Определение № 629 от 28.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500370 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8975/08.08.2025 г., подадена от О. К. З., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. П. С. от САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., ул. **** №***, вх.*** ет.*** оф.***, срещу Определение № 953/07.08.2025 г. постановено по ч.гр.д. 1479/2025 г. на РС Дупница, с което е оставена без уважение молбата на О. К. З. за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД вр. чл. 116, буква „в“, вр. чл.

117, ал. 1 ЗЗД, който възнамерява да предяви срещу "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, чрез спиране на изпълнението по изп. дело 370/2025 г. и изп. дело 371/2025 г., двете по описа на ЧСИ Елица Христова с район на действие ОС – Кюстендил.

Частният жалбоподател оспорва правилността на извода на районния съд, че бъдещия иск не бил подкрепен с убедителни писмени доказателства. Твърди, че иска освен допустим, какъвто бил приет и от първоинстанционния съд, бил вероятно основателен с оглед ангажираните от молителя доказателства и твърдението за изтекла погасителна давност на вземането. Акцентира на разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, при който в тежест на ответника било доказването на предпоставки, водещи до спиране и прекъсване на давността. Тези възражения обаче били допустими едва в производството по обжалване на допуснатото обезпечение или в бъдещото исково производство. Ето защо приема, че на етап допускане на обезпечението, тези обстоятелства не подлежат на установяване и първоинстанционният съд е следвало да уважи искането, съобразявайки началния момент на давността, както и датата на нейното прекъсване с предприетите действия на съдебния изпълнител. Счита, че убедителността на доказателствата предопределя допускането на обезпечение на бъдещия иск без внасяне на гаранция, каквото искане било поддържано от молителя. По изложените съображения се заявява искане за отмяна на обжалваното определение и допускане на исканото обезпечение.

Окръжен съд - Кюстендил, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения, и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.

396, ал. 1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, 1 подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображения:

Производството пред РС – Дупница е образувано по молба от О. К. З., чрез адв. П. С. за обезпечаване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД вр. чл. 116, буква „в“, вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, който възнамерява да предяви срещу "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046 за да бъде признато за установено по отношение на бъдещия ответник, че е погасена по давност възможността му за принудително изпълнение на следните вземания, за които е издаден в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу ищеца изпълнителен лист от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. 29/2019 и Решение по гр.д. 1774/2019 г. на PC Дупница, влязло в законна сила на 21.08.2019 г., за следните суми: 4 995, 51 лева., от които: 4355, 56 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 10, 42 лева лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., за които е образувано изп.дело № 370/2015 г. по описа на ЧСИ Елица Христова рег.№ 743 и район на действие КОС, както и сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 260008/10.04.2025 г. въз основа на Решение № 153/06.03.2020 г. по гр.д. № 1774/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница за разноски в размер на 876, 39 лева, както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91 лева, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които е образувано изп. дело № 371/2015 г. по описа на ЧСИ Елица Христова рег.№ 743 и район на действие КОС.

Обезпечителната мярка, чието налагане се иска е спиране на изпълнението по изп. дело №370/2025 г. и изп. дело 371/2025 г., двете по описа на ЧСИ Елица Христова с район на действие ОС – Кюстендил. Наведени са твърдения за наличие на обезпечителна нужда, свързана с евентуални вреди от насроченото принудително изпълнение.

С обжалваното определение районният съд е отказал да допусне обезпечение на иска, като е мотивирал своя правен извод с липсата на убедителни писмени доказателства, установяващи вероятната основателност на бъдещия иск. Изложил е също, че съгласно изричната разпоредба на чл.390, ал.4, изр.2 ГПК спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция, а тъй като молителят изрично е направил искане обезпечителната мярка да бъде наложена без внасяне на гаранция, е приел че само при заявена готовност за внасяне на гаранция би могло да се обсъжда наличието на предпоставките за допускане на обезпечение по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, т.е при липса на убедителни писмени доказателства.

Преценявайки молбата по същество въззивният съд споделя изводите на районния съд като счита, че ищецът не е представил „убедителни писмени доказателства“.

Бъдещият иск, чието обезпечение се иска, е отрицателен установителен, с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде призната недължимост на суми по издаден изпълнителен лист.

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл. 439 ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде прекратено досежно оспореното вземане.

Съдът намира, че с оглед изложените в молбата твърдения бъдещият иск би бил допустим.

2

На този етап задълбочена преценка за вероятна основателност на иска би довела до предварително произнасяне по спора, което е недопустимо. И все пак с оглед изложените в молба твърдения и приложените към последната доказателства следва да има индиция за вероятна основателност на бъдещия иск. Предвид ограничения предмет на обезпечително производство не може да се прави анализ по същество на приложените доказателства, както и да се обосновават правни изводи във връзка с изложената недължимост на вземането, което би могло да стане с крайния резултат по материално правния спор, с който ще бъде сезиран съда по отрицателния установителен иск.

В рамките на обезпечителното производство съдът следва да извърши проверка за вероятната основателност на иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не да предрешава спора.

Изключение от това правило не прави и искът по чл. 439 от ГПК. Доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства сочещи вероятна основателност на исковата претенция е правилен извода на районния съд за неоснователност на искането за обезпечаване на бъдещия иск.

На още по-голямо основание молбата е оставена без уважение и с оглед изрично заявеното искане на молителя, обезпечението да бъде допуснато без задължение за внасяне на гаранция. Отказът да бъде внесена гаранция сам по себе си предопределя оставяне на искането без уважение, като несъответстващо на разпоредбата на чл.390, ал.4, изр.2 от ГПК, визираща възможност да се допусне спиране на изпълнението само срещу представяне на гаранция.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 953/07.08.2025 г. постановено по ч.гр.д. 1479/2025 г. на РС – Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500370 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8975/08.08.2025 г., подадена от О. К. З., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. П. С. от САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., ул. **** №***, вх.*** ет.*** оф.***, срещу Определение № 953/07.08.2025 г. постановено по ч.гр.д. 1479/2025 г. на РС Дупница, с което е оставена без уважение молбата на О. К. З. за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД вр. чл. 116, буква „в“, вр. чл.

117, ал. 1 ЗЗД, който възнамерява да предяви срещу "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, чрез спиране на изпълнението по изп. дело 370/2025 г. и изп. дело 371/2025 г., двете по описа на ЧСИ Елица Христова с район на действие ОС – Кюстендил.

Частният жалбоподател оспорва правилността на извода на районния съд, че бъдещия иск не бил подкрепен с убедителни писмени доказателства. Твърди, че иска освен допустим, какъвто бил приет и от първоинстанционния съд, бил вероятно основателен с оглед ангажираните от молителя доказателства и твърдението за изтекла погасителна давност на вземането. Акцентира на разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, при който в тежест на ответника било доказването на предпоставки, водещи до спиране и прекъсване на давността. Тези възражения обаче били допустими едва в производството по обжалване на допуснатото обезпечение или в бъдещото исково производство. Ето защо приема, че на етап допускане на обезпечението, тези обстоятелства не подлежат на установяване и първоинстанционният съд е следвало да уважи искането, съобразявайки началния момент на давността, както и датата на нейното прекъсване с предприетите действия на съдебния изпълнител. Счита, че убедителността на доказателствата предопределя допускането на обезпечение на бъдещия иск без внасяне на гаранция, каквото искане било поддържано от молителя. По изложените съображения се заявява искане за отмяна на обжалваното определение и допускане на исканото обезпечение.

Окръжен съд - Кюстендил, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения, и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.

396, ал. 1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, 1 подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображения:

Производството пред РС – Дупница е образувано по молба от О. К. З., чрез адв. П. С. за обезпечаване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД вр. чл. 116, буква „в“, вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, който възнамерява да предяви срещу "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046 за да бъде признато за установено по отношение на бъдещия ответник, че е погасена по давност възможността му за принудително изпълнение на следните вземания, за които е издаден в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу ищеца изпълнителен лист от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. 29/2019 и Решение по гр.д. 1774/2019 г. на PC Дупница, влязло в законна сила на 21.08.2019 г., за следните суми: 4 995, 51 лева., от които: 4355, 56 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и 10, 42 лева лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., за които е образувано изп.дело № 370/2015 г. по описа на ЧСИ Елица Христова рег.№ 743 и район на действие КОС, както и сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 260008/10.04.2025 г. въз основа на Решение № 153/06.03.2020 г. по гр.д. № 1774/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница за разноски в размер на 876, 39 лева, както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91 лева, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които е образувано изп. дело № 371/2015 г. по описа на ЧСИ Елица Христова рег.№ 743 и район на действие КОС.