Определение № 2892 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2892 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003901773 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Е. Р., имащ качеството на ответник по предявените искове и на въззиваем в производството пред втората инстанция, срещу определение № 302 от 03.06.2026 г., постановено по в.т.д. № 489/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, като бъде присъден по-висок размер на направените от него такива за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство.

Жалбоподателят намира, че в обжалваното определение неправилно е счетено, че размерът на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство е прекомерен. Той отговаря на фактическата и правна сложност на делото, която трябва да се определи при съобразяване на това, че негов предмет са два отделни иска, заведени от различни лица.

Ответникът по частната жалба П. Е. П. я оспорва. Намира за правилна преценката на въззивния съд за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство, защото то е приключило в едно открито съдебно заседание, без усложнения, като е бил повдигнат само един спорен въпрос. Посочва, че фактическата и правна сложност на делото не е по-голяма поради предявяването в процеса на претенции от две лица, тъй като по всякa от тях 1 подлежат на доказване еднакви факти и следва да се разрешат едни и същи правни въпроси.

Ответникът по частната жалба Т. К. П. не е подал писмен отговор.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Предмет на разглеждане в производството по в.гр.д. № 489/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е въззивна жалба, подадена от ищците П. Е. П. и Т.

К. П. срещу първоинстанционното решение № 340 от 12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 512/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от тези лица искове за осъждане на ответника А. Е. Р. да заплати на П. Е.

П. сумата от 14 333, 33 лв. и на Т. К. П. сумата от 28 666, 67 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 18.11.2019 г. Въззивният съд се е произнесъл с решение, с което е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт и е счел, че предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият А. Е. Р.. Посочил е, че той е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат в размер на 2 090 лв., който отговаря на правната и фактическа сложност на делото, поради което и тези разноски се следват в негова полза, като трябва да бъдат присъдени в евро и възлизат на 1 068, 60 евро.

А. Е. Р. е заявил искане съдът да измени постановеното решение по реда на чл.

248 ГПК, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат присъдени в пълния размер, до който то е заплатено, който е 2 090 евро, а не 2 090 лв. С обжалваното определение въззивният съд е намерил искането за неоснователно. За да стигне до този извод, той е счел, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство е в размер на 2 090 евро, а не както неправилно е посочено в решението от 2 090 лв. С оглед на направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на размера на това възнаграждение обаче съдът е приел, че то не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Последната е определена при отчитане на това, че въззивното производство е приключило при провеждане на едно открито съдебно заседание, при отсъствие на въведени твърдения за обстоятелства по чл. 266, ал. 2 ГПК и оттам без да са събирани нови доказателства.

Предвид това въззивният съд е заключил, че разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на въззивниците, трябва да са в по-нисък размер 2 от този, до който са заплатени от въззиваемия, и да възлизат на сумата от 1 068, 60 евро.

Доколкото молбата по чл. 248 ГПК изхожда от въззиваемия А. Е. Р. и с нея се иска в негова полза да бъде присъден по-висок размер на разноските за адвокатско възнаграждение от определения от въззивния съд, то в предмета на произнасяне от настоящия съдебен състав не се включва въпросът дали това лице има право на тези разноски, а само какъв е размерът, до който те трябва да се поемат от насрещната страна с оглед на направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че А. Е. Р. е заплатил на упълномощения да го представлява адвокат възнаграждение в размер на 2 090 евро за извършване на правни действия по защита във въззивното производство.

В нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в приложимата й редакцията, която е тази след изменението с ДВ. бр.17 от 13.02.2026 г., е предвидено, че съдът може да присъди понисък размер на разноските за заплатено от страната адвокатско възнаграждение, ако по възражение на насрещната страна счете, че то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В разпоредбата е посочено, че при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения, регламентирани в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал.

4 от същия закон. Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв са: - фактическата и правна сложност на случая, който критерий е посочен и в чл. 78, ал. 5, изр. 1 ГПК като такъв спрямо който се прави извода за съответствие на цената на адвокатската защита; засегнатия интерес; - условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието; - квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Следва да бъде съобразено, че към момента на приключване на производството пред въззивния съд и към настоящия не е приета наредба, с която да се регламентирани специални правила за прилагане на тези критерии.

Предвид горното при извършване на преценката за прекомерност на платеното от А. Е. Р. адвокатско възнаграждение съдът трябва да съобрази фактическата и правна сложност на делото. От значение за това е, че предмет на разглеждане по него са два субективно съединени иска, предявени от две отделни физически лица с цена съответно от 28 666, 67 лв. и от 14 333, 33 лв. Следва да бъде отчетено, че спорното материално право по двата иска е едно и също и то е парично задължение на ответника, възникнало по запис на заповед, което той дължи да изпълни разделно на двама кредитори, които са ищците. С оглед на това фактите, които се включват в предмета на доказване по отделните искове са еднакви, като доколкото ответникът не е въвел различни защитни възражения срещу всеки от ищците, то и поставените за 3 разрешаване правни въпроси също са едни и същи. Трябва да бъде взето предвид и това, че пред въззивния съд е проведено само едно открито съдебно заседание, като в процеса пред тази инстанция не са заявени нови факти и не са събирани нови доказателства, поради което действията, извършени във въззивното производство от адвоката, упълномощен да представлява ответника, са само такива по подаване на отговор на въззивната жалба на ищците и по явяването в едно открито съдебно заседание, в което е нямало никакви процесуални усложнения и са изслушани само становищата на страните по основателността на подадената жалба. Всички тези обстоятелства определят по-ниска правна и фактическа сложност на делото, спрямо която размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство от 2 090 евро е прекомерен. Разноските за това възнаграждение следва да се възложат в тежест на ищците в по-нисък размер от заплатения, който съдът определя на 1 068, 60 евро, до който те са присъдени в полза на А. Е. Р. с въззивното решение. Това прави молбата за изменение на този акт по реда на чл. 248 ГПК неоснователна. До същия извод е достигнал и въззивният съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 03.06.2026 г., постановено по в.т.д. № 489/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4