за съдебно производство по един и същ иск, пренесено на по-горната инстанция по правилата на родовата подсъдност.

Не съществува процесуална пречка Окръжният съд да отмени на основание чл.

253 от ГПК определение на Районния съд по делото, което разглежда, приемайки че при постановяването му е допусната грешка.

Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че в случая спорът е за компетентния по правилата на родовата подсъдност съд, който да разгледа делото. Частната жалба касае само определението, с което е отменено определението по чл. 214 от ГПК за допускане на увеличение на иска.

Окръжният съд не е предприел действия по прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районния съд или каквито и да било други действия, свързани с подсъдността, за да се приеме, че става дума за спор по чл. 121 от ГПК. Това, наред с факта, че решение, постановено от Окръжен съд по спор, който е бил родово подсъден на Районния съд, не е недопустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 270, 4 ал. 4 от ГПК, налагат извод, че не става дума за спор за подсъдност, респ. не обосновават обжалваемост на определението.

Отказът да се допусне увеличение на частичен иск не е сред определенията, подлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, която предвижда, че на обжалване подлежат само определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. Определението за отказ да се допусне увеличение на частичен иск не е сред тях. Поради това не може да се приеме, че подлежи на обжалване и определението по чл. 253 от ГПК, с което е отменено допуснатото увеличение поради грешка, свързана с приложение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Този извод следва от задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 7б от ТР № 1/09.12.2013 година по т.д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, според което на обжалване подлежи определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който обаче не е предявен като частичен. При предявяване на частичен иск, какъвто е настоящия случай, отказът да се допусне увеличението му не прегражда пътя на ищеца да предяви отделен иск за остатъка от претенцията си над размера по частичния иск, което в случая е сторено от ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че следва да прекрати производството по делото поради недопустимост на подадената частна жалба.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според въззивния съд изводите на първоинстанционния съд за грешка при допускане на увеличението на частичния иск, касаеща приложението на процесуалния закон – чл. 126, ал. 1 от ГПК, са правилни. В случая макар първоначалният частичният иск да е предявен преди този по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив, неговото изменение, изразяващо се в увеличение със сумата от 10 000 лева, е направено едва в по-късен момент – на 17.06.2024 година, когато тази сума вече е била част от предмета на т.дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив. При приложение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК преценката следва да се направи не въз основа на датата на подаване на първоначалните искови молби, а според датата на заявяване на претенцията за процесната част от 10 000 лева, което е станало на 31.03.2023 година по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив и на 17.06.2024 година по гр. дело № 1523/2024 година на РС – Пловдив. В този смисъл по-рано е заведен искът 5 за частта от 10 000 лева по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив.

Повторното й предявяване, включително по пътя на увеличение на предявен преди това частичен иск, е недопустимо съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1554/15.01.2025 година, подадена от адвокат С. А. като процесуален представител на „Р Т ****“ ЕООД, ЕИК *********, срещу определение № 1604 от 16.12.2024 година, постановено по т. дело № 446/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено определението от 02.07.2024 година, постановено по гр. дело № 1523/2024 година на Районен съд – Пловдив, за допускане на изменение на първоначално предявения частичен иск чрез увеличение на размера му от 20 000 лева на 30 000 лева, заявено с молба от 17.06.2024 година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба едноседмичен срок от връчването му на страните. пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________