Решение № 287 от 02.11.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кюстендил, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20231520200478 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПКи е образувано по жалба на Н. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, чрез адвокат А. И. от КАК против Заповед за задържане рег.

№ 1910зз-81 от 04.05.2023 година, издадена от А. А., разузнавач, сектор „КП“ при РУ Кюстендил към ОД на МВР Кюстендил.

С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и неговия процесуален представител.

Ответникът А. А., разузнавач, сектор „КП“ при РУ Кюстендил към ОД на МВР Кюстендил, в качеството му на полицейски орган по задържането, чрез упълномощен процесуален представител – гл.ю.к. ***, изразява становище за оставяне без уважение на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От служителя при РУ-Кюстендил - разузнавач, в сектор „Криминална полиция“ при РУ Кюстендил е издадена Заповед за задържане рег. № 1910зз81 от 04.05.2023 година, според съдържанието на която в 23:15 ч. 04.05.2023 г.

1 е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето Н. Д. А. с ЕГН **********. Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е попълнило и подписало декларация с посочените в нея права. Деянието, по повод на което е издадена заповедта е описано в същата, а имено, че на 04.05.2023г. в гр. Кюстендил е образувано ДП №1910ЗМ-332 за извършено престъпление по чл.354А, ал.3 от НК и се сочи в заповедта, че лицето по отношение на Н. Д. А. с ЕГН ********** са налице данни за съпричастност към инкриминираното деяние.

А. А. посочва, че е била получена оперативна информация, че Н. А. и Б.

Х. държат в домовете си наркотични вещества и освен това държат наркотични вещества и в автомобила, с който се придвижват – Ауди А3.

Посочва се, че преди да бъде задържан А. не е спрял за проверка и е продължил движението си с горепосочения лек автомобил и А. е бил задържан едва след като е причинил ПТП, като една от причините била, за да може на сутринта /в светлата част на денонощието/ да се извърши обход в районна на ПТП дали не са били изхвърлени наркотични вещества от А. и спътника му Х..

Задържаното лице е освободено в 18:35 ч. на 05.05.2023 г.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.

Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР - А. А., разузнавач, сектор „КП“ при РУ Кюстендил към ОД на МВР Кюстендил.

Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява 2 специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията за задържането – последните са посочени като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВРима предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл.354А, ал.3 от НК.

Спорният в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по делото са приложени – справка изготвена от служител в сектор „КП“ при РУ на МВР гр. Кюстендил /М. Т./ и последвалите действия от страна на А., а именно опит да избегне полицейска проверка и впоследствие е реализирал ПТП. По тези съображения съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт.

В останалите писмени доказателства прието по настоящото дело не се съдържат данни за съпричастност на А. към процесното инкриминирано деяние и същите са неотносими към предмета на делото.

На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.

Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно смисъла на понятието "данни за извършено 3 престъпление" – приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане, включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от настоящият съдебен състав законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална законосъобразност и е налице.

На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.

Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *** против Заповед за задържане рег. № 1910зз-81 от 04.05.2023 година, издадена от А. А., разузнавач, сектор „КП“ при РУ Кюстендил към ОД на МВР Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от днес, доколкото бе съобщено на страните в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4