Решение № 21171 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21171 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110117918 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Д. М. срещу р, с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед от № 1 от 31.01.2024 г. на ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „книговезец“ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 5598 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.02.2024 г. до 01.08.2024 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът Н. Д. М. твърди, че се намирала в трудово правоотношениe с ответника р въз основа на трудов договор № 129 от 12.02.2008 г., по което заемала длъжността „книговезец“.

Поддържа, че със заповед от 31.01.2024 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.02.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Счита уволнението за незаконно, като твърди, че последното не отговаря на действителното положение, намира се в противоречие с други предходни действия и искания по отношение на ищцата и представлява симулативно и привидно основание за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че на 18.01.2024 г. й било връчено искане за обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ заради нейна публикация и изразяване на мнение в социалните мрежи, което според ищцата, било действителната причина за уволнението и водело до привидност на извършеното такова на посоченото основание. Оспорва уволнителната заповед да включва каквато и да е конкретна оценка как се е справяла с изброените в същата задължения, както и в длъжностната й характеристика да са й вменени качества, знания и умения, които в уволнителната заповед се твърди, че не притежава. Твърди, че в заповедта не е посочено какви точно качества липсват за изпълнение на заеманата длъжност. Отделно от това оспорва да е налице трайна липса на качества. По така изложените доводи счита уволнението за незаконно и предявява разглежданите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че заповедта за уволнение е законосъобразна, мотивирана и изложените в същата констатации - отговаряли на действителността. Твърди, че след като е оценил поведението на ищцата, било установено, че същото не следва да бъде 1 третирано като дисциплинарно нарушение, а като липса на качества, конкретно посочени в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.

В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ прави възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със свое вземане за връщане на платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 1095,34 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 129 от 12.02.2008 г., по силата на който ищецът Н. Д. М. е заемала длъжността „книговезец“, което е било прекратено със Заповед от № 1 от 31.01.2024 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Съгласно посоченото в трудовия договор страните са уговорили, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „книговезец“ съобразно изискванията на длъжностната характеристика. Съгласно представената с исковата молба такава основните задължения за длъжността са сгъване, набиране, лепене, машинно шиене – телово на книжното тяло, пуска в действие и спира машината, с която работи; получава необходимите книговезни материали и изготвя заявки за доставката им; уведомява техническия персонал за повреди в машините или сам отстранява малки повреди; спазва технологията и инструкциите за работа с книговезката машина; спазва форматите спрямо стандартизационните изисквания, води точно дневния си отчет и изпълнява точно и в срок всички възложени от ръководството задачи като използва минимално количество консумативи; спазва технологичната дисциплина и се отнася към поверената му техника с грижата на добър стопанин; при възникване на авария или каквато и да е друга извънредна ситуация уведомява директор Печатна база; ежедневно издава протоколи за предаване и приемане на готовата продукция; изпълнява и други конкретни задачи, възложени му от ръководителя, свързани с длъжността. Посочено е, че от работника се изисква да знае технологичните процеси за извършване на книговезките операции и свойства на ползваните материали, реда и изискванията за използване на машините на книговезка работа.

Със заповед от 31.01.2024 г. на управителя на р трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества у служителя.

Съгласно заповедта при изпълнение на възложената работа Н. М. проявявала грубо и арогантно отношение към останалите служители в печатната база, възлагала част от задълженията си на останалите служители, когато прецени, че нямали достатъчно работа, без тези задължения да са част от трудовите им функции, не изпълнявала възложените й задачи в пълен обем, избирала по-леките такива, като прехвърляла по-тежките на останалите кноговезци. Посочено е, че създавала конфликти в екипа, вдигала скандали на прекия ръководител, коментирала и оспорвала даваните указания и заповеди пред останалите работници и пред външни лица, проявявала грубо и неуважително отношение към клиенти на работодателя, вследствие на което печатницата изгубила двама клиенти, а част от останалите предпочитали да не контактуват с нея. В обобщение е посочено, че служителят не притежава необходимите лоялност към работодателя, умения за работа в екип, дисциплинираност, самокритичност, организационни умения и способности за ефективно изпълнение на основните му задължения и отговорности; комуникативни умения за работа с клиенти на работодателя. Съгласно заповедта липсата на качества е трайна и води до нарушаване на работния процес, влошаване на работната атмосфера и създаване на напрежение между работниците в дружеството.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите миа, вкм и нон, които излагат впечатленията си от работата на Н. М.. Така свидетелят а посочва, че ищцата изпълнявала задълженията си с нежелание, подбирала по-леката работа за себе си, като възлагала на другите служители, включително и тези, които не заемат такава длъжност, 2 да изпълняват нейните задължения. Подробно описва ситуации, в които ищцата се отнасяла грубо и обидно към него и към други служители и клиенти на фирмата, като такова било отношението й и когато свидетелят контактувал с нея в качеството си на клиент на ответното дружество. Свидетелят а посочва, че се е налагало сам да извършва дейности, които са задължение на ищцата при възложени от него поръчки на дружеството в период, в който е бил клиент, а не служител при ответника. Свидетелят заявява, че поради грубото отношение на ищцата избягвал да посещава книговезкия цех, както и че ищцата се държала грубо и с други служители, заемащи същата длъжност, като впоследствие същите са напуснали работа. Посочва, че след уволнението на ищцата работната атмосфера била спокойна. В същия смисъл са и показанията на другите двама свидетели. Така свидетелят Валентина Манолова посочва, че наблюденията й от работата на ищцата са, че последната избягвала по-тежката работа от задълженията й, предпочитала по-леката такава, която е в седнало положение, като посочва, че ищцата била в лоши отношения с колегите си, а когато й се възлагала конкретна задача, започвала спорове с работодателя относно това. От показанията на свидетеля н - клиент на ответното дружество, се установява, че ищцата имала грубо отношение към него, налагало се сам да пакетира продукцията си, не изпълнявала своевременно заявките му въпреки липсата на друга възложена й работа, забавяла изготвянето на протоколите, които забавяния довели до загубата на клиент на свидетеля и съответно започнал да ползва услугите на друга печатница. Показанията и на тримата свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът намира, че не е налице пречка да бъдат ценени, доколкото и тримата свидетели имат найпреки впечатления от работата с ищцата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата, като това е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини – недостатъчна образованост, недостатъчна професионална квалификация, липса на опит или природни дадености, съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, тактичност, способност за работа с хора и други.

Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1/ неефективно изпълнение на работата от страна на работника или служителя; 2/ липса на качества на същия работник или служител и 3/ причинна връзка между двете. Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност (в този смисъл Решение № 60258 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2020 г., IV ГО).

За да е налице основанието на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работникът или служителят трябва да не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, 3 доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение. Тъй като не е проведено разграничение, то липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други). Доколкото чл.