Определение № 638 от 19.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600761 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 270, ал. 4 във вр.с чл. 341 и сл.от НПК.

С Протоколно определение № 2066/09.10.2026 г., постановено по НОХД № 1801/2026 г. по описа на РС-Плевен на осн. чл. 270, ал. 1 от НПК съдът е изменил взетата спрямо подсъдимия М. Т. Г., ЕГН:********** мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.

С частната жалба, защитникът на Г., адвокат Х. Б. от АК гр.Плевен изразява несъгласие със заключенията на първостепенния съд, че са налице положителните предпоставки за изменение на мярката за неотклонение в „Задържане под стража ", като обвързва възраженията си, с чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че е непълнолетен, има добро процесуално поведение, оказал е съдействие на органите в ДП и е допринесъл за разкрИ.е на обективната истина. Защитникът твърди, че подсъдимият не е имал намерение да се укрие, а неявяването му в насроченото съдебно заседание се дължи на това, че автобусът от гр.Долна Митрополия, където той живее, закъснял и това е причината Г. да не се яви на делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, на основанията посочени в нея.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

1

Частната жалба е подадена в определения от съда срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Причина за определяне на най-тежката мярка за неотклонение е преценката на решаващия съд за наличие на реална опасност подсъдимият да се укрие, за да осуети провеждането на наказателно производство спрямо него и намерението му да избегне наказателно преследване.

Видно от доказателствата по делото, и по конкретно справката за съдимост, подсъдимият М. Г. не е осъждан. Още в ДП е изразил съжаление за деянието си и е съдейства на полицейските органи за разкрИ.е на престъплението. Включително е направил самопризнания за друго деяние, извършено през 25.07.2024 г., което не е било предмет на провежданото разследване, затова към досъдебното производство /ЗМ-185/24г. на РУ Д.Митрополия, пр.пр.6676/024г.на РП/ е присъединено с Постановление за обединяване от 13.11.2024г. на РП гр.Плевен /т.1,л.24 ДП/ друго досъдебно производство /ЗМ138/24г. РУ Д.Митрополия, пр.пр.№4767/24г. на РП Плевен/.

Във връзка с оплакването, че има и други процесуални средства, които да осигурят явяването на подсъдимия, следва да се отбележи, че определянето на мярката за неотклонение „задържане по стража” винаги следва да се съобразява с фактите по делото.

В конкретният случай непълнолетният подсъдим не се е явил на заседанието, за което е бил надлежно призован. От друга страна деянието, за което М. Г. е подсъдим, освен че е извършено от него като непълнолетен, той е непълнолетен и към момента на определяне на МН “Задържане под стража“.

Безспорно възрастта, като период от живота, се свързва с различни етапи, през които се преминава в процеса на съзряване. В правото тя винаги се е считала за релевантно обстоятелство досежно обема права и задължения, които могат да се притежават и упражняват. Възрастта е разграничителен критерии в развитието на дееспособността, въз основа на който лицата се определят като малолетни, непълнолетни и пълнолетни. Законодателят е приел, че е целесъобразно да установи един междинен период /непълнолетието/, през който на лицата да се предостави време за придобИ.е на опит, за да се осигури възможност за плавно пристъпване към самостоятелно участие в обществения живот. Съобразно това, за съда /а и за всички правозащитни органи/ съществува задължение особено внимателно и задълбочено да преценяват обстоятелствата по делото, когато страна в процеса е непълнолетно лице. Конкретно, в наказателното право се съдържат специални разпоредби за непълнолетни, като за тях е предвиден специален наказателно-правен режим.

НПК изрично постановява, че мярката „задържане под стража“ спрямо непълнолетен се взема в изключителни случаи.Законът поставя преди нея полеки мерки:надзор на родителите или попечителя;надзор на администрацията 2 на възпитателното заведение;надзор на инспектор при детска педагогическа стая;надзор на член на местната комисия за борба с противообществените прояви.

Убягнало от вниманието на първоинстанционния съд е обстоятелството, че в ДП неправилно на непълнолетния обвиняем Г. е определена МН “Подписка“. /Постановление за привличане на обвиняем и вземане на МН от 17.07.2026г. и о от 28.08.2026г./ В ОА прокурорът също е посочил, че мярката за неотклонение спрямо Г. е „Подписка. т.е. към момента на определянето на МН “Задържане под стража“ спрямо непълнолетния обвиняем не е имало законосъобразно определена мярка за неотклонение. Съдът вместо да изследва коя конкретна по-лека мярка може да постигне целите на производството, е определил най-тежката възможна мярка за неотклонение, макар,че съгласно чл.386, ал.2 НПК – спрямо непълнолетни мярката за неотклонение „задържане под стража“ се взема само в изключителни случаи.

Липсата на индивидуален анализ на семейната среда, поведението, постоянния адрес и възможностите за надзор е довело до неправилност на съдебния акт. Не са изложени конкретни съображения защо е приложено законовото изключение, било ли е ограничението необходимо и съразмерно.

В конкретния казус не са били налице основания за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, т.к. спрямо Г. въобще не е имало законосъобразно определена мярка за неотклонение.

Както правилно изтъква защитата постановеното „Принудителна довеждане“ е достатъчна мярка за обезпечаване явяването на Г. в насроченото съдебно заседание, като задържането под стража се явява прекомерно тежка мярка с оглед личността на подсъдимия.

Все пак съдът намира, че спрямо обвиняемия, който към днешна дата вече е пълнолетен следва да бъде взета мярка за неотклонение и найподходящата в случая е „Подписка“.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира,че частната жалба е основателна, а постановеният от ПРС съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.345 НПК вр.чл.270 НПК вр. чл.66 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 2066/09.10.2026 г., постановено по НОХД № 1801/2026 г. по описа на РС-Плевен, с което на основание чл.

270 НПК е изменена взетата по отношение на подсъдимия М. Т. Г., ЕГН:********** мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.

ВЗЕМА на подсъдимия по НОХД№ 1801/2026г по описа на РС 3 гр.Плевен М. Т. Г., ЕГН:********** мярка за неотклонение „Подписка“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4